Северна Осетия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.
| Република Северна Осетия – Алания Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
_-_North_Ossetia_(Alania).svg) Северна Осетия на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Владикавказ |
| Площ | 7987 km² |
| Население | 693 098 души (2021) 86,8 души/km² на 65 място в РФ |
| Федерален окръг | Севернокавказки федерален окръг |
| Президент | Вячеслав Битаров |
| Министър-председател | Таймураз Тускаев |
| Езици | руски и осетински |
| Часова зона | UTC +3 |
| МПС код | 15 |
| Официален сайт | ossetia.ru |
| Северна Осетия в Общомедия | |
Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия – Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ[1]. Влиза в Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказки икономически район. Площ 7 987 km2 (80-о място по големина в Русия, 0,05 % от територията), население на 1 януари 2017 г. 703 262 души (65-о място в Русия, 0,48 %). Столица е град Владикавказ. Разстояние от Москва до Владикавказ – 1923 km.
Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).
През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинската автономна съветска социалистическа република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна съветска социалистическа република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.
В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетинци. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която е призната от Русия, Никарагуа, Венесуела, Науру и Тувалу.
По време на Втората световна война на територията на Северна Осетия се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части са спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.
До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия – при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е включена на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ, в югозападната част на Руската Федерация. На запад граничи с Република Кабардино-Балкария, на север – със Ставрополски край, на североизток – с Република Чечения, на изток – с Република Ингушетия и на юг – с Грузия и Южна Осетия. В тези си граници заема площ от 7987 km2 (80-о място по големина в Русия, 0,05 % от територията).[2]
На юг, по границата с Грузия и Южна Осетия се издига Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ със своите Странични хребети, издигащи се над 4000 m (връх Казбек 5033 m – на границата с Грузия, Джимара 4780 m, Уилпата 4679 m, Тепли 4431 m). Между Главния (Вододелен) хребет и 4-те Странични хребети са разположени 3 котловини: Закинска, Зарамагска и Горнодигорска. На север от тях са простират Предните хребети на Голям Кавказ (Скалисти, Пасбищен и др.) с много по-ниска височина и представляват типични куести – с полегати южни и стръмни северни склонове. Централните части на републиката са заети от Осетинската и Кабардинската наклонени равнини, а северно от тях са ниските Сунженски и Терски хребети. Северно от последните в най-северната част на страната се простира плоската Моздокска равнина (южната част на Терско-Кумската низина).[2]
Има находища на полиметални руди, доломити, строителни материали и минерални извори.[2]
Намира се в умерения климатичен пояс с ясно изразена планинска зонираност. На Моздокската равнина климатът е засушлив, с чести суховеи; средна януарска температура −4,3 °C, средна юлска 24 °C, годишна сума на валежите 400 – 450 mm. В Осетинската равнина средната януарска температура е −4 °C, средната юлска 20 °C; годишна сума на валежите 600 – 800 mm. Вегетационният период (дни с денонощни температури над 10 °C) в равнинните територии е до 190 дни, а на височина 2000 m – около 100 дни.[2]
В Северна Осетия има 1038 реки с обща дължина 3358 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек (110 km в пределите на Северна Осетия) със своите притоци Урух (горното и средно течение), Ардон, Фиагдон, Гизелдон, Сунжа (горното течение) и др. По начина на подхранването си реките в Северна Осетия се делят на две групи: смесено, с преобладаване на ледниково подхранване (Терек, Гизелдон, Фиагдон, Ардон и др.) и пълноводие през лятото (юли и август) в периода на снего- и ледотопенето в планините и смесено, с преобладаване на дъждовното и подземното подхранване (Сунжа, Камбилеевка и др.) с пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове. Голяма част от реките в Северна Осетия през зимата не замръзват. Ледниците заемат 152 km2 от територията на страната, като най-големи са ледниците Карауг и Цейски.[3]
На север, в Моздокската равнина върху кафявите почви се отглеждат селскостопански култури, а на юг от равнината преобладават различни подтипове на черноземните почви. В долината на Терек и по долните течения на по-големите му притоци са разпространени крайречни гори и пасища върху алувиални почви. На Осетинската равнина почвите са ливадно-черноземни, ливадно-блатни и др. и също са изцяло обработваеми. В планинската част на страната има ясно изразена поясна зоналност. В ниско- и среднопланинските части преобладава горския ландшафт. Върху кафявите горски и оподзолени почви има широколистни гори с преобладаване на бука (61 %), габър, липа, ясен, клен, дъб и др. В междупланинските котловини върху планинско-подзолисти и планинско-степни почви са разпространени борови и брезови гори. Горите заемат около 22 % от територията на страната. Във високите части (до 3000 m) има субалпийски и алпийски пасища, развити върху планинско-ливадни почви.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г., населението на Северна Осетия наброява 703 262 души (0,48 % от Руската Федерация, 65-о място в Русия) с гъстота 88,8/km2 и урбанизация 65,45 %. Националният състав е следният:
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]
В административно-териториално отношение Република Северна Осетия се дели на 1 републикански градски окръг и 8 муниципални района. Има 6 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Владикавказ) и 5 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Владикавказ (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Владикавказ | 291 | 324 736 | гр. Владикавказ | 306 978 | Заводской | |
| Муниципални райони | ||||||
| Алагирски | 2213 | 36 922 | гр. Алагир | 20 133 | 44 | |
| Ардонски | 377 | 31 796 | гр. Ардон | 19 371 | 38 | |
| Дигорски | 640 | 18 356 | гр. Дигора | 10 135 | 49 | |
| Ирафски | 1376 | 15 221 | с. Чикола | 6824 | 71 | |
| Кировски | 380 | 27 457 | с. Елхотово | 12 501 | 60 | |
| Моздокски | 1080 | 88 018 | гр. Моздок | 41 409 | 92 | |
| Правобережни | 441 | 57 125 | гр. Беслан | 37 025 | 23 | |
| Пригородни | 1460 | 103 531 | с. Октябърское | 10 194 | 8 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост.
В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед. Отглеждат се зърнени култури (пшеница, царевица, ечемик); както и слънчогледови и фуражни култури, картофи.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 201[4] | 205,8[5] | 192,5 | 177,3[5] | 150.6[6] | 160,6 | 175,9[6] | |||||
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт на президента на Осетия Архив на оригинала от 2009-06-06 в Wayback Machine..
- Официален сайт на парламента Архив на оригинала от 2006-12-08 в Wayback Machine..
- Ossetia — История, култура, политика и новини.
- Снимки от Алания (на есперанто).
- Добре дошли в Северна Осетия (by Toma Kulaeva) (на руски, английски и осетински).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Северна Осетия (Се́верная Осе́тия — Ала́ния) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine. ((ru))
- 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Северна Осетия
- ↑ ((ru)) «Вода России» – Република Северна Осетия
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Северной Осетии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
