Севда Севан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Севда.

Франсухи Бахчеджян
(с псевдоним Севда Севан)
арменско-българска писателка и арменска дипломатка
Арменското общество в България – с Бахчеджян и Стаматов (вдясно), обсъжда публикацията му „С лодка до Арарат“ (2006)
Арменското общество в България – с Бахчеджян и Стаматов (вдясно), обсъжда публикацията му „С лодка до Арарат“ (2006)

Родена
Франсухи Кеворк Бахчеджян
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Псевдоним Севда Севан
Съпруг Върбан Стаматов

Франсухи Кеворк Бахчеджян, известна с творческия си псевдоним Севда Севан, е арменско-българска писателка (етническа арменка) и арменска дипломатка. Съпруга е на писателя Върбан Стаматов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Нова Загора през 1945 г. Нейните родители са преселници от Турция след геноцида над арменците от 1915 г. Тя завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“.

Когато тръгва по пътя на литературата, съставя за свой псевдоним името Севда Севан, където Севда означава “любов”, а Севан е най-голямото езеро с най-чистата вода в Армения[1]. Авторка е на исторически романи, пътеписи, детски стихове, приказки. Издадени са нейна стихосбирка, книга с пътеписи и трилогия от 3 романа за съдбата на арменските изселници в края на ХІХ и началото на ХХ век.

От 1994 г. ръководи (като шарже д'афер) първото посолство на Армения в България. Преназначена е за посланик на Армения в България през 1999 г. и остава на този пост до 2005 г.

През 2005 г. като посланик е наградена от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“. През 2006 г. получава националната литературна награда „Константин Константинов“ в категория „Автор“. През същата година с “Приказки за Нил, Паган и Бияйна” печели наградата „Петя Караколева“ за детска литература[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Камък върху камък“ (стихосбирка)
  • „Това е мой дълг“ (пътеписи)
  • „Родосто, Родосто“ (роман, 1982)
  • „Някъде на Балканите“ (роман, 1987)
  • „Дер Зор“ (роман, 1993)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]