Северна Йен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северна Йен
北燕
 
407 — 436  
 
 

Местоположение на Северна Йен

Континент Азия
Столица Лунчън
Днес част от Флаг на Китай Китай
редактиране

Северна Йен (на китайски: 北燕, пинин: Bĕiyàn) е държава в Източна Азия, едно от Шестнайсетте царства, съществувало от 407 до 436 година в североизточната част на днешен Китай.

Северна Йен възниква през 407 година, когато Гао Юн сваля управляващия Късна Йен Мужун, а малко по-късно властта е взета от китайската фамилия Фън. Владетелите на Северна Йен използват титлата император. През 436 година Северна Йен е унищожена от Северна Уей, като източните области са завзети от Когурьо.

Владетели на Северна Йен[редактиране | редактиране на кода]

Име Управление
1 Гао Юн 407-409
2 Фън Ба 409-430
3 Фън Хун 430-436