Северен поток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Газопроводът „Северен поток“ на картата

Северен поток (на английски: Nord Stream) е магистрален газопровод, преминаващ по дъното на Балтийско море, транспортиращ газ от Русия до Германия (свързвайки руския град Виборг с германския Грайфсвалд). Газопроводът „Северен поток“ е най-дългият подводен маршрут за експорт на газ в света[1] – дълъг е 1224 km[2]. Притежател и оператор на газопровода е компанията Nord Stream AG. В проекта участват Русия, Германия, Нидерландия и Франция.

Северен поток може да пренася 55 млрд m³ газ годишно по двете си успоредни тръби. Ресурсна база за тръбата е гигантското Южноруското находище, чиито запаси се оценяват на около 800 млрд m³.

Стойността на проекта е 7,4 млрд. евро. Акционери в Nord Stream AG, която реализира проекта, са Газпром с 51%, по 15,5% имат немските E.On и BASF, а холандската Gasunie и френската GDF Suez имат дялове по 9%.

Строителството на газопровода започва през април 2010 г., а първата тръба официално влиза в експлоатация на 6 септември 2011 г., когато започва запълването ѝ с технологичен газ. На 8 ноември 2011 г. започват доставките на газ по тази тръба[3]. На 18 април 2012 г. е завършена втората тръба, а на 8 октомври 2012 г. започват доставките на газ и по двете тръби на газопровода в търговски режим.

Планира се капацитетът на газопровода да бъде удвоен до 110 млрд m³ до края на 2019 г. чрез полагане на две допълнителни тръби. Поради ограниченията, които налага Европейският съюз на Газпром[4], само 22,5 млрд m³ от капацитета се използват реално.

Конструкция на тръбопровода[редактиране | редактиране на кода]

  • Диаметър на стоманените тръби (външен) – 1220 mm, работен диаметър – 1153 mm.
  • Дебелина на тръбата – 27 до 41 mm.
  • По вътрешната повърхност на тръбата е нанесен антифрикционен слой с дебелина 1 mm.
  • Външен слой на тръбопровода (бетонна риза) с дебелина 60 до 110 mm ; под бетонната риза има устойчив на корозия слой.
  • Работно налягане – 220 бара (22 MPa или 217 атмосфери).
  • Най-голямата дълбочина, през която минава газопроводът, е 210 m.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Виталий Лукашов. «Северный поток»: технический шедевр и знак партнерства. // Россия-24, 2010-10-08. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-10-15.
  2. «Северный поток» (Nord Stream). // Газпром.
  3. Глава „Газпрома“ Алексей Миллер сообщил дату запуска первой нитки газопровода „Северный поток“. // http://er.ru.+Архив на оригинала от 2012-02-17. Посетен на 2011-10-3.
  4. Газпром замразява разширението на Nord Stream