Северна Осетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.

Република Северна Осетия – Алания
Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Северна Осетия на картата на РусияСеверна Осетия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Владикавказ
Площ 7 987 km²
Население 703 470 души
88,1 души/km²
Федерален окръг Севернокавказки федерален окръг
Президент Вячеслав Битаров
Министър-председател Таймураз Тускаев
Езици руски и осетински
Часова зона UTC +3
МПС код 15
Официален сайт http://ossetia.ru
Република Северна Осетия – Алания в Общомедия
Alania 10 12.png
North ossetia alania map.png

Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия – Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ. Влиза в Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказки икономически район. Площ 7 987 km2 (80-то място по големина в Русия, 0,05% от територията), население на 1 януари 2017 г. 703 262 души (65-то място в Русия, 0,48%). Столица град Владикавказ. Разстояние от Москва до Владикавказ 1923 km.

Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).

През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинската автономна съветска социалистическа република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна Съветска Социалистическа Република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.

В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетинци. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която е призната от Русия, Никарагуа, Венесуела, Науру и Тувалу.

По време на Втората световна война на територията на Северна Осетия се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части са спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.

До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия – при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е включена на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ, в югозападната част на Руската Федерация. На запад граничи с Република Кабардино-Балкария, на север – със Ставрополски край, на североизток – с Република Чечения, на изток – с Република Ингушетия и на юг – с Грузия и Южна Осетия. В тези си граници заема площ от 7 987 km2 (80-то място по големина в Русия, 0,05% от територията).[1]

На юг, по границата с Грузия и Южна Осетия се издига Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ със своите Странични хребети, издигащи се над 4000 m (връх Казбек 5033 m – на границата с Грузия, Джимара 4780 m, Уилпата 4679 m, Тепли 4431 m). Между Главния (Вододелен) хребет и 4-те Странични хребети са разположени 3 котловини: Закинска, Зарамагска и Горнодигорска. На север от тях са простират Предните хребети на Голям Кавказ (Скалисти, Пасбищен и др.) с много по-ниска височина и представляват типични куести – с полегати южни и стръмни северни склонове. Централните части на републиката са заети от Осетинската и Кабардинската наклонени равнини, а северно от тях са ниските Сунженски и Терски хребети. Северно от последните в най-северната част на страната се простира плоската Моздокска равнина (южната част на Терско-Кумската низина).[1]

Има находища на полиметални руди, доломити, строителни материали и минерални извори.[1]

Намира се в умерения климатичен пояс с ясно изразена планинска зонираност. На Моздокската равнина климатът е засушлив, с чести суховеи; средна януарска температура -4,3 °C, средна юлска 24 °C, годишна сума на валежите 400 – 450 mm. В Осетинската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 20 °C; годишна сума на валежите 600 – 800 mm. Вегетационният период (дни с денонощни температури над 10 °C) в равнинните територии е до 190 дни, а на височина 2000 m – около 100 дни.[1]

В Северна Осетия има 1038 реки с обща дължина 3358 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек (110 km в пределите на Северна Осетия) със своите притоци Урух (горното и средно течение), Ардон, Фиагдон, Гизелдон, Сунжа (горното течение) и др. По начина на подхранването си реките в Северна Осетия се делят на две групи: смесено, с преобладаване на ледниково подхранване (Терек, Гизелдон, Фиагдон, Ардон и др.) и пълноводие през лятото (юли и август) в периода на снего- и ледотопенето в планините и смесено, с преобладаване на дъждовното и подземното подхранване (Сунжа, Камбилеевка и др.) с пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове. Голяма част от реките в Северна Осетия през зимата не замръзват. Ледниците заемат 152 km2 от територията на страната, като най-големи са ледниците Карауг и Цейски.[2]

На север, в Моздокската равнина върху кафявите почви се отглеждат селскостопански култури, а на юг от равнината преобладават различни подтипове на черноземните почви. В долината на Терек и по долните течения на по-големите му притоци са разпространени крайречни гори и пасища върху алувиални почви. На Осетинската равнина почвите са ливадно–черноземни, ливадно-блатни и др. и също са изцяло обработваеми.В планинската част на страната има ясно изразена поясна зоналност. В ниско- и среднопланинските части преобладава горския ландшафт. Върху кафявите горски и оподзолени почви има широколистни гори с преобладаване на бука (61%), габър, липа, ясен, клен, дъб и др. В междупланинските котловини върху планинско-подзолисти и планинско-степни почви са разпространени борови и брезови гори. Горите заемат около 22% от територията на страната. Във високите части (до 3000 m) има субалпийски и алпийски пасища, развити върху планинско-ливадни почви.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г., населението на Северна Осетия наброява 703 262 души (0,48% от Руската Федерация, 65-то място в Русия) с гъстота 88,8/км2 и урбанизация 65,45%. Националният състав е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Северна Осетия

В административно-териториално отношение Република Северна Осетия се дели на 1 републикански градски окръг и 8 муниципални района. Има 6 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Владикавказ) и 5 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Северна Осетия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Владикавказ (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Владикавказ 291 324 736 гр. Владикавказ 306 978 Заводской
Муниципални райони
Алагирски 2 213 36 922 гр. Алагир 20 133 44
Ардонски 377 31 796 гр. Ардон 19 371 38
Дигорски 640 18 356 гр. Дигора 10 135 49
Ирафски 1 376 15 221 с. Чикола 6 824 71
Кировски 380 27 457 с. Елхотово 12 501 60
Моздокски 1 080 88 018 гр. Моздок 41 409 92
Правобережни 441 57 125 гр. Беслан 37 025 23
Пригородни 1 460 103 531 с. Октябърское 10 194 8

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост.

В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article100650.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Северна Осетия
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2546/Республика_Северная_Осетия «Вода России» – Република Северна Осетия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Северной Осетии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.