Севастополски валс

„Севастополски валс“ (на руски: „Севастопольский вальс“) е руски съветски валс (1955), станал основата на едноименната оперета (1961).

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1955 г. в чест от 10-годишнината от Деня на победата над Нацистка Германия във Втората световна война и 100-годишнита от Отбраната на Севастопол през Кримската война (1854-1855) композиторът Константин Листов композира нов валс. През 1961 г. пише в сътрудничество с поета и драматурга Елена Галперина и писателя Юлия Аненкова оперетата „Севастополски валс“. Валсът с текста на поета и драматурга Георгий Рубльов е лайтмотив на оперетата.

„Когато писах тази песен, виждах пред мен вечерния Севастопол, осветен от лъчите на залязващото слънце. Настъпва прохлада, от морето духа свеж вятър. Матроси в белоснежни униформи се събират на Приморския булевард, където ги чакат любимите девойки. Шеги, смях, танци и във всичко се чувства радостта от живота. А сутринта корабите отплават в морето“.

Константин Листов

Първите изпълнители на песента са Георг Ост и Владимир Бунчиков. Излъчена е по радиото и веднага добива огромна популярност. Днес песента и оперетата се изпълняват от най-популярните певци и музикални театри в Руската федерация.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

1. Тихо плещет волна,

Ярко светит луна.

Мы вдоль берега моря идём

И поём, и поём.

И шумит над головой

Сад осеннею листвой.

Припев:

Севастопольский вальс,

Золотые деньки.

Мне светили в пути не раз

Ваших глаз огоньки.

Севастопольский вальс

Помнят все моряки.

Разве можно забыть мне вас,

Золотые деньки!

2. На Малахов курган

Опустился туман.

В эту ночь вы на пристань пришли

Проводить корабли.

И с тех пор в краю любом

Вспоминал я милый дом.

Припев

3. Мы вернулись домой

В Севастополь родной.

Вновь, как прежде, каштаны в цвету

И опять я вас жду.

Вдоль бульваров мы идём

И как в юнности поём.

Припев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]