Северноамериканска футболна лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Северноамериканска футболна лига
North American Soccer League
Държава САЩ
Други държави Канада
Основана1967
КонфедерацияКОНКАКАФ
Брой отбори24
КупиОткрита купа на САЩ
ШампионЧикаго Стинг (последен)
Най-успешниНю Йорк Космос (5)
Северноамериканска футболна лига в Общомедия

Северноамериканската футболна лига е най-високото ниво на футбола в САЩ и Канада между 1967 и 1984 г. Пикът на нейната популярност е в края на 70-те години, когато в нея играят световни звезди като Пеле, Джорджо Киналия, Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Боби Мур, Джордж Бест, Герд Мюлер и др. Паралелно с футболния сезон се провежда и първенство по футзал.

История[редактиране | редактиране на кода]

Лигата възниква на 7 декември 1967 г. като обединение на Обединената футболна асоциация и Националната професионална футболна лига. В първия сезон (1968) участват 17 отбора, но предимно играят чужденци. Първата голяма звезда в лигата е Вава, който облича екипа на Сан Диего Торос. За да привлекат по-голям интерес към футбола в страната, Северноамериканската футболна лига изменя някои правила: например за победа се дават 6 точки, а за равенство – 3; от 1974 г. равните в редовното време мачове се решават след изпълнение на дузпи. Двубоите от лигата се излъчват по канал CBS, но след като през 1969 от 17 тима остават само 5, телевизионното излъчване е спряно.

В началото на 70-те години Северноамериканската лига е полупрофесионална. Интересът расте след като през 1973 г. вратарят на шампионите от Филаделфия Атомс Боб Ригби се появява на корицата на Sports Illustrated. Количеството отбори също расте и достига 15 през 1974 г. и 20 през 1975 г. Отбори като Сан Хосе Ърткуейкс, Ванкувър Уайткепс и Сиатъл Саундърс събират публика от над 10 000 души средно на мач.

Трансферът на Пеле в Ню Йорк Космос през юни 1975 г. предизвиква истинска революция. Посещаемостта на мачовете на Космос се увеличава трикратно, бразилската звезда се превръща в марков играч на Северноамериканската лига – 10 милиона души гледат дебюта на Пеле в САЩ по CBS. Ню Йорк Космос се превръща в най-успешния отбор, като за периода на съществуването си печели титлата 5 пъти. Освен Пеле екипа на нюйоркчани носят Франц Бекенбауер, Джорджо Киналия, Карлос Алберто Торес. Също през 1975 г Еузебио преминава в Торонто Близард, Питър Бонети пази за Сейнт Луис Старс.

Експанзията на Лигата продължава като Лос Анджелис Ацтекс подписва с Джордж Бест през 1976 г. През 1979 г. пък за „Актеките“ играе Йохан Кройф, а треньор на тима е Ринус Михелс. В началото на 80-те години обаче поради икономическата криза в САЩ много от клубовете губят пари и поради невъзможността да привличат големи звезди, започват да разчитат на местни футболисти. Количеството тимове обаче намалява поради банкрути и от 24 през 1980 г. достига до едва 9 през финалния си сезон през 1984 г.

Между 2011 и 2017 г. функционира Северноамериканска футболна лига, която е втора по сила във футболната пирамида на САЩ, след Мейджър Лийг Сокър.

Шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Година Шампион (брой титли) Финалист Лидер в редовния сезон Голмайстор Треньор
1968 Атланта Чийфс (1) Сан Диего Торос Сан Диего Торос Полша Януш Ковалик Фил Улсман
1969 Канзас Сити Спърс (1) Атланта Чийфс Канзас Сити Спърс Кайзер Мотаунг Янош Бедл
1970 Рочестър Лансърс (1) Вашингтон Дартс Вашингтон Дартс Кърк Апостолидис Сал ДеРоса
1971 Далас Торнадо (1) Атланта Чийфс Рочестър Лансърс Карлос Метидиери Рон Нюман
1972 Ню Йорк Космос (1) Сейнт Луис Старс Ню Йорк Космос Ранди Хортън Гордън Брадли
1973 Филаделфия Атомс (1) Далас Торнадо Далас Торнадо Кайл Роут Ал Милър
1974 Лос Анджелис Ацтекс (1) Маями Торос Лос Анджелис Ацтекс Пол Чайлд Албания Алекс Пероли[1]
1975 Тампа Бей Роудис (1) Портланд Тимбърс Портланд Тимбърс Стив Дейвид Еди Фирмани
1976 Торонто Метрос-Хърватия (1) Минесота Кикс Тампа Бей Роудис Джорджо Киналия Съюзна република Югославия Домагой Капетанович
1977 Космос (2)[2] Сиатъл Саундърс Форт Лодърдейл Страйкърс Стив Дейвид Еди Фирмани
1978 Космос Тампа Бей Роудис Космос Джорджо Киналия Еди Фирмани
1979 Ванкурър Уайткепс (1) Тампа Бей Роудис Ню Йорк Космос Оскар Фабиани Тони Уейтърс[3]
1980 Ню Йорк Космос (4) Форт Лодърдейл Страйкърс Ню Йорк Космос Джорджо Киналия Хенес Вайсвейлер
Ясин Йозденак
1981 Чикаго Стинг (1) Ню Йорк Космос Ню Йорк Космос Джорджо Киналия Уили Рой
1982 Ню Йорк Космос (5) Сиатъл Саундърс Ню Йорк Космос Джорджо Киналия[4] Бразилия Жулио Мазей
1983 Тулса Рауфнекс (1) Торонто Близард Ню Йорк Космос Роберто Кабаняс Тери Хенеси
1984 Чикаго Стинг (2) Торонто Близард Чикаго Стинг Съюзна република Югославия Стив Жунгул Уили Рой

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aztecs Face Toros For NASL Title // The Press-Courier. August 24, 1974. с. 19. Посетен на 20 October 2016.
  2. През 1977 и 1978 г. Ню Йорк Космос носи името Космос
  3. [1] Архив на оригинала от юни 4, 2008 в Wayback Machine.
  4. The Year in American Soccer – 1982 // Homepages.sover.net. Архивиран от оригинала на 2015-11-28. Посетен на October 16, 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]