Св. св. Константин и Елена (курорт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Константин и Елена.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дружба.

Св. св. Константин и Елена (курорт)
— курорт —
Constantine and Helena beach IFB.jpg
България
43.2292° с. ш. 28.0083° и. д.
Св. св. Константин и Елена (курорт)
Област Варна
43.2292° с. ш. 28.0083° и. д.
Св. св. Константин и Елена (курорт)
Страна Флаг на България България
Област Област Варна
Община Община Варна
Част от Варна
Св. св. Константин и Елена (курорт) в Общомедия
Панорамна снимка – хотел „Азалия“ и комплекс „Слънчев ден“
Грандхотел „Варна“ – символ на курорта

Курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена“ е най-старият български черноморски курорт. Предишното му име „Дружба“ (след 1957 до 1992 г.) е все още доста популярно не само сред варненци, а и в цяла България. Намира се на 10 км североизточно от центъра на Варна и на 6 км от края на Варна. Заема територията: на юг – до нос „Свети Георги“, на север – до нос „Каваклар“, на запад – до бул. „Княз Борис I“, екопарк „Варна“ и селище „Манастирски рид“ и на изток – до Черно море.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сега курортът носи името на манастираСв. св. Константин и Елена“, който се намира в района от XIV – XVI век. Оттогава до днешно време се е запазила само една малка църква, наполовина вкопана в земята. В манастира се е произвеждало прочутото вино “Калугерско шушукане“. Тази забележителност и красивата природа привличат населението още преди Освобождението като място за отдих. Някои от по-богатите варненци си построяват наоколо летни вили, а други са имали запазени стаи в манастира. Наемали файтон за 5 – 6 лева тогавашни пари в двете посоки и идвали тук на почивка. След Освобождението почиващите се увеличават и ги настаняват в стопанските сгради на манастира. Макар че спят на сламени дюшеци и се налага да си носят спално бельо и съдове за хранене и готвене, броят им продължава да нараства. Затова към 1897 г. градската община на Варна започва застрояване на местността около манастира и тя постепенно се превръща в курорт.

През 1905 г. започва строеж на първия морски санаториум в България – за деца болни от костно-ставна туберкулоза по инициатива на българската царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд) и с активното съдействие на д-р Параскев Стоянов – новият старши лекар и управител на Мариинската болница, Варна. Докторът става управител на летния санаториум, в който се лекуват скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Той въвежда първи в България морелечението, слънцелечението и калолечението. Използва лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Лечението се оказва успешно за повечето от децата като 60 – 65 % от тях оздравяват напълно. През следващите 5 години между царицата д-р Стоянов възниква разногласие относно построяването на новата сграда на детския санаториум, което прераства в конфликт и става причина лекарят да напусне поста си през 1910 г.
Сега в този район е комплекс „Слънчев ден“. Обявен е за частен имот с ограничен достъп въпреки Закона за крайбрежието, който гарантира свободен достъп на гражданите до морския бряг.

Първият почивен дом е построен през 1908 година. Надстрояват 2 етажа върху една от старите манастирски сгради с името хотел „Прага“, заради първите приети чужденци – чехи. После се посещава и от поляци и германци. Днес на това място е хотел „Естрея Палас“.

През 1913 – 1918 г. е засадена малка борова гора със семена от черен бор, донесени от Франция, а край морето – явор, липа, топола, див кестен. Залесени са много декоративни растения. Оформени са алеи и цветни градинки.

През март 1925 година община Варна взима решение за „строителство на почивни станции в курорта, на пристанище и осигуряване на евтин превоз“. В началото на 30-те години започва строителството на първата почивна и гроздолечебна станция. Тя има 140 стаи с изглед към морето. Открита е на 10.IX.1933 г., но в началото на Втората световна война е закрита. Постепенно се построяват ведомствени почивните станции: на телеграфо-пощенските работници (БТК – почивен дом „Калиакра“), Българския учителски съюз, Железничарския съюз, фонд „Кооперативен работник“ и др.

Със създаването на стопанско предприятие „Балкантурист“ през 1948 година, са сключени договори за посрещане у нас на чешки туристи. Построяват се нови хотели: през 1949 година – „Плаж-хотел №1“, преименуван по-късно в хотел „Роза“, а през 1951 г. – хотел „Одесос“. По политически причини курортът се нарича „Балкантурист – Добри Терпешев“, а между 1951 и 1956 година носи името „Варна“.

На 1.XII.1955 г. Министерският съвет издава постановление за построяването на два курортни комплекса край Варна: Дружба и Златни пясъци. Строежът на първия започва през 1956/57 година под името „Балкантурист“, а по-късно е наречен „Дружба“. През 1956 г. са построени хотелите „Чайка“, „Бор“, „Простор“, „Лебед“, „Лотос“, „Русалка“, „Рубин“ и други. [1],[2],[3]

През годините се изграждат и други ведомствени почивните станции:

  • на Министерство на отбраната – почивен комплекс „Флотилия“ с военните почивните домове (ВПД) „Адмирал“ **, „Флагман“ ***, „Фрегата“ * и „Маяк“ *, голям плувен басейн, детски минерален басейн и ресторант с лятна градина
Строежът на студентска почивна станция в курорта „Дружба“, средата на XX век.

Само за 17 месеца е построен най-престижният в курорта петзвезден Гранд хотел „Варна“, открит на 22 април 1977 година.

След масовото строителство курортът се превръща в самостоятелна стопанска единица. През 1992 година „Дружба“ връща старото си име „Св. св. Константин и Елена“.

Построени са нови луксозни хотели и комплекси до морския бряг – „Палас“ и „Аква Хаус“ (5*), „Азалия“, „Аква Азур“, „Сириус Бийч“, „Долфин Марина“ и „Делфин“ (4*), жилищните комплекси „Хармония“ и „Карпе Вита“ и др.

На 20 август 1951 г. в курорта е измерена най-високата стойност на денонощен валеж в България – 342 mm.[4]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В комплекса функционират супермаркети, аптека, здравен център, бензиностанция, поща, полицейски участък, а до него има редовни градски линии от ж.п. гарата и центъра на Варна. Освен почивните бази, хотелите и частните вили, в комплекса има много развлекателни заведения и спортни съоръжения. Изградени са множество места за забавление – интернет клубове, ресторанти, барове, магазини за сувенири и дрехи, рали писта, водни спортове, джетове, „банани“, сърф и други. Преди години над крайбрежния скат съществуваше зелена зона с алеи, която свързваше парка на „Св. св. Константин и Елена“ с Приморския парк на Варна, но през последните години тази връзка е прекъсната поради застрояванията между двата парка.

Балнеология[редактиране | редактиране на кода]

Курортът „Св. св. Константин и Елена“ има 7 горещи минерални извора. Те са на дълбочини между 1800 и 2000 метра с общ дебит 175 л/секунда и температура на водата от 40 до 60 градуса.

Целогодишно в „Св. св. Константин и Елена“ са работили два открити басейна с гореща минерална вода до 55 градуса:

  • Единият от тях – денонощно, с платен вход за всички посетители. От 2015 г. не съществува – групировката „ТИМ“ строи огромен комплекс на морския бряг, така както преди това стана с „Албатрос“, който сега е комплекс от разпродавани апартаменти. Вероятно същото ще сполети и бившия общодостъпен минерален басейн. Допълнително „Комфорт“ строи огромен хотелски комплекс под „търговската улица“ (от бившия ресторант “Манастирска изба", който от години също е заграбен и затворен, под „Жолио Кюри“, до централния търговски комплекс), който „успешно“ ще прекрати достъпа на обикновените хора до морската гледка!
  • Другият е малък детски басейн в района на ВПД „Флагман“ и е разрешен за безплатно ползване само от хотелите на Министерството на отбраната. Температурата на водата е 30 – 32 градуса.
  • Под атракцията кораб-ресторант „Сириус“, е т. н. „Топла вода“, където минералната вода от горещ извор се влива в морето от високо през широка тръба върху лечебна морска кал. Дори през зимата се посещаваше активно. Сега изворът е почти пресъхнал – поради безконтролни действия на построения в близост хотел „Сириус“ водата тече периодично. Посещава се предимно от български, руски и румънски туристи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. К. к. „Св.св. Константин и Елена“ – история и факти, Николина Милкова, NasamNatam.com.
  2. Св.св. Константин и Елена – Курортът Дружба, Moreto.net.
  3. Курортен комплекс Свети Свети Константин и Елена, Guide-Bulgaria.com.
  4. БАН, „География на България: Физическа и социално-икономическа география“. ФорКом, С., 2002, с. 153

Галерия[редактиране | редактиране на кода]