Северен поток
| Северен поток | |
|---|---|
 Газопроводът „Северен поток“ на картата | |
| Информация | |
| Страна | Русия, Германия |
| Маршрут | изток-запад-север |
| Начало | Виборг, Русия |
| През | Балтийско море |
| До | Грайфсвалд, Германия |
| Тип | природен газ |
| Собственик | Nord Stream AG |
| Оператор | Nord Stream AG |
| Изпълнител | Газпром, E.ON, Wintershall, Gasunie |
| Строителство | 2010 – 2012 г. |
| Дължина | 1222 km |
| Капацитет | 55 млрд. m³/a |
| Диаметър | 1220 mm |
| Налягане | 22 Ра |
| Северен поток в Общомедия | |
„Северен поток“ (на английски: Nord Stream) е магистрален газопровод, преминаващ по дъното на Балтийско море, транспортиращ газ от Русия до Германия (свързвайки руския град Виборг с германския Грайфсвалд). Газопроводът „Северен поток“ е най-дългият подводен маршрут за експорт на газ в света[1] – дълъг е 1224 km[2]. Притежател и оператор на газопровода е немската компания Nord Stream AG, дъщерна на Газпром. В проекта участват Русия, Германия, Нидерландия и Франция.
„Северен поток“ може да пренася 55 млрд. m³ газ годишно по двете си успоредни тръби. Ресурсна база за тръбата е гигантското Южноруското находище, чиито запаси се оценяват на около 800 млрд. m³.
Стойността на проекта е 7,4 млрд. евро. Акционери в Nord Stream AG, която реализира проекта, са Газпром с 51%, по 15,5% имат немските E.ON и BASF, а холандската Gasunie и френската GDF Suez имат дялове по 9%.
Строителството на газопровода започва през април 2010 г., а първата тръба официално влиза в експлоатация на 6 септември 2011 г., когато започва запълването ѝ с технологичен газ. На 8 ноември 2011 г. започват доставките на газ по тази тръба[3]. На 18 април 2012 г. е завършена втората тръба, а на 8 октомври 2012 г. започват доставките на газ и по двете тръби на газопровода в търговски режим.
През януари 2011 г. Nord Stream започва оценка на проект за разширяване на газопровода „Северен поток“ чрез две допълнителни тръби за увеличаване на годишния капацитет до 110 млрд. m³. През 2015 г., поради ограниченията, които налага Европейският съюз на Газпром,[4] Газпром замразява разширението на тръбопровода, тъй като само 22,5 млрд. m³ (1/4 от капацитета му) се използват реално. През септември 2015 г. обаче Газпром, BASF, Engie, E.ON, Shell и OMV[5] като съучредители подписват споразумение за разширение на мощностите на „Северен поток“ (по-късно наречен проект „Северен поток - 2“).
Конструкция на тръбопровода[редактиране | редактиране на кода]
- Диаметър на стоманените тръби (външен) – 1220 mm, работен диаметър – 1153 mm.
- Дебелина на тръбата – 27 до 41 mm.
- По вътрешната повърхност на тръбата е нанесен антифрикционен слой с дебелина 1 mm.
- Външен слой на тръбопровода (бетонна риза) с дебелина 60 до 110 mm ; под бетонната риза има устойчив на корозия слой.
- Работно налягане – 220 бара (22 MPa или 217 атмосфери).
- Най-голямата дълбочина, през която минава газопроводът, е 210 m.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Виталий Лукашов. «Северный поток»: технический шедевр и знак партнерства. // Россия-24, 8 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 октомври 2012. (на руски)
- ↑ «Северный поток» (Nord Stream). // Газпром. Архив на оригинала от 2015-09-19 в Wayback Machine.
- ↑ Глава „Газпрома“ Алексей Миллер сообщил дату запуска первой нитки газопровода „Северный поток“. // er.ru. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2012. Посетен на 2011-10-3.
- ↑ Gazprom mothballs extension of Nord Stream pipeline
- ↑ Nord Stream 2. // www.nord-stream2.com. Архивиран от оригинала на 2015-12-23. Посетен на 2015-12-23.