Северна земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Северна земя
Северная Земля
Severnaya Zemlya rus.svg
Карта на архипелага.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Красноярски край
Акватория Северен ледовит океан
Карско море / Море Лаптеви
Площ 37 000 km²
Население 0 жители
0 души/km²
Russia edcp relief location map.jpg
79.75° с. ш. 98.25° и. д.
Местоположение в Русия
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
79.75° с. ш. 98.25° и. д.
Местоположение в Красноярски край
Северна земя в Общомедия

Северна земя (на руски: Северная Земля), до 1926 г. Земя на император Николай II, е архипелаг на РусияКрасноярски край, Таймирски Долгано-Ненецки район) в Северния ледовит океан.

Има площ от 37 000 km². Необитаем. Най-високата му точка е 965 m, разположена на остров Октомврийска революция. Средната годишна температура е −14 °C. Климатът е полярен. Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Енисейската губерния от 1902 г. – на мястото на архипелага е изобразен само океан
Изглед към остров Комсомолец

Архипелагът е открит на 4 септември 1913 г. от хидрографска експедиция на Борис Вилкицки в Северния ледовит океан. Първоначално е наименуван от изследователите „Тайвай“ (по името на първите срички от експедиционните ледоразбивачи: „Таймир“ и „Вайгач“). Официалното название „Земя на император Николай II“, в чест на император Николай II, архипелагът получава през септември 1914 г.[1] Все още не е ясно кой предлага това име. Известно е, че Борис Вилкицки подкрепя това наименование.[2][3][4] На 11 януари 1926 г. островите са преименувани на „Северна земя“.[1]

Първоначално се е смятало, че архипелагът представлява един единствен остров. По-подробно е изследван през 1930-те години от експедиция на Георгий Ушаков, в чийто състав влизат радиста Василий Ходов, научния ръководител и геолог Николай Урванцев и промишленика Сергей Журавльов. Изминавайки около 11 хиляди километра и провеждайки инструментално измерване на площта, експедицията съставя първата точна карта на архипелага.[5]

На 1 декември 2006 г. Думата на Таймирския автономен окръг предлага връщането на името Земя на император Николай II на архипелага.[6] Въпреки това, след обединяването на окръга с Красноярски край, законодателното събрание на Красноярски край не подкрепя тази инициатива.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът е разположен в централната част на Северния ледовит океан. На запад бреговете му се мият от водите на Карско море, а на изток – на море Лаптеви. От континенталната част на Красноярски край архипелагът е разделен чрез Вилкицкия с дължина от 130 km и ширина при най-тясното място от 56 km. Най-северната точка на островната група е нос Арктически на остров Комсомолец, като разстоянието от него до Северния полюс е 990 km, поради което носър често се използва като отправна точка за полярните експедиции.[7]

Основните острови от групата са: Октомврийска революция (най-голям), Болшевик, Комсомолец, Пионер и Шмид.

47 % (17,5 хил. km²) от площта на Северна земя е покрита от ледове. На островите са разположени общо 20 големи ледника. Местата, където ледниците навлизат в моето, често служат като източници на образуване на айсберги.

Най-високата точка на архипелага е 965 m и е разположена на остров Октомврийска революция.

Езерата на островите са малки, като повечето не достигат повече от 3 km². Девет реки на архипелага имат дължина, по-голяма от 20 km. Те са покрити с лед от септември до юли.[8]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на островите е морски полярен. Средната годишна температура е -14° C.[9] Минималната температура достига -47° C, а щормовите ветрове, достигащи скорост от 40 m/s, са често срещани.[10] През лятото най-високата температура достига 6,2° C. Средната януарска температура е между −28 и −30° C, а средната юлска е от 0 до 2 ° C.[11] Годишното количество валежи е между 200 и 500 mm, като основно падат през летните месеци.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Дори и свободните от лед участъци на островите не са богати на растителност. На остров Болшевик територията, заета от арктична тундра, не превишава 10% от общата площ. На остров Октомврийска революция растителността съставлява 5%, а на остров Комсомолец въобще няма растителност. Флората е представена основно от мъхове и лишеи,[11] но се срещат и покритосеменните каменоломка, Alopecurus, Papaver radicatum и Draba.[9]

Животинският свят на островите е по-богат. От птиците се срещат полярна сова, снежна овесарка, бяла чайка, розова чайка, полярна чайка, трипръста чайка, полярен буревестник, ледена потапница и други. От бозайниците се срещат бяла мечка, северен елен, песец, леминги и други.[11] Крайбрежните води се обитават от пръстенчат тюлен, гренландски тюлен, белуга и моржове.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]