Северна Осетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алания.

Република Северна Осетия – Алания
Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Северна Осетия на картата на РусияСеверна Осетия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Владикавказ
Площ 7987 km²
Население 703 470 души
88,1 души/km²
Федерален окръг Севернокавказки федерален окръг
Президент Вячеслав Битаров
Министър-председател Таймураз Тускаев
Езици руски и осетински
Часова зона UTC +3
МПС код 15
Официален сайт http://ossetia.ru
Република Северна Осетия – Алания в Общомедия
Alania 10 12.png
North ossetia alania map.png

Северна Осетия (официално название: Република Северна Осетия – Алания, РСО-А), e република в състава на Руската Федерация, разположена е в Северен Кавказ. Влиза в Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказки икономически район. Площ 7 987 km2 (80-то място по големина в Русия, 0,05% от територията), население на 1 януари 2017 г. 703 262 души (65-то място в Русия, 0,48%). Столица град Владикавказ. Разстояние от Москва до Владикавказ 1923 km.

Официалното название на осетински е: Республикæ Цæгат Ирыстон – Алани.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Осетинските територии са едни от първите в Северен Кавказ, които са присъединени към Руската империя (през 1774 г.). Владикавказ става първата руска крепост в региона (основан е през 1784 г.).

През януари 1921 г. е образуван Владикавказки (Осетински) окръг в състава на Планинската автономна съветска социалистическа република. На 7 юли 1924 г. окръгът е преобразуван в автономна област в състава на РСФСР, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Северно-Осетинска Автономна Съветска Социалистическа Република (СОАССР). От декември 1990 г. е Северо-Осетинска ССР, а от декември 1993 г. – Република Северна Осетия.

В състава на Грузинската ССР през 1922 г. е създадена Южно-Осетинска Автономна Област, в която влизат територии, частично населени с осетинци. След разпадането на СССР Южна Осетия провъзгласява независимост, която е призната от Русия, Никарагуа, Венесуела, Науру и Тувалу.

По време на Втората световна война на територията на Северна Осетия се водят ожесточени боеве, голяма част (Северна и Западна) Северна Осетия е окупирана. Немските части са спрени до подстъпите към Владикавказ през 1942 г.

До 1944 г. източната част Пригородний район на Северна Осетия е в състава на Ингушетия – при което Владикавказ, поради отсъствие в Ингушетия на голям административен център, е едновременно център и на двете републики. След сталинските депортации на ингушите и други народи в Средна Азия територията на този район е включена на Северна Осетия и е заселена с осетинци от други райони на Осетия. Днес за Пригородний район има териториален спор между Северна Осетия и Ингушетия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Републиката е разположена в предпланинската част на северните склонове на Голям Кавказ, в югозападната част на Руската Федерация. На запад граничи с Република Кабардино-Балкария, на север – със Ставрополски край, на североизток – с Република Чечения, на изток – с Република Ингушетия и на юг – с Грузия и Южна Осетия. В тези си граници заема площ от 7987 km2 (80-то място по големина в Русия, 0,05% от територията).[1]

На юг, по границата с Грузия и Южна Осетия се издига Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ със своите Странични хребети, издигащи се над 4000 m (връх Казбек 5033 m – на границата с Грузия, Джимара 4780 m, Уилпата 4679 m, Тепли 4431 m). Между Главния (Вододелен) хребет и 4-те Странични хребети са разположени 3 котловини: Закинска, Зарамагска и Горнодигорска. На север от тях са простират Предните хребети на Голям Кавказ (Скалисти, Пасбищен и др.) с много по-ниска височина и представляват типични куести – с полегати южни и стръмни северни склонове. Централните части на републиката са заети от Осетинската и Кабардинската наклонени равнини, а северно от тях са ниските Сунженски и Терски хребети. Северно от последните в най-северната част на страната се простира плоската Моздокска равнина (южната част на Терско-Кумската низина).[1]

Има находища на полиметални руди, доломити, строителни материали и минерални извори.[1]

Намира се в умерения климатичен пояс с ясно изразена планинска зонираност. На Моздокската равнина климатът е засушлив, с чести суховеи; средна януарска температура -4,3 °C, средна юлска 24 °C, годишна сума на валежите 400 – 450 mm. В Осетинската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 20 °C; годишна сума на валежите 600 – 800 mm. Вегетационният период (дни с денонощни температури над 10 °C) в равнинните територии е до 190 дни, а на височина 2000 m – около 100 дни.[1]

В Северна Осетия има 1038 реки с обща дължина 3358 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река Терек (110 km в пределите на Северна Осетия) със своите притоци Урух (горното и средно течение), Ардон, Фиагдон, Гизелдон, Сунжа (горното течение) и др. По начина на подхранването си реките в Северна Осетия се делят на две групи: смесено, с преобладаване на ледниково подхранване (Терек, Гизелдон, Фиагдон, Ардон и др.) и пълноводие през лятото (юли и август) в периода на снего- и ледотопенето в планините и смесено, с преобладаване на дъждовното и подземното подхранване (Сунжа, Камбилеевка и др.) с пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове. Голяма част от реките в Северна Осетия през зимата не замръзват. Ледниците заемат 152 km2 от територията на страната, като най-големи са ледниците Карауг и Цейски.[2]

На север, в Моздокската равнина върху кафявите почви се отглеждат селскостопански култури, а на юг от равнината преобладават различни подтипове на черноземните почви. В долината на Терек и по долните течения на по-големите му притоци са разпространени крайречни гори и пасища върху алувиални почви. На Осетинската равнина почвите са ливадно–черноземни, ливадно-блатни и др. и също са изцяло обработваеми.В планинската част на страната има ясно изразена поясна зоналност. В ниско- и среднопланинските части преобладава горския ландшафт. Върху кафявите горски и оподзолени почви има широколистни гори с преобладаване на бука (61%), габър, липа, ясен, клен, дъб и др. В междупланинските котловини върху планинско-подзолисти и планинско-степни почви са разпространени борови и брезови гори. Горите заемат около 22% от територията на страната. Във високите части (до 3000 m) има субалпийски и алпийски пасища, развити върху планинско-ливадни почви.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г., населението на Северна Осетия наброява 703 262 души (0,48% от Руската Федерация, 65-то място в Русия) с гъстота 88,8/км2 и урбанизация 65,45%. Националният състав е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Северна Осетия

В административно-териториално отношение Република Северна Осетия се дели на 1 републикански градски окръг и 8 муниципални района. Има 6 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Владикавказ) и 5 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Северна Осетия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Владикавказ (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Владикавказ 291 324 736 гр. Владикавказ 306 978 Заводской
Муниципални райони
Алагирски 2213 36 922 гр. Алагир 20 133 44
Ардонски 377 31 796 гр. Ардон 19 371 38
Дигорски 640 18 356 гр. Дигора 10 135 49
Ирафски 1376 15 221 с. Чикола 6824 71
Кировски 380 27 457 с. Елхотово 12 501 60
Моздокски 1080 88 018 гр. Моздок 41 409 92
Правобережни 441 57 125 гр. Беслан 37 025 23
Пригородни 1460 103 531 с. Октябърское 10 194 8

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (прибори, електротехника), цветна металургия и лека промишленост.

В селското стопанство републиката се е специализирала в градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство, животновъдство за месо и мляко, яйца и мед.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article100650.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Северна Осетия
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2546/Республика_Северная_Осетия «Вода России» – Република Северна Осетия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Северной Осетии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.