Северен Иото
| Северен Иото на японски: 北硫黄島 | |
 | |
 | |
| Адм. единица | Префектура Токио |
|---|---|
| Акватория | Тихи океан |
| Площ | 5,57 km² |
| Население | 0 души 0 души/km² |
| Най-висока точка | 792 m н.в. |
| Северен Иото в Общомедия | |
Северен Иото (на японски: 北硫黄島, Кита ио:то:, „Северен серен остров“), наричан преди Северен Иво Джима, е най-северният остров с вулканичен произход от групата вулканични острови на архипелага Бонин, разположен в Тихия океан. На 18 юни 2007 г. е преименуван на „Северен Иото“[1]
Информация[редактиране | редактиране на кода]
Островът е разположен на 80 km от Иво Джима, на 1170 km южно от Токио, на 270 km юго-югозападно от остров Чичиджима.
Островът представлява силно ерозирал връх на активен стратовулкан, който се издига на 792 m (804 m според други източници) над морското равнище. С обем от 3338 km³, това е най-големият по обем вулкан в Япония.
Територията на острова е покрита предимно с планински вериги и отделни системи от планински вериги. Най-високата точка на планинския релеф на острова е 792 m и се нарича „Сакагигамине“ (榊 ヶ 峰). Вторият по големина планински връх е с височина 665 m и се нарича „Шимицу“ (清水 峰).
Площта му е 5,57 km², дължината на бреговата линия е 8 km.
Според административното деление на Япония, островът, както и цялата група острови Бонин, принадлежи на от община Огасавара в префектура Токио.
По време на Втората световна война имигранти от различни страни правят неуспешни опити да образуват колонии на острова. В момента островът е необитаем.
Поради наличието на високи вълни бреговата линия около острова е привлекателна за сърфиране, но това обстоятелство усложнява и акостирането на кораби. Островът е дом на сокола скитник и по тази причина е обявен от японските власти за защитена природна зона.
Островът е известен също и с това, че на 22 юли 2009 г. от него се е наблюдавала най-продължителната на Земята фаза на пълно слънчево затъмнение (вж Слънчево затъмнение на 22 юли 2009) – 6 минути и 34 секунди.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Указ за преименуване на „Йоджима“ на „Иото“. // Архивиран от оригинала на 2012-02-07. Посетен на 2008-08-19. (на японски)
- ↑ Данни за пълното слънчево затъмнение на 22 юли 2009 г. за Япония и Тихия океан (англ.)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Северный Иото“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |