Северен поток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Северен поток
Nordstream.png
Газопроводът „Северен поток“ на картата
Информация
СтранаРусия, Германия
Маршрутизток-запад-север
НачалоВиборг, Русия
ПрезБалтийско море
ДоГрайфсвалд, Германия
Типприроден газ
СобственикNord Stream AG
ОператорNord Stream AG
ИзпълнителГазпром, E.ON, Wintershall, Gasunie
Строителство2010 – 2012 г.
Дължина1222 km
Капацитет55 млрд. m³/a
Диаметър1220 mm
Налягане22 Ра
Северен поток в Общомедия

„Северен поток“ (на английски: Nord Stream) е магистрален газопровод, преминаващ по дъното на Балтийско море, транспортиращ газ от Русия до Германия (свързвайки руския град Виборг с германския Грайфсвалд). Газопроводът „Северен поток“ е най-дългият подводен маршрут за експорт на газ в света[1] – дълъг е 1224 km[2]. Притежател и оператор на газопровода е немската компания Nord Stream AG, дъщерна на Газпром. В проекта участват Русия, Германия, Нидерландия и Франция.

„Северен поток“ може да пренася 55 млрд. m³ газ годишно по двете си успоредни тръби. Ресурсна база за тръбата е гигантското Южноруското находище, чиито запаси се оценяват на около 800 млрд. m³.

Стойността на проекта е 7,4 млрд. евро. Акционери в Nord Stream AG, която реализира проекта, са Газпром с 51%, по 15,5% имат немските E.ON и BASF, а холандската Gasunie и френската GDF Suez имат дялове по 9%.

Строителството на газопровода започва през април 2010 г., а първата тръба официално влиза в експлоатация на 6 септември 2011 г., когато започва запълването ѝ с технологичен газ. На 8 ноември 2011 г. започват доставките на газ по тази тръба[3]. На 18 април 2012 г. е завършена втората тръба, а на 8 октомври 2012 г. започват доставките на газ и по двете тръби на газопровода в търговски режим.

През януари 2011 г. Nord Stream започва оценка на проект за разширяване на газопровода „Северен поток“ чрез две допълнителни тръби за увеличаване на годишния капацитет до 110 млрд. m³. През 2015 г., поради ограниченията, които налага Европейският съюз на Газпром,[4] Газпром замразява разширението на тръбопровода, тъй като само 22,5 млрд. m³ (1/4 от капацитета му) се използват реално. През септември 2015 г. обаче Газпром, BASF, Engie, E.ON, Shell и OMV[5] като съучредители подписват споразумение за разширение на мощностите на „Северен поток“ (по-късно наречен проект „Северен поток - 2“).

Конструкция на тръбопровода[редактиране | редактиране на кода]

  • Диаметър на стоманените тръби (външен) – 1220 mm, работен диаметър – 1153 mm.
  • Дебелина на тръбата – 27 до 41 mm.
  • По вътрешната повърхност на тръбата е нанесен антифрикционен слой с дебелина 1 mm.
  • Външен слой на тръбопровода (бетонна риза) с дебелина 60 до 110 mm ; под бетонната риза има устойчив на корозия слой.
  • Работно налягане – 220 бара (22 MPa или 217 атмосфери).
  • Най-голямата дълбочина, през която минава газопроводът, е 210 m.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виталий Лукашов. «Северный поток»: технический шедевр и знак партнерства. // Россия-24, 8 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 октомври 2012. (на руски)
  2. «Северный поток» (Nord Stream). // Газпром. Архив на оригинала от 2015-09-19 в Wayback Machine.
  3. Глава „Газпрома“ Алексей Миллер сообщил дату запуска первой нитки газопровода „Северный поток“. // er.ru. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2012. Посетен на 2011-10-3.
  4. Gazprom mothballs extension of Nord Stream pipeline
  5. Nord Stream 2. // www.nord-stream2.com. Архивиран от оригинала на 2015-12-23. Посетен на 2015-12-23.