Себастиано Вениер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Себастиано Вениер
Sebastiano Venier
дож на Венеция
Jacopo Robusti, gen. Tintoretto, , Kunsthistorisches Museum Wien, Gemäldegalerie - Sebastiano Venier (gest. 1578) (Im Hintergrund, Die Seeschlacht bei Lepanto) - GG 32 - Kunsthistorisches Museum.jpg
Роден
Починал
Погребан Венеция, Италия
Семейство
Род Вениер
Себастиано Вениер в Общомедия

Себастиано Вениер (на италиански: Sebastiano Venier) е 86–ти венециански дож от 1577 до смъртта си през 1578 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Себастиано Вениер произхожда от патрицианския род Вениер.[2] Той е син на Мойзе Вениер (по-малкия син на херцогинята на Парос Фиоренца Сомарипа) и на Елена Дона.[3] Племенник е на Николо Вениер, владетел на остров Парос, и е братовчед на Сесилия Вениер-Бафо, станала известна като Нурбану Султан след като е отвлечена от османците и отведена в харема на султан Селим II.[4]

Макар и да няма диплома, Себастиано Вениер работи в младостта си като адвокат, по-късно заема значими административни длъжности в правителството на Венеция и е назначен за управител на Крит.

През 1570 г. е назначен за адмирал на флота и е изпратен да воюва с османците. През следващата 1571 година става герой в битката при Лепанто. Макар и вече 75-годишен по това време, Вениер участва в битката наравно с адмирал Агостино Барбариго и убива голям брой неприятели с арбалета си. Ранен е в крака от стрела, която сам изважда от раната.

След подписването на мирния договор с турците Вениер се завръща във Венеция и през 1577 г., 81-годишен, е избран за дож. Умира на следващата 1578 година, според някои слухове от мъка заради големия пожар, сериозно повредил Двореца на дожите.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Себастиано Вениер се жени за Цецилия Контарини, от която има дъщеря Елена и двама сина.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Andrea da Mosto: I Dogi di Venezia. Florenz 1983.
  2. Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 446
  3. Mihail-Dimitri Sturdza, Dictionnaire Historique et Généalogique des Grandes Familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, Paris: Sturdza, 1983, p. 446, 550
  4. Godfrey Goodwin, The Private World of Ottoman Women, Saqi Book, ISBN 0-86356-745-2, ISBN 3-631-36808-9, 2001. page 128
Алвизе I Мочениго дож на Венецианската република (1577 – 1578) Николо де Понте