Северна Америка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северна Америка
Location North America.svg
Площ 24 709 000 km²
Население 528 800 000 д.
Гъстота 21,4 д./km²
Държави 23
Зав. територии 18
Езици английски ,
испански ,
френски
и други
Градове Мексико ,
Ню Йорк ,
Лос Анджелис ,
Чикаго ,
Торонто
и други

Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток – със Северноатлантическия океан, на юг – с Карибско море, и на запад – със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ около 24 709 000 km2. През 2001 г. населението е около 528 800 000 души.

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Спътникова снимка на Северна Америка

Северна Америка е разположена почти изцяло в западното полукълбо и е най-крайния западен континент на Земята. Единствено Алеутския архипелаг навлиза в източното полукълбо. Същевременно Северна Америка се намира изцяло в северното полукълбо,[1] заемаща северната част на сушата наречена Америка, която понякога се разглежда като цял континент.[2][3][4] Чрез остров Гренландия Северна Америка е най-близко разположената суша до Северния полюс. През континента минават Северната полярна и Северната тропична окръжност.[1]

На запад Северна Америка граничи с Тихия океан, който я отделя от Азия, а Атлантическия океан, разположен на изток от континента, го разделя от Европа. На юг Северна Америка се мие от Карибско море, където е свързана с Южна Америка чрез Панамския провлак. За граница между двата континента обикновено се приема вододелът на Дариен, по който преминава и държавната граница между Панама и Колумбия.[5][6] На север Северна Америка граничи със Северния ледовит океан.

По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се отнася само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови.

Бреговата линия на Северна Америка е силно разчленена – в нея се врязват големи водни басейни, като Мексиканския залив, заливите Хъдсън и Сейнт Лорънс, Калифорнийския залив. Край бреговете на континента има множество острови – Канадският арктичен архипелаг, Бахамските острови, Търкс и Кайкос, Големите и Малките Антилски острови, Алеутските острови, Александровият архипелаг, Нюфаундленд. Гренландия, най-големият остров в света, също се смята за част от Северна Америка, тъй като е свързан с континента в геоложко отношение. Това не е така при разположените върху Средноатлантическия хребет Бермудски острови, които обаче също обикновено се причисляват към Северна Америка, поради историческите им и културни връзки с континента.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Северна Америка се разделя на четири големи географски области. Вътрешните равнини са разположени в центъра на континента в ивица, свързваща Мексиканския залив на юг с Канадска Арктика на север.

Западно от тях се намират Кордилерите, младонагънати планински вериги, успоредни на тихоокеанския бряг от Аляска до Панамския провлак. В най-широката си част Кордилерите са разделени от Големия басейн на две части – Скалистите планини на изток и Бреговите хребети на запад. В северната част на Кордилерите се намира и най-високият връх в Северна Америка – Маккинли (6194 m).

Североизточната част на континента е заета от издигнатото, но относително равнинно плато на Канадския щит. Южно от него релефът е разнороден, включвайки планининската верига Апалачи и равнините по Атлантическото крайбрежие.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Геоложка карта на Северна Америка

По-голямата част от Северна Америка е разположена върху Северноамериканската тектонична плоча. Основната част от Централна Америка с част от Антилските острови се намират върху Карибската плоча, което дава основание на някои учени да разглеждат Централна Америка като самостоятелен континент.[7] Калифорнийският полуостров и части от щата Калифорния се намират върху Тихоокеанската плоча, срещаща се със Северноамериканската в разлома Сан Андреас.

Геоложкото ядро на Северна Америка включва древната платформа Лаврентия, формирана през протерозоя преди 1,5 до 1 милиард години.[8] Най-обширното оголване на тази платформа е Канадският щит. От късния палеозой до ранния мезозой Северна Америка е свързана с други съвременни континенти в суперконтинента Пангея. Сред ефектите от формирането на Пангея са Апалачите, формирани преди 480 милиона години, което ги прави едни от най-старите планини в света.

Когато Пангея започва да се разделя преди около 200 милиона години, Северна Америка става част от Лавразия, а в средната креда се отделя от Евразия в самостоятелен континент.[9] Кордилерите започват да се образуват преди между 80 и 55 милиона години при процеса, наричан Ларамидска орогенеза. Образуването на Панамския провлак свързва континента с Южна Америка преди около три милиона години. Големите езера и повечето сладководни басейни в северната част на континента са формирани сравнително скоро, при оттеглянето на ледниците преди около 10 хиляди години.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Северна Америка варира от умерен (на север) до тропичен (в Централна Америка); в крайбрежните райони е океански, във вътрешността – континентален. Средна температура на въздуха: януари – от -38 °C (северната част на Канадския арктичен архипелаг) до 20 °С (полуостров Флорида и Мексико); юли – от -40 °С (Северна Канада) до 32 °С (югозападната част на САЩ). Най-много валежи падат по тихоокеанското крайбрежие на Аляска и Канада и в северозападната част на САЩ (2000 – 3000 mm годишно); в югоизточните части на Северна Америка – 1000 – 1500 mm годишно, в централните райони – 400 – 1200 mm годишно, в междупланинските долини на субтропичните и тропичните части на Кордилерите – 100 – 200 mm годишно. На север от 400 – 440 с.ш. през зимата има устойчива снежна покривка. Снежната граница е на височина от 100 m (в Гренландия) до 4600 m (склоновете на Попокатепетъл). Общата площ на ледниците е 2 млн. km2.

Езера[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Америка има много и разнообразни езера. Там се намират Големите американски езера (Горното езеро, езерата Мичиган, Хюрън, Ери, Онтарио), Голямото робско езеро, Малкото робско езеро, езерата Шамплен, Сен Клер. Само в Канада има повече от 30 000 езера с площ над 3 km².

История[редактиране | редактиране на кода]

Предколумбов период[редактиране | редактиране на кода]

Скални жилища на културата Пуебло в щата Колорадо, 13 век

Според преобладаващото мнение предците на индианците, коренното население на Северна Америка, се преселват на континента от Азия по време на последната ледникова епоха, най-вероятно през съществувалия по това време провлак Берингия, а може би и използвайки примитивни лодки. Възможно е заселването да е протекло на няколко вълни, включващи етнически разнородни общности.[10][11] Ескимосите в най-северните части на континента вероятно се заселват значително по-късно.

Преди достигането на Америка от европейците местните жители формират различни обществени структури – от групи от по няколко семейства до обширни империи. Те са разпределени в няколко културни зони, които приблизително съответстват на географските и екологични зони, определящи начина на живот на населението. Например, във Великите равнини основа на икономиката е ловът на бизони, а в Мезоамерика – земеделието. Индианските етнически групи могат да се класифицират и по техния език, макар че народи със сродни езици не винаги имат сходна материална култура или обществено устройство, а понякога живеят и в отдалечени един от друг региони.

По време на няколкото хилядолетия, през които индианците обитават Северна Америка, културите се променят и изместват. Една от най-древните известни археологически култури е културата Кловис в съвременния щат Ню Мексико. Други по-късни култури са Мисисипската култура и Културата на строителите на могили в басейна на река Мисисипи и културата Анасази в югозападната част на Съединените щати. Културите южно от тях имат сравнително развито земеделие и одомашняват някои от широко разпространените днес земеделски растения, като царевицата, доматите и тиквичките.

В резултат на развитието на земеделско стопанство в южните части на континента, именно там са достигнати много от културните постижения на предколумбова Северна Америка. Така цивилизацията на маите създава своя писменост, изгражда монументални пирамиди и храмове, използва сложен календар и развива концепцията за нулата около 400 година, само няколко столетия след месопотамците.[12] При пристигането на първите европейци в началото на 16 век културата на маите все още съществува, но политическото надмощие в региона вече е в ръцете на ацтеките, чиято столица Теночтитлан на север в Мексиканската долина.[13]

Колониална епоха[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че първият европеец достигнал до Северна Америка е викингът Лейф Ериксон – около 1000 г. Същинското откриване на континента обаче е осъществено в хода на Великите географски открития, когато през 1492 година испански флот, воден от Христофор Колумб, достига до Бахамските острови. Вероятно първи достига до самия материк мореплавателят Джовани Кабото през 1497 г. (според някои учени – само до остров Нюфаундленд). Безспорно е, че по време на четвъртата си експедиция през 1502 г. Колумб достига до бреговете на днешна Никарагуа. Империята на ацтеките, най-силната северноамериканска държава по това време, е завладяна от испанския конкистадор Ернан Кортес през 1521 година.[13]

През следващите три века Испания, Англия и Франция, в по-малка степен Нидерландия, Русия и Дания, често воювайки помежду си, си разпределят цялата територия на Северна Америка.

Колонизацията на Северна Америка променя рязко историческото развитие на континента. Числеността на местното индианско население намалява рязко, главно в резултат на европейски заразни болести, към които то няма имунитет.[14] Местната култура се изменя драстично. Променя се и причастността на индианските общности към политически и културни групи, като някои езикови групи изчезват, а други се изменят бързо.

Образуване на независими държави[редактиране | редактиране на кода]

В края на 18 век и началото на 19 век в Северна Америка се възникват няколко движения за независимост от европейските колониални сили, които довеждат до създаването на много от съвременните самостоятелни държави на континента. През 1776 година независимост от Великобритания обявяват 13 от нейните колонии на северния атлантически бряг, поставяйки началото на Съединените американски щати. Канада се образува с обединението на северните територии на Великобритания и Франция. През 1810 година независимост обявява Мексико, а през 1823 година от него се отделя Гватемала.

Най-нова история[редактиране | редактиране на кода]

Политическа география[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Америка има три големи по площ и население държави – Канада, Мексико и Съединените американски щати (САЩ). В южната част на континента, често наричана Централна Америка, има няколко сравнително малки държави – Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама. Понякога страните в Северна и Южна Америка, с изключение на САЩ и Канада, се наричат със сборния термин Латинска Америка.

Държава или територия Площ,
km²
Население
(2014)
Гъстота на
населението
,
д/km²
Столица
Американски Вирджински острови Американски Вирджински острови (САЩ) &&&&&&&&&&&&0346.&&&&&0346[15] &&&&&&&&&0109666.&&&&&0109 666 317 Шарлот Амали
Ангила Ангуила (Великобритания) &&&&&&&&&&&&0102.&&&&&0102 &&&&&&&&&&014108.&&&&&014 108 138,3 Вали
Антигуа и Барбуда Антигуа и Барбуда &&&&&&&&&&&&0443.&&&&&0443 &&&&&&&&&&089612.&&&&&089 612 202,3 Сейнт Джонс
Аруба Аруба (Нидерландия)[16] &&&&&&&&&&&&0193.&&&&&0193 &&&&&&&&&0108141.&&&&&0108 141 560,3 Оранестад
Барбадос Барбадос &&&&&&&&&&&&0431.&&&&&0431 &&&&&&&&&0273925.&&&&&0273 925 635,5 Бриджтаун
Бахамски острови Бахамски острови &&&&&&&&&&010070.&&&&&010 070[15] &&&&&&&&&0347176.&&&&&0347 176 34,5 Насау
Белиз Белиз &&&&&&&&&&022966.&&&&&022 966 &&&&&&&&&0356600.&&&&&0356 600 15,5 Белмопан
Бермудски острови Бермудски острови (Великобритания) &&&&&&&&&&&&&053.&&&&&053 &&&&&&&&&&064700.&&&&&064 700 1220,8 Хамилтън
Британски Вирджински острови Британски Вирджински острови (Великобритания) &&&&&&&&&&&&0153.&&&&&0153 &&&&&&&&&&024041.&&&&&024 041 157,1 Роуд Таун
Гваделупа Гваделупа (Франция) &&&&&&&&&&&01780.&&&&&01780[17] &&&&&&&&&0452776.&&&&&0452 776[17] 254,4 Бас Тер
Гватемала Гватемала &&&&&&&&&0108890.&&&&&0108 890 15 438 384 135,5 Гватемала
Гренада Гренада &&&&&&&&&&&&0344.&&&&&0344 &&&&&&&&&0104890.&&&&&0104 890 304,9 Сейнт Джорджис
Гренландия Гренландия (Дания) &&&&&&&&02166086.&&&&&02 166 086 56 370 0,026 Нуук
Доминика Доминика &&&&&&&&&&&&0754.&&&&&0754 &&&&&&&&&&067675.&&&&&067 675 89,7 Розо
Доминиканска република Доминиканска република &&&&&&&&&&048730.&&&&&048 730 9 445 280 206,4 Санто Доминго
Кайманови острови Кайманови острови (Великобритания) &&&&&&&&&&&&0262.&&&&&0262 &&&&&&&&&&056729.&&&&&056 729 216,5 Джордж Таун
Канада Канада &&&&&&&&09984670.&&&&&09 984 670[15] 35 158 304 3,5 Отава
Франция Клипертон (Франция) &&&&&&&&&&&&&&07.&&&&&07 &&&&&&&&&&&&&&00.&&&&&00 0,0
Коста Рика Коста Рика &&&&&&&&&&051100.&&&&&051 100 4 667 096 92,5 Сан Хосе
Куба Куба &&&&&&&&&0110860.&&&&&0110 860 11 163 934 101,5 Хавана
Кюрасао Кюрасао (Нидерландия)[16] &&&&&&&&&&&&0444.&&&&&0444 &&&&&&&&&0145619.&&&&&0145 619 328 Филипсбург
Мартиника Мартиника (Франция) &&&&&&&&&&&01128.&&&&&01128[17] &&&&&&&&&0436131.&&&&&0436 131[17] 386,6 Фор дьо Франс
Мексико Мексико &&&&&&&&01927550.&&&&&01 927 550[15] 120 395 054 58,2 Мексико
Монсерат Монсерат (Великобритания) &&&&&&&&&&&&0102.&&&&&0102 &&&&&&&&&&&05079.&&&&&05079 49,8 Плимът, Брейдс[18]
Съединени американски щати Наваса (САЩ) 0Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“..Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“.5 2 &&&&&&&&&&&&&&00.&&&&&00 0,0
Никарагуа Никарагуа &&&&&&&&&0120254.&&&&&0120 254[15] 6 070 045 48,8 Манагуа
Панама Панама[16][19] &&&&&&&&&&078200.&&&&&078 200 &&&&&&&&03571200.&&&&&03 571 200 45,7 Панама
Пуерто Рико Пуерто Рико (САЩ) &&&&&&&&&&&08870.&&&&&08870[15] 3 667 045 417,8 Сан Хуан
Салвадор Салвадор &&&&&&&&&&021040.&&&&&021 040 6 340 000 341,5 Сан Салвадор
Сейнт Винсент и Гренадини Сейнт Винсент и Гренадини &&&&&&&&&&&&0389.&&&&&0389 &&&&&&&&&0109365.&&&&&0109 365 281,1 Кингстаун
Сейнт Китс и Невис Сейнт Китс и Невис &&&&&&&&&&&&0261.&&&&&0261 &&&&&&&&&&053051.&&&&&053 051 203,3 Бастер
Сейнт Лусия Сейнт Лусия &&&&&&&&&&&&0616.&&&&&0616 &&&&&&&&&0176000.&&&&&0176 000 285,7 Кастрийс
Сен Бартелми Сен Бартелми (Франция) &&&&&&&&&&&&&021.&&&&&021 &&&&&&&&&&&07492.&&&&&07492 356,8 Густавия
Франция Сен Мартен (Франция) &&&&&&&&&&&&&054.&&&&&054 &&&&&&&&&&030615.&&&&&030 615 566,9 Мариго
Франция Сен Пиер и Микелон (Франция) &&&&&&&&&&&&0242.&&&&&0242 &&&&&&&&&&&07044.&&&&&07044 29,1 Сен Пиер
Синт Мартен Синт Мартен (Нидерландия)[16] &&&&&&&&&&&&&034.&&&&&034 &&&&&&&&&&036609.&&&&&036 609 1076,7 Филипсбург
Съединени американски щати Съединени американски щати[20] &&&&&&&&09826675.&&&&&09 826 675[15] 330 600 000 31,9 Вашингтон
Тринидад и Тобаго Тринидад и Тобаго[16] &&&&&&&&&&&05128.&&&&&05128 1 328 019 262,6 Порт ъф Спейн
Търкс и Кайкос Търкс и Кайкос (Великобритания) &&&&&&&&&&&&0417.&&&&&0417 &&&&&&&&&&032000.&&&&&032 000 76,7 Кокбърн Таун
Хаити Хаити &&&&&&&&&&027750.&&&&&027 750 10 413 211 364,8 Порт о Пренс
Хондурас Хондурас &&&&&&&&&0112090.&&&&&0112 090 8 555 072 69,2 Тегусигалпа
Ямайка Ямайка &&&&&&&&&&010991.&&&&&010 991 2 711 476 246,5 Кингстън
Общо &&&&&&&024648946.&&&&&024 648 946 243,1

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В икономическо отношение Канада и Съединените щати са най-развитите страни в Северна Америка, следвани от Мексико, определяна като нова индустриална страна.[21] Страните от Централна Америка и Антилските острови се намират на различно ниво на икономическо и социално развитие. Например, някои малки островни държави, като Барбадос, Тринидад и Тобаго и Антигуа и Барбуда имат по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението от Мексико. Панама и Коста Рика имат значително по-високи стойности на БВП на глава от населението и на индекса на човешко развитие от останалите централноамерикански страни.[22]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Карта на преобладаващите езици в Америка

Основните езици, говорени в Северна Америка, са английският, испанският и френският. Англоезични са Съединените щати, Канада (където английският и френският са официални езици), Белиз и част от държавите на Антилските острови. Мексико и повечето страни от Централна Америка са испаноезични и са част от обхващащия и почти всички страни в Южна Америка културен регион на Латинска Америка.

Френският език играе важна роля в историята на Северна Америка, като и в наши дни запазва значението си в някои региони. Той е един от официалните езици в Канада и нейната провинция Ню Брънзуик, както и на провинция Квебек, където 95% от населението говори френски като първи или втори език. Френскоезични общности има и в някои други части на Канада, в американския щат Луизиана, Сейнт Лусия, Доминика. Френският е официалният език във франските територии на Антилите, както и в Сен Пиер и Микелон и Хаити (наред с хаитянския креолски).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гловня 1985, с. 9.
  2. International Olympic Committee 2002.
  3. Océano 2000, с. 392.
  4. msn.com 2009.
  5. United Nations Statistics Division 2012.
  6. Natural Resources Canada 2003.
  7. Encyclopædia Britannica 2011.
  8. Dalziel 1992, с. 237 – 241.
  9. Merali 2009.
  10. Morell 1998, с. 191.
  11. Middle Tennessee State University 2006.
  12. Kaplan 2007.
  13. а б Grunberg 2007.
  14. Bacci 2001, с. 42 – 46.
  15. а б в г д е ж Териториалните води съставляват значителна част от територията на страната. За по-коректно изчисление на гъстотата на населението е използвана само площта на сушата.
  16. а б в г д В зависимост от различните определения, Аруба, Нидерландските Антили и Тринидад и Тобаго се намират в Северна Америка, в Южна Америка или в двата континента.
  17. а б в г Данни от 2006 година: http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/index.html
  18. Поради активизирането на вулкан в близост до официалната столица Плимът през юли 1995 година, на практика столицата е преместена в Брейдс.
  19. Панама обикновено се приема за част от Северна Америка, макар че понякога територията на изток от Панамския канал е отнасяна към Южна Америка. В таблицата са дадени площта и населението на цялата страна.
  20. Включва щата Хаваи, който е част от Океания.
  21. Waugh 2000, с. 563, 576 – 579, 633, 640.
  22. United Nations Development Programme 2010, с. 148 – 151.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]