Северна Йен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северна Йен
北燕
407 – 436
Континент Азия
Столица Лунчън
Предшественик
Късна Йен
Наследник
Северна Уей
Когурьо
Днес част от Флаг на Китай Китай

Северна Йен (на китайски: 北燕; на пинин: Bĕiyàn) е държава в Източна Азия, едно от Шестнайсетте царства, съществувало от 407 до 436 година в североизточната част на днешен Китай.

Северна Йен възниква през 407 година, когато Гао Юн сваля управляващия Късна Йен Мужун, а малко по-късно властта е взета от китайската фамилия Фън. Владетелите на Северна Йен използват титлата император. През 436 година Северна Йен е унищожена от Северна Уей, като източните области са завзети от Когурьо.

Владетели на Северна Йен[редактиране | редактиране на кода]

Име Управление
1 Гао Юн 407-409
2 Фън Ба 409-430
3 Фън Хун 430-436