Севелина Гьорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Севелина Гьорова
български изкуствовед и преподавател
Родена
Починала
7 октомври 2007 г. (73 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работила в Народен театър „Иван Вазов“
Театър „Сълза и смях“
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Доц. Севелина Гьорова (р. 12 април 1934 — п. 7 октомври 2007) е български изкуствовед, театрален критик[1] и университетски преподавател, доктор на изкуствознанието.[2]

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

На 24-годишна възраст става драматург, впоследствие главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“, длъжност на която е до 1978 г. В периода 1966 - 1968 е и главен драматург на театър „Сълза и смях“.[2]

Други длъжности, които заема през живота си, са – секретар на Съюза на артистите в България; председател на българския център на Международната организация на театралните критици; преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1981-2002).[2]

Допринася в печата с публикации за драматургията и театъра от 1954 г. Автор е на книги по проблемите на драматургията и театъра и на 16 монографии за видни български артисти и режисьори, по-важните от които са „Театрален триумвират“, „Диалог с времето“, „Триединството на театъра“, „Ловци на мигове“.

Умира нелепо на 7 октомври 2007 г., след като е блъсната от тролейбус на път за Кукления театър в Стара Загора.[1][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Почина д-р Севелина Гьорова. // Jabse news. Посетен на 13 април 2011.
  2. а б в доц. Севелина Гьорова - изкуствовед. // EVENTS.bg. Посетен на 12 април 2011.
  3. Нелепа смърт покоси Севелина Гьорова. // Книги NEWS. Посетен на 12 април 2011.