Себастиян Крел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Себастиян Крел
Sebastijan Krelj
словенски протестантски писател
Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква
Образование Йенски университет
Научна дейност
Област теология
Образование Йенски университет
Учил при Матияс Флациус,
Примож Трубар
Публикации Otrozhia Biblia“, 1566,
„Postila Slovenska“, 1567
Известен с изработването на словенски правопис
Повлиял Юрий Далматин,
Адам Бохорич
Себастиян Крел в Общомедия

Себастиян Крел (на словенски: Sebastijan Krelj) е виден словенски протестантски пастор, теолог, лингвист и писател от XVII век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Крел във Випава

Крел е роден в 1538 година в словенския град Випава, Херцогство Крайна, Свещената римска империя. Учи четири години в Йенския университет с подкрепата на благодетел от Нюрнберг и учи в Теологическия факултет при Матияс Флациус Илирик (Матия Влачич Илирик). В Йена се оформя протестантският му манталитет и Крел усвоява всички радикални възгледи на Флациус, макар и поради умереността на характера си и телесната си слабост да не ги довежда до крайността на учителя си. В 1561 година е помощник (ammanuensis) на Флациус, в 1562 година заедно с другия му ученик Мелисандър го последва в Регенсбург, а през 1563 година го придружава при пътуването му до Истрия и Крайна. По обратния път спират в Любляна, където Крел проповядва на словенски и немски.[1]

През юли 1563 година болният Примож Трубар, лидер на протестантската Реформация в словенските земи, моли Крел да му стане помощник. Крел се съгласява, отпътува за Регенсбург, където е извършена ординацията му, и се връща в Любляна, където става проповедник заедно с Трубар. В Любляна Матия Кломбнер се опитва да го привлече в опозиционния на Трубар лагер, но неуспешно. През есента на 1564 година Крел е в Шкофя Лока. През юли 1565 година Трубар заминава за Германия и Крел на 27 години го завества като суперинтендант на протестантската църква в Любляна. Крел вече е болен от туберкулоза и през септември 1567 година вече не може да служи и започва да си търси наследник като глава на люблянската протестантска община, като пише писмо на Николаус Галус в Регенсбург да му изпрати подходящ човек, флацианист. Умира на Коледа 1567 година като оставя вдовица и едно дете. Два дни преди смъртта си щастлив научава, че съученикът му и приятел Мелисандър ще го наследи в Любляна, но това не се осъществява.[1] Глава на протестантската община става Крищоф Шпиндлер, който макар и немец по народност, се грижи за развитието на протестантското училище и словенското книжовно и печатно дело.[3]

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

„Детска Библия“ на Крел, 1566 г.

При Флациус в Йена Крел получава първостепенно теологично и филологично образование. Самият Флациус е полиглот и Крел освен родния си език говори немски, латински, старогръцки, иврит, хърватски и познава кирилската и глаголическата литература.[1]

Заедно с Трубар, Юрий Далматин и Адам Бохорич Крел вижда в разпространението на грамотността сред населението като основен начин за разпространение на протестантските идеи. Пише книги на „хорутански“, тоест словенски език, говорен от населението в Долна Щирия, Каринтия и Крайна (Карниола). Под влиянието на Трубар, издава „Детска Библия“ („Otrozhia Biblia“ със съвременен словенски правопис „Otročja biblija“, 1566), както и превод на „Славянски постили“ („Postila Slovenska“, 1567), опирайки се на старобългарската глаголическа езикова традиция. Крел въвежда някои промени в латинската азбука, адаптирана от Трубар от немски. Той последователно различава фонемите /s/ /z/ /t͡s/ /ʃ/ /ʒ/ /t͡ʃ/ /t͡ɕ/ /ə/, писани от него като ſ s z ſh sh zh ch à/è, а със съвремения словенски правопис s z c š ž č ć e и въвежда диакритични знаци за гласните. Нововъведенията му са използвани от Далматин във първия превод на цялата Библия на словенски в 1584 година. В 1583 година са кодифицирани от Бохорич в неговата граматическа книга Arcticae horulae succisivae.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Stanko Janež (1978): Pregled slovenske književnosti. Maribor, Založba Obzorja.
  • Enciklopedija Slovenije; knjiga 6 (1988). Ljubljana, Mladinska knjiga.
  • Butola, Frančiška, Svetina, Peter (1996): Slovenska književnost. Ljubljana, Cankarjeva založba.
  • Veliki splošni leksikon; knjiga 4 (1996). Ljubljana: DZS.
  • Žebovec, Marjeta (2010): Slovenski književniki: rojeni do leta 1869. Ljubljana: Založba Karantanija.
  • Rigler, Jakob (1968): Začetki slovenskega knjižnega jezika. Ljubljana: Slovenska akademija znanosti in umetnosti.
  • Narat, Jožica (2006): Sebastijan Krelj v Škrabčevih očeh. Nova Gorica: Frančiškanski samostan Kostanjevica.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Logar, Janez. Krelj, Sebastijan (1538–1567). // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 29 април 2016.
  2. Žigon, Sabina. Otročja biblija Sebastijana Krelja. Diplomsko delo. Koper, Univerza na Primorskem, Fakulteta za humanistične študije, 2011.
  3. Žigon, Sabina. Otročja biblija Sebastijana Krelja. Diplomsko delo. Koper, Univerza na Primorskem, Fakulteta za humanistične študije, 2011. с. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония