Севелина Гьорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Севелина Гьорова
български изкуствовед и театрален критик
Родена
Починала
6 октомври 2007
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работила в Народен театър „Иван Вазов“
Театър „Сълза и смях“
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

Севелина Цокова Гьорова е българска изкуствоведка, театрален критичка[1] и университетска преподавателка, доктор на изкуствознанието.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 април 1934 година във Видин. На 24-годишна възраст става драматург, впоследствие главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“, длъжност на която е до 1978 година. В периода 1966–1968 година е и главен драматург на театър „Сълза и смях“.[2]

Други длъжности, които заема през живота си, са – секретар на Съюза на артистите в България; председател на българския център на Международната организация на театралните критици; преподавателка в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1981 – 2002).[2]

Допринася в печата с публикации за драматургията и театъра от 1954 година. Авторка е на книги по проблемите на драматургията и театъра и на 16 монографии за видни български артисти и режисьори, по-важните от които са „Театрален триумвират“, „Диалог с времето“, „Триединството на театъра“, „Ловци на мигове“.

Умира на 7 октомври 2007 година, след като е блъсната от тролейбус на път за Кукления театър в Стара Загора.[1][3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Почина д-р Севелина Гьорова. // Jabse news. Посетен на 13 април 2011. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  2. а б в доц. Севелина Гьорова – изкуствовед. // EVENTS.bg. Посетен на 12 април 2011.
  3. Нелепа смърт покоси Севелина Гьорова. // Книги NEWS. Посетен на 12 април 2011.