Северен елен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за елена карибу. За окръга в Айдахо, САЩ вижте Карибу (окръг).

Северен елен
Caribou.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
отдел: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Cervidae Еленови
подсемейство: Capreolinae Елени от Новия свят
род: Rangifer Северни елени
вид: R. tarandus Северен елен
Научно наименование
Уикивидове Rangifer
C.H. Smith, 1827
Уикивидове Rangifer tarandus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Rangifer tarandus map.png
  Ареал в Северна Америка  Ареал в Евразия
Обхват на вкаменелости
kansan – настояще, 0.62–0 Ma[2]

Северен елен (Rangifer tarandus) или елен карибу, както е известен в Северна Америка, е вид елен, обитаващ Арктика и Субарктическия регион, като образува постоянни и мигриращи популации. Въпреки че има много представители на вида и той е широко разпространен,[1] някои от неговите подвидове се срещат рядко, а един или два от тях са на ръба на изчезването.[3][4]

Северните елени имат различен цвят на козината и размер[5] и двата пола имат рога, но при мъжките индивиди са по-големи, а при някои популации има женски без рога.[6]

Ловът на див и отглеждането на полуодомашнен (за месо, борби, рога, мляко и транспорт) северен елен са важни занимания в бита на народите от Арктика и Субарктическия регион.[7] Дори далеч извън ареала си, видът е известен поради легендата, вероятно появила се в Америка през 19 век, че шейната на Дядо Коледа е теглена от летящи северни елени, която е популярна част от коледната традиция.[8] В Лапландия елените наистина теглят шейни, наречена булке, която, разбира се, не може да лети.

Подвидове[редактиране | edit source]

Тундрови[редактиране | edit source]

Горски[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Henttonen, H. & Tikhonov, A.. Rangifer tarandus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 April 2010.
  2. Björn Kurtén. Pleistocene Mammals of Europe. Transaction Publishers, 1968. ISBN 978-1-4128-4514-4. с. 170–. Посетен на 6 August 2013.
  3. Peter Gravlund, Morten Meldgaard, Svante Pääbo, and Peter Arctander: Polyphyletic Origin of the Small-Bodied, High-Arctic Subspecies of Tundra Reindeer (Rangifer tarandus). MOLECULAR PHYLOGENETICS AND EVOLUTION Vol. 10, No. 2, October, pp. 151–159, 1998 ARTICLE NO. FY980525. online
  4. S. A. Byun, B. F. Koop, and T. E. Reimchen: Evolution of the Dawson caribou (Rangifer tarandus dawsoni). Can. J. Zool. 80(5): 956–960 (2002). doi:10.1139/z02-062. 2002 NRC Canada. online
  5. Reindeer. Answers.com
  6. New World Deer (Capriolinae). Answers.com
  7. "In North America and Eurasia the species has long been an important resource--in many areas the most important resource--for peoples inhabiting the northern boreal forest and tundra regions. Known human dependence on caribou/wild reindeer has a long history, beginning in the Middle Pleistocene (Banfield 1961:170; Kurtén 1968:170) and continuing to the present....The caribou/wild reindeer is thus an animal that has been a major resource for humans throughout a tremendous geographic area and across a time span of tens of thousands of years." Ernest S. Burch, Jr. The Caribou/Wild Reindeer as a Human Resource. American Antiquity, Vol. 37, No. 3 (Jul., 1972), pp. 339-368.
  8. http://icr.arcticportal.org/index.php?option=com_content&view=article&id=142:flying-reindeer-and-santa-claus-&catid=2:feature-archive&Itemid=7

Външни препратки[редактиране | edit source]