Северен Саскачеван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Норт Саскачеван
kisiskâciwanisîpiy
Река Норт Саскачеван при град Едмънтън

Карта на водосборния басейн на река Саскачеван, на която е видна лявата съставяща я река Норт Саскачеван
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинции Албърта и Саскачеван)
Дължина1287 km
Водосб. басейн122 800 km²
Отток238 m³/s
Начало
Мястоледник Саскачеван, Скалисти планини, национален парк „Банф“
Координати52°09′21.96″ с. ш. 117°10′54.12″ и. д. / 52.1561° с. ш. 117.1817° и. д.
Надм. височина2080 m
Устие
Мястолява съставяща на река Саскачеван, от системата на река Нелсън
Координати53°14′08.16″ с. ш. 105°04′58.08″ и. д. / 53.2356° с. ш. 105.0828° и. д.
Надм. височина378 m
Ширина120 m
Северен Саскачеван в Общомедия
Карта на водосборния басейн и по-големите притоци на река Норт Саскачеван

Норт Саскачеван (Северен Саскачеван) (на английски: North Saskatchewan River) е река в Канада, провинции Албърта и Саскачеван, лява съставяща на река Саскачеван, от системата на река Нелсън. Дължината ѝ от 1287 км[1] ѝ отрежда 11-о място в Канада.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Норт Саскачеван извира от ледника Саскачеван в Скалистите планини, в националния парк „Банф“ на 2080 м н.в. и първоначално тече на югоизток. На кръстовището на шосета с №№ 93 и 11 реката завива на североизток, а след 10 км на изток и тече в тази посока около 30 км. След това завива на север и минава през езерото Ейбрахам (1318 м н.в.), което е преградено и презърнато в язовир.

След изтичането си от язовира Норт Саскачеван завива на изток, излиза от планините и достига до град Роки Маунтън Хаус, където рязко завива на север. Тук тя приема десния си приток река Клируотър и следващите около 100 км тече на север, приема отляво притока си Брейжо и постепенно завива на североизток.

Преминава покрай градовете Дрейтън Вали и Девън и достига до град Едмънтън, най-големия град по течението ѝ, втори по големина и административен център на провинция Албърта. След това реката постепенно завива на изток, след това на югоизток и на 110° з.д. напуска провинция Албърта и навлиза в провинция Саскачеван. В този участък най-голям град по течението ѝ е Форт Саскачеван, а отдясно в нея се влива река Вермильон.

В провинция Саскачеван река Норт Саскачеван запазва югоизточното си направление и при град Норт Батълфорд приема отдясно най-големия си приток река Батъл Ривър. По-нататък реката продължава отново в югоизточна посока, приема отдясно река Игъл Крийк, завива на изток, а при градчето Ландман – на североизток. В тази посока тече до град Принс Албърт, където завива на изток, приема отляво последния си голям приток река Стърджън и след около 40 км се съединява с река Саут Саскачеван, като образува река Саскачеван.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 122 800 km2[1], който представлява 36,6% от водосборния басейн на река Саскачеван.

Водосборният басейн на Норт Саскачеван граничи с други 4 водосборни басейна:

на северозапад – с водосборния басейн на река Атабаска, от системата на река Маккензи;
на запад – малка граница с водосборния басейн на река Колумбия, вливаща се в Тихия океан;
на юг – с водосборния басейн на река Саут Саскачеван, от системата на река Нелсън;
на североизток – с водосборния басейн на река Чърчил, вливаща се в Хъдсъновия залив.

По големи притоци на река Норт Саскачеван:

Найджъл Крийк (десен)
Хаус (десен)
Мистая (десен)
Сифльор (десен)
Клайн (ляв)
Бигхорн (ляв)
Рам (десен)
Клиъруотър (десен)
Бразьо (ляв)
Уайтмъд Крийк (десен)
Стърджън I (ляв)
Вермилиън (десен)
Батъл Ривър (десен)
Игъл Крийк (десен)
Стърджън II (ляв)

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишният среден дебит при град Принс Албърт на Норт Саскачеван е 238 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през юни – юли – 5660 m3/s, а минималният през февруари – март – 19 m3/s. Дъждовно-снегово подхранване. От края на ноември до средата на април реката замръзва.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По-големите селища по течението на реката са:

Провинция Албърта:

  • Роки Маунтън Хаус (6933 жители)
  • Дрейтън Вали (7049 жители)
  • Девън (6510 жители)
  • Едмънтън (812 201 жители, най-голям град по течението на реката, административен център на провинция Албърта)
  • Форт Саскачеван (19 051 жители)

Провинция Саскачеван:

  • Норт Батълфорд (13 190 жители)
  • Ландман (1120 жители)
  • Принс Албърт (35 129 жители)

Откриване и изследване на реката[редактиране | редактиране на кода]

Горното течение на река Норт Саскачеван е открито през 1754 – 1755 г. от английския търговски агент Антъни Хендей, служител на компанията „Хъдсън Бей“, занимаваща се с търговия на ценни животински кожи[2].

През 1776 г. търговски агенти на компанията основават първото търговско селище (фактория) в долното течение на реката[2].

През 1790 – 1792 г. геодезистът на компанията Филип Търнър нанася на своята карта на Канада реката по сведения събрани от местните индианци[2].

В периода от 1792 до 1820 г. следващият геодезист на компанията Питър Фидлър извършва първото топографско заснемане и картиране на цялото течение на Норт Саскачеван[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-01.
  2. а б в г Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 195 – 196, 273, 277, 278.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата North Saskatchewan River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​