Кирил и Методий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Св. св. Кирил и Методий)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кирил и Методий.
Св. св. Кирил и Методий
Sts. Cyril and Methodius Bulgarian Enlighteners Icon by Avram Dichov, 1892.jpg
„Свети Български Просветители Методий и Кирил“, икона на Аврам Дичов, 1892 г.
християнски светци
Почитани в Православна църква, Римокатолическа църква, Англиканска църква, Лутеранска църква
Празник 11 и 24 май – в Източноправославните църкви,
11 февруари – в Католическата църква,
5 юли – в Католическата църква в Чехия
Покровителство Европа, България, Словакия, Чехия
Св. св. Кирил и Методий в Общомедия
Св. св. Кирил и Методий; Станислав Доспевски; 1860 г.
Светите братя Кирил и Методий; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир
 Основни статии: Константин-Кирил Философ и Методий

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковнославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя теолози, родени в Солун, Византия, през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.

За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени апостоли на славяните. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на старославянския език.

Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв[2] (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.[3][4][5][6][7][8][9][10] Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.[11][12][13] Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.[14]

Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.

През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.

Мисии[редактиране | редактиране на кода]

Виж Константин-Кирил Философ и Методий.

Пристигането на славянските апостоли в моравското село Велехрад
Кирил и Методий донасят останките на св. Климент в Рим, фреска в базилката Сан Клементе в Рим.
„ На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.[15] “

— Синодик на цар Борил

В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. Отиването на Кирил с мисия у сарацините е важен момент в неговия жизнен и творчески път, защото с тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.

860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. Обикновено се говори за мисия у хазарите, но от описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка, че тя обхваща не само земята на хазарите, но и други области на Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на северния бряг на Черно море, недалеч от днешния град Одеса.

Пребиваването на Кирил в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент, мъчен и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Откритите мощи са се смятали за мощи на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София)[16] след което става един от първите римски папи.

863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите вече, като мисионери и като работили сред славянството Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църква и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.

869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката Сан Клементе.

873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Борби на Методий срещу интригите на немското монашество и на римското духовенство.

885 г. – На 6 април във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.

886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.

след 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област Кутмичевица, дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.

IX век – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.

Паметник на двамата братя пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, скулптор Владимир Гиновски, 1972 г.
Св. св. Кирил и Методий, Карлов мост, Прага, Чехия

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирилометодиевска библиография 1546 – 1934. Обща ред. Св. Николова. С., КМНЦ, 2003.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. А-З. С., 1985; Т. 2. И-O. С., 1995; Т. 3. П-С. С., 2003.
  • Бодянский, О. М. О времени происхождения славянских письмен. М., 1855.
  • Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий по документальным источникам. М., 1868.
  • Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886;
  • Петканова, Д. Константин Кирил. Денница на славянския род. С., НПр, 1983;
  • Бернштейн, С. Б. Константин-философ и Мефодий. М., 1984.
  • Tachiaos, Anthony-Emil. Cyril and Methodius of Thessalonica: The Acculturation of the Slavs. Crestwood (NY), SVSP, 2001.
  • Йоан Павел II, папа. Кирил и Методий. С., Нов ден, 1996.
  • Флоря, Борис Н. Сказания о начале славянской письменности. СПб., Алетейя, 2000 (Славянская библиотека);
  • Тот, Имре. Светите братя Кирил и Методий. 2 прер. и доп. изд. С., Гутенберг, 2002.
  • Vulchanov, V. The 'Lives' of SS Constantine-Cyril and Methodius: Two Hagiographic Works in Honour of the Slavic Apostles. Trondheim, NUTU, 2000.
  • Иванов, Сергей А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара“ христианина? М., Языки славянской культуры, 2003.
  • Popović, Pavle. Cirilo i Metodije. Beograd, Svet Knjige, 2004.
  • Тахиаос, А.-Э. Н. Святые братья Кирилл и Мефодий, просветители славян. Сергиев Посад, 2005.
  • Диамандиев, Светослав Д. Непознатите Кирил и Методий. С., Знание, 2008.
  • Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий. М., Благовест, 2011 (Причастники Божественного света).
  • България 681 – 1981 година сборник изд.1981 г.
  • акад. Емил Георгиев Великото дело на Кирил и Методий сборник България 681 – 1981 г.
  • Българската история в дати 681 – 1948 година хронологичен справочник
  • Николов, А. Сведения о св. Кирилле и св. Мефодии в списке Русского хронографа из собрания Национальной библиотеки в Софии (НБКМ № 774). – KRAKOWSKO-WILEŃSKIE STUDIA SLAWISTYCZNE, 8 (2013), 25 – 38

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1927]. ISBN 954-430-299-9. с. 212.
  2. ↑ Спасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.
  3. ↑ Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001 – 05, s.v. „Cyril and Methodius, Saints“; Encyclopædia Britannica, Encyclopædia Britannica Incorporated, Warren E. Preece – 1972, p.846, s.v., „Cyril and Methodius, Saints“ and „Eastern Orthodoxy, Missions ancient and modern“; Encyclopedia of World Cultures, David H. Levinson, 1991, p.239, s.v., „Social Science“; Eric M. Meyers, The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East, p.151, 1997; Lunt, Slavic Review, June 1964, p. 216; Roman Jakobson, Crucial problems of Cyrillo-Methodian Studies; Leonid Ivan Strakhovsky, A Handbook of Slavic Studies, p.98; V.Bogdanovich, History of the ancient Serbian literature, Belgrade, 1980, p.119
  4. ↑ The Columbia Encyclopaedia, Sixth Edition. 2001 – 05, O.Ed. Saints Cyril and Methodius "Cyril and Methodius, Saints, 869 and 884, respectively, „Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature.“
  5. ↑ Encyclopædia Britannica, Major alphabets of the world, Cyrillic and Glagolitic alphabets, 2008, O.Ed. „The two early Slavic alphabets, the Cyrillic and the Glagolitic, were invented by St. Cyril, or Constantine (c. 827 – 869), and St. Methodius (c. 825 – 884). These men were Greeks from Thessaloniki who became apostles to the southern Slavs, whom they converted to Christianity.“
  6. ↑ Hastings, Adrian. The construction of nationhood: ethnicity, religion, and nationalism. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. ISBN 0-521-62544-0. с. 126. . the activity of the brothers Constantine (later renamed Cyril) and Methodius, aristocratic Greek priests who were sent from Constantinople.
  7. ↑ Fletcher, R. A.. The barbarian conversion: from paganism to Christianity. Berkeley, California, University of California Press, 1999. ISBN 0-520-21859-0. с. 327.
  8. ↑ Cizevskij, Dmitrij, Zenkovsky, Serge A., Porter, Richard E.. Comparative History of Slavic Literatures. Vanderbilt University Press. ISBN 0-8265-1371-9. с. vi. "Two Greek brothers from Salonika, Constantine who later became a monk and took the name Cyril and Methodius.
  9. ↑ The illustrated guide to the Bible. New York, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-521462-5. с. 14. In Eastern Europe, the first translations of the Bible into the Slavoruic languages were made by the Greek missionaries Cyril and Methodius in the 860s
  10. ↑ Smalley, William Allen. Translation as mission: Bible translation in the modern missionary movement. Macon, Ga., Mercer, 1991. ISBN 978-0-86554-389-8. с. 25. The most important instance where translation and the beginning church did coincide closely was in Slavonic under the brothers Cyril, Methodius, with the Bible completed by A.D. 880 This was a missionary translation but unusual again (from a modern point of view) because not a translation into the dialect spoken where the missionaries were The brothers were Greeks who had been brought up in Macedonia.
  11. ↑ Павлов, Пламен. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.
  12. ↑ Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003
  13. ↑ Kazhdan, Alexander P. (1991). The Oxford dictionary of Byzantium. New York: Oxford University Press. p. 507. ISBN 0-19-504652-8. „Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons of the droungarios Leo and Maria, who may have been a Slav.“
  14. ↑ Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские
  15. ↑ Попруженко, М. Синодик царя Борила. София, 1928: стандартното издание на Бориловия синодик в pdf, с. 77
  16. ↑ История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_и_Методий&oldid=10356715“.