Севан (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Севан.

Севан
Sevan aerial.jpg
Relief Map of Armenia.png
40.3106° с. ш. 45.3492° и. д.
Местоположение в Армения
Местоположение Армения
Притоци Масрик, Байдара, Варденис, Мартуни, Аргучи, Цакар, Кукудере
Отток р. Раздан → р. Аракс → р. КураКаспийско море
Дължина 74 km
Ширина 32 km
Площ 1242 km²
Воден обем 32,8 km³
Надм. височина 1900,19 m
Басейн ок. 5000 km²
Населени места Севан, Мартуни
Севан в Общомедия

Севан (на арменски: Սևանա լիճ) е най-голямото езеро в Армения и Кавказкия регион и един от най-големите резервоари с прясна вода в Евразия. Площ преди понижаването на нивото му 1360 km², след понижаването – 1242 km² (2007 г.), средна дълбочина 28,5 m, максимална 79,4 m.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Севан произлиза от урартската дума суйния или суния, която означава езеро.[2][3][4] В миналото името се обяснява с арменските думи сев – черен и ванк – манастир, какъвто е цвета на манастира Севанаванк.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, брегове[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Севан е разположено е на 1900 m н.в. в североизточната част на Армения и Арменската планинска земя. В сегашният си вид се формира преди около 25 000 – 30 000 години. Заема централната част на обширна муждупланинска котловина, оградена от всички страни с високи планински хребени: от северозапад – Памбакски, от север Арегунийски, от североизток – Шахдагски (Севенски), от изток – Източносевански, от юг – Вардениски (Южносевенски) и от запад – Гегамски. От два малки полуострова се дели на две части: по-малка северозападна наименувана Малък Севан и по-голяма югоизточна – Голям Севан, съединени помежду си с широк проток. Малък Севан се отличава с по-голямата си дълбочина 79,4 m и по-разчленени брегове. В Голям Севан дъното е равно, бреговете са слабо разчленени, а дълбочината му е до 35 m. В северозападната част на езерото в миналото се е издигал скалист и с отвесни брегове остров Севан, на който е бил изграден Севанският манастир, но поради понижаването на нивото на езерото островът се е превърнал в полуостров.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Севан е около 5000 km², площ на езерното огледало 1242 km², обем 32,8 km³. В него се вливат 28 реки и водни потоци, по-големи от които са Масрик, Байдара, Варденис, Мартуни, Аргучи, Цакар, Кукудере, вливащи се основно в южната му част. От северозападният му ъгъл изтича река Раздан, ляв приток на Аракс. Воднота повърхност на езерото има лазурно-син цвят с прозрачност на водата до 11 m и средна минерализация 716 mg/l. Многогодишното колебание на водното ниво е от порядъка на 0,6 m, като най-високо е през юли и август, а най-ниско през февруари и март. Във водния баланс на езерото основна е ролята на повърхностното подхранване – 727 млн.m³ годишно, дъждовно и снежно подхранване – 491 млн.m³. В разходната част на водния баланс изпарението съставлава 1083 млн.m³, подземния отток – 85 млн.m³, а оттока по река Раздан – 50 млн.m³ (Приведените данни се отнасят за естественото състояние на езерото). Средната температура на повърхностния слой вода през юли и август е 17-19°С (максимална до 24°С), през януари и февруари 1,5-1,8°С. През по-голямата част от годината в езерото се наблюдава хипотермия. Цялото езеро замръзва само през изключително сурови зими. В поместената по-долу таблица са показани измененията на морфометричните данни за езерото. [1]

Показатели 1936 г. 2000 г. Разлика
Максимална дълбочина (m) 98,7 79,7 -19,0%
Средна дълбочина (m) 41,3 26,8 -35,0%
Площ на водното огледало (km³) 1416,2 1238,8 -12,5%
Обем (km³) 58,5 33,2 -43,2%
Ниво (m) 1916,0 1896,7 -19,3 m

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. езерото юридически е окачествено като „стратегическа екосистема за икономиката, науката, обществото, медицината, климата, рекреацията, естетиката и духовенството“.[6]

В езерото се срещат 90% от рибите и 80% от сладководните раци, разпространени в Армения. То е с икономическо, културно и рекреационно значение.

Езерото е с важно значение за производство на евтина електроенергия, напояване, риболов и туризъм.[7]

Но северозападното му крайбрежие е разположен град Севан, на южното – сгт Мартуни, а на 7 km западно от него – град Гевар.[1]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • К-38-XХХІІІ М 1:200000[8]
  • К-38-XХХІV М 1:200000[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Севан (езеро), т. 23, стр. 104
  2. Севан от урартск. суниа – „озеро“ Pospelov, Evgeniy. Географические названия мира [Geograficheskie Nazvaniia Mira] (Geographic names of the world). Moscow, 1998. ISBN 5-89216-029-7. с. 160. (на руски)
  3. Kirillova, Yulia M.. Армения—открытый музей. Искусство (издательство), 1969. с. 28. Урартийцам обязано своим происхождением слово „Севан“ (от „Сиунна“ – страна озерная). (на руски)
  4. Murzayev, Ed. M.. Словарь народных географических терминов. Mysl, 1984. с. 112. Вне ряда Севан – озеро в Армении, имя которого восходит к урартскому гумна – „озеро“. (на руски)
  5. René Grousset. The Empire of the Steppes: A History of Central Asia, Rutgers University Press, 1970, p. 348, ISBN 0-8135-1304-9
  6. Հայաստանի Հանրապետության օրենքը Սևանա լճի մասին [Republic of Armenia Law on Lake Sevan]. // parliament.am. 15 март 2001. (на арменски)
  7. EEA, 2015, p. 7
  8. mapk3833.narod.ru
  9. mapk3834.narod.ru