Северно море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Северно море

Северно море е полузатворено море в Атлантическия океан, намиращо се между Британските острови и Скандинавския полуостров.

Общо описание[редактиране | edit source]

Свързва се с океана чрез Ла Манша на юг и Норвежко море на север. Дължината му надвишава 970 километра, а ширината 580, като общата площ се равнява на около 750 000 квадратни километра (290 000 кв. мили).

От дълги години Северно море е една от най-важните области за риболова и транспорта на стоки в Европа. Морето също така е известна туристическа дестинация в страните, граничещи с него, а от скоро и важен източник на енергия,изразяваща се под формата на фосилни горива и вятърна енергия.

Исторически погледнато, Северно море изиграва важна роля в геополитиката и военните конфликти, като има значение най-вече за Северна Европа, но и глобално чрез силата, която северните нации притежават през по-голямата част от Средновековието и модерните времена. Северно море е също така в основите на експанзията на Викингите, а по-късно бива последователно доминирано от Ханзата, Нидерландия и Британската империя. Като единствени излаз на Германия към океана Северно море продължава да бъде стратегически важно и през двете световни войни.

Крайбрежието на Северно море представя разнообразие от геологически структури. На север, по крайбрежието на Шотландия и Норвегия, са типични дълбоко врязаните фиорди и отвесните скали,а на юг по-често се срещат пясъчни ивици и широки крайбрежни области покрити със смесица от пясък и кал. Високата гъстота на населението, тежката индустрия и интензивното използване на морето и неговото крайбрежие предизвикват някои екологични проблеми, главно засягащи морската екосистема.

Географско положение и особености[редактиране | edit source]

Географско положение и граници[редактиране | edit source]

Северно море, разгледано детайлно

Морето граничи с Оркнейските острови и източното крайбрежие на Англия и Шотландия на запад и с Северна и Централна Европа на изток и юг, като държавите имащи излаз на морето в тази зона са Норвегия, Дания, Германия, Нидерландия, Белгия и Франция. На югозапад след Доувър, Северно море се свързва с Ла Манша и се свързва с Атлантическия океан. На изток морето се свързва с Балтийско море чрез протоците Скагерак и Категат, които разделят Дания съответно от Норвегия и Швеция. На север морето граничи с Шетландските острови и се се свързва с Норвежко море, което е разположено в най-севериизточната част на Атланическия океан.[1]

Краищата на Северно море са белязани от множество големи острови и архипелази като Шетландските острови, Оркнейските острови и Фризийските острови.[2] Голяма част от Европейския водосборен басейн отива в Северно море, включително и водите на Балтийско море. Най-големите реки, вливащи се в морето са Елба и Рейн, Емс, Рейн, Маас, Схелде, Темза и Хъмбър като 184 милиона живеят покраи реките, които се вливат в Северно море, като по тях са и едни от най-идустриализираните области в Европа.[3]

Географски особености[редактиране | edit source]

В по-голямата си част Северно море лежи върху Европейския континентален шелф на дълбочина от средно 90 метра.[1] Единственото изключение е Норвежката бразда, която се простира паралелно по норвежкото крайбрежие, като започва от Осло и завършва северно от град Берген. Браздата е широка между 20 и 30 километра (12 и 19 мили), като максималната дълбочина, която достига, е 725 метра (2,379 фута).[4]

Догер банк, обширна морена или натрупване на неконсолидирани лесникови остатъци, се издига само на 25 до 30 метра (50-100 фута) под морското равнище, като това я прави една от най-предпочитаните риболовни области в Северно море.[5] Дългите четиридесет и Широките четиринадесет са две големи области в Северно море, получили имената си от своята дълбочина, измерена в английската мерна единица фатом, като 40 фатома и 14 фатома са равни съответно на 73 и 26 метра. Тези и други плитчини правят плаването в Северно море трудно и опасно, но с въвеждането на сателитните навигационни системи тези опасности са значително намалени.,[6] Девилс Хол се намира на 200 мили (320км) източно от Дънди, Шотландия, като представлява серия от асиметрични бразди, които имат дължина от 20 до 30 километра (от 12 до 19 мили), широчина от 1 до 2 километра и дълбочина от 230 метра.[7]

Геология[редактиране | edit source]

Плитки епиконтинентални морета като Северно море от дълги години съществуват върху Европейския континентален шелф. Тектонските процеси, които оформят Атлантическия океан през периодите Юра и Креда, т.е. преди 150 милиона години, водят до издигането на Британските острови. Оттогава между Балтийския щит и Британските острови постоянно съществува плитко море. То се явява един вид предшественик на Северно море, като се увеличава и намалява в зависимост от морското равнище през конкретното геоложко време. Понякога морето се свързва и с други плитки морета, като с морето, съществувало югозападно от района на днешен Париж.[8]

Към края на Креда, преди 85 милиона година, на мястото на Европа съществуват само малки и разпръснати острови, като изключение прави само Скандинавието. В началото на Олигоцена, т.е. преди 34-28 милиона години, появата на Западна и Централна Европа почти изцяло разделя Северно море от океана Тетис, който с времето намалява и в следствие на свързването на Южна Европа с Югозападна Азия се превръща в Средиземно море.[9] От началото на Кватернера, т.е. преди 2.6 милиона години, морското равнище намалява през всеки ледников период, а след това се покачва, като всеки път, когато ледът достигне максималното си разпространение, Северно море почти пресъхва. Така Северно море, каквото го познаваме днес, се оформя след последния ледников период, когато морето за пореден път наводнява Европейския континентален шелф.[10]

През 2006 в Северно море е открит фосил на Платеозавър, който е на възраст межди 199 и 216 милиона години и който се оказва открития на най-голяма дълбочина фосил досега и първия, открит в Норвегия.[11]

Хидрология[редактиране | edit source]

Температура и соленост[редактиране | edit source]

Средната температура на водата през лятото е 17 °C и 6 °C през зимата.[12] Температурите се повишават непрекъсното от 1988, причината за което се приписва на промените в климата.[13] Температурите на въздуха през Януари са средно между 0 и 4 °C, а през Юли между 13 и 18 °C. Зимата се характеризира с чести бури и силен вятър.[1]

Солеността е средно между 34 и 35 грама за литър,[12] като най-големите разлики се срещат там, където сладководни води се вливат в морето. Такива места са естуарите на Рейн и Елба, границата с Балтийско море и крайбрежието на Норвегия.

Водна циркулация[редактиране | edit source]

Крайбрежието на Северно море в Ютланд.

Водните течения в Северно море се движат покраи крайбрежията в посока, обратна на часовниковата стрелка.

Северно море е продължение на Атлантическия океан, като по-голямата част от океанските течения минават от северозападния отвор на морето, докато през Ла Манша минават топли течения, които са по-малки по обем. Тези течения стигат до крайбрежието на Норвегия. По-малко солените крйбрежни води пък се спускат към по-дълбоките части, докато по-солените се придвижват нагоре. Средната големина на вълните в Северно море е между 0 и 8 метра, като вълните се различават от тези в океана поради разположението на морето върху континенталния шелф.[12]

Брегова линия[редактиране | edit source]

Западните и източни брегове са остри и назъбени, главно защото са формирани от глетчери по време на ледниковата епоха. При срещата си с морето норвежките планини създават дълбоки фиорди и групи от острови. На юг от Ставангер бреговата ивица става по-ясно изразена, а островите стават по-малко. Източното крайбрежие на Шотландия е подобно, но в по-малки размери. В североизточана част на Англия скалите стават по-ниски, като техния химичен състав става по-неустойчив и в резултат на това формите им са по-заоблени. В Нидерландия, Белгия и източна Англия брегът е нисък,}</ref>[14] а източното крайбрежие на югоизточната част на Северно море (т.е най-вече Белгия и Дания) се характеризира с прави и покрити с пясък брегове.

Наводнения[редактиране | edit source]

Наводнението в Хамбург през 1962 г.

Наводненията, най-често причинени от силни бури, обикновено заплашват бреговете на Нидерландия, Белгия, Германия и Дания и по-ниските части на Източна Англия. Те се предизвикват най-вече от промени в атмосферното налягане и силни ветрове, които предизвикват по-силно вълнение в морето.[15]

Първото регистрирано навoдонение, причинено от Северно море, е Julianenflut на 17 февруари 1164. След това през 1228 се появяват сведения за друго наводнение, в което според писмените сведения 100 000 души са загубили живота си.[16] През 1362 година южните брегове отново са наводнени, като писмените сведения от това време отново съобщават за повече от 100 000 жертви, а големи части от сушата били перманентно изгубени, включително и легендарния изгубен град Рунгхолт.[17] През 20-ти век, през 1953 година наводнение засяга бреговете на няколко страни и отнема над 2 000 живота. 315 граждани на Хамбург пък загиват по време на Наводнението в Северно море от 1962 година.[18] 315 citizens of Hamburg died in the North Sea flood of 1962.[19]

Цунамита[редактиране | edit source]

Въпреки че не са чести, има някои сведения за цунамита в Северно море. Така например след поредица подводни свлачища, възникнали между 8150 и 6000 година пр.н.е, част от норвежкия континентален шелф пропада в Норвежко море, което предизвиква цунами с вълни до 20 метра, които преминават през морето и оказват най-силно въздействие на Шотландия и Ферьорските острови.ref name="spiegel">((en)) Bojanowski, Axel. Tidal Waves in Europe? Study Sees North Sea Tsunami Risk. // Spiegel Online, 2006-10-11. Посетен на 2007-07-24.</ref> Земетресението от Довър от 1580 година пък е едно от първите записани в Северно море, като силата му е между 5.3 и 5.9 по скалата на Рихтер. То причинява сериозни разрушения в град Кале не само като обикновено земетресение, а и чрез двете цунамита, които предизвиква.[20] Най-голямото измерено земетресение в Северно море пък е това в Догер банк през 1931 година, което има сила 6.1 по скалата на Рихтер и в резултат на което е причинено цунами, което наводнява британското крайбрежие.[20][21]

Флора и Фауна[редактиране | edit source]

Риби и миди[редактиране | edit source]

Вид шпроти често срещани в Северно море.

Малките ракообразни и зоопланктонът са широко разпространени в Северно море. Тези малки организми са жизнено важни елементи от хранителната верига, изхранващи множество видове риби. Над 230 вида риби се срещат в Северно море, като треската,камбалата, морският език, скумрията, херингата и шпротите се срещат изключително често и са едни от най-важните видове за риболова в региона.[22] Поради различия в дълбочината, солеността, температурата и теченията някои видове риби живеят само в строго определени области на морето.[23]

Ракообразните са широкоразпространени в Северно море. От многото видове омари, скариди,стриди и миди само Норвежкия омар и някои видове по-големи скариди се ловят с комерсиални цели..[22] В последно време някои необичаини за областта видове като Тихоокеанската стрида се разпространяват успешно.[24]

Птици[редактиране | edit source]

Чайки по време на полед над Ваденско море.

Крайбрежието на Северно море е богато на природни резервати, като островите Фарне във Великобритания и Ваденско море в Германия.[22] Всяка година десетки милиони птици използват Северно море и защитените области за рамножавана, намиране на храна и като места за почивка по време на миграционни полети. Полярните буревесници, Атлантическите тупиции и различни видове морски патици, гмуркачи, корморани и чайки правят Северно море привлекателно за любителите на наблюдението на птици.[22][24]

Морски бозайници[редактиране | edit source]

В Северно море се срещат и някои видове водни бозайници. По бреговата ивица и на островите могат да бъдат открити обикновени тюлени и морски свини. Най-северните острови на Северно море като например Шетландските острови, се обитават от голям брой перконоги като морски зайци, гренландски, качулати и пръстенови тюлени и дори моржове. Китоподобните в Северно море включват различни видове морски свини, делфини и китове.[24]

Биоразнообразие и опазване[редактиране | edit source]

Крайбрежието на Ваденско море покрито с миди, сред които има Тихоокеански стриди и сърцевидки.

Поради големия брой население и високото ниво на идустриализация по бреговете, флората и фауната на Северно море страда от замърсяване и прекомерен лов и риболов. Някои видове фламинго, пеликан и пингвин били разпрострененипо по южното крайбрежие на морето, но изчезват изцяло в началото на сегашното хилядолетие. Сивия кит също е бил част от биоразнообразието на региона докато не бива изтласкан в Атлантическия океан през 17-ти век. Други животни, като Гладките китове, видове от семейство Есетрови, скатовете, Морските лисици, сьомгата и други видове, са били широко разпространени в Северно море до 20-ти век, когато поради прекомерния риболов броя им рязко намалява. Други фактори, спомогнали за спада, са разпространението на чужди за Северно море видове, индустриалното и земеделско замърсяване, траленето, предизвикананата от човека еутрофикация, добива на чакъл и пясък и интензивният воден транспорт. Всички страни, граничещи със Северно море са подписали Международната Конвенция за предотвратяване на замърсяването от корабите, която спомага за опазването на околната среда и живота в Северно море. Освен това Германия, Дания и Нидерландия са създали и допълнително споразумение, целящо да запази екологичното равновесие във Ваденско море.

История[редактиране | edit source]

През вековете множество имена са изпозвани за Северно море. Едно от най-ранните записани имена е Septentrionalis Oceanus или „Северен океан“, изпозваноно от Плиний Стари. Името „Северно море“ най-вероятно идва от холандското „Noordzee“, което трябва да го разграничи от Зойдерзее (Южно море), намиращо се на юг от Фризия или просто трябва да покаже, че морето се намира на север от Нидерландия.

Римска империя[редактиране | edit source]

Първите писмени сведения за по-интензивно използване на Северно море от римляните датират от 12 година пр.н.е., когато е построена голяма флота чрез която са покорени много племена, живеещи околко морето, като Фризи и Хавки. През 5 година пр.н.е. знанието на римляните за Северно море е значително увеличено след военна кампания, водена от Тиберий и стигнала до река Елба. Така Плиний Стари описва как римски войници нахлуват в Хелголанд и достигат до североизточната част на Дания.

Инвазията на Цезар в Британия между 55 и 54 година пр.н.е. цели да накаже местните племена, които подкрепят въстанниците в Галия, а след завземането на Британия от Авъл Плавций през 43 година сл.н.е. между Британия и Рим е осъществена и търговска връзка. Като използва римската флота, Гней Юлий Агрикола продължава инвазията и настъпва на север към Шотландия. С времето, обаче, Римската империя престава да настъпва на север и след като през 410 година римляните изоставят Британия, германските племена на англите, саксите и ютите започват да се преселват през Северно море към Британските острови.

Средновековие[редактиране | edit source]

Ерата на викингите започва през 793 г. с атаката над Линдисфарн,като те владеят Северно море през следващите 250 год. Чрез дракарите си викингите нападат, търгуват и установяват колонии и търговски постове по крайбрежието на морето. Според Англо-саксонските хроники викингите започват да се заселват на Британските острови през 851 година и продължават преселението си до 1050 година. Алфред Велики се смята за първия английски крал, който оказва на Викингите съществена съпротива, като успява да ги отблъсне до Данелаг и по този начин да заздрави кралство си. Така датският крал Хардекнуд става последния викингски крал, който владее територии и от двете страни на морето. С възкачването на Уилям Завоевателя Северно море започва да губи своето значение като път, подходящ са инвазии. Новият ред насочва по-голямата част от търговията на Англия и Скандинавието на юг, към Средиземно море и Ориента. През Средновековието присанищата в Северна Европа изнасят багрилни вещества, лен, сол, метални продукти и вино, а внасят висококачесвени дрехи, подправки и плодове от Средиземноморието. Търговията през този период се осъществява главно по море поради неразвитите и несигурни сухопътни пътища.

През 13ти век Ханзата, въпреки че е базирана в Балтийско море, започва да контролира по-голямата част от търговията чрез важни членове и постове на Северно море. Ханзата губи хегемонията си през 16-ти век, когато съседните на съюза страни превземат градове и постове, принадлежали към Ханзата. Освен това се създават и нови търговски пътища, които осигуряват Европа с азиатски, африкански и американски продукти.

Ера на корабоплаването[редактиране | edit source]

Картина от Хендрик ван Миндерхоут, представяща Битката при Лоустофт в Северно море.

През 17-ти век, през Нидерландския Златен век, когато холандският добив на херинга, треска и китове достигат рекордни стойности, Нидерландия е на върха на своята сила. Важните презокеански колонии, огромният търговски флот и големите печалби направили холандците главните конкуренти на амбициозните англичани. Съперничеството между двете нации довежда до първите три Англо-нидерландски войни между 1652 и 1673, завършили с нидерландски победи. След Славната революция, нидерландския принц Уилям се възкачва на английския трон. Двете страни се сближават като търговската, военната иполитиеската сила се измества от Лондон към Амстердам. Великата северна война (1700-1721) и Войната за испанското наследство (1701-1714) се водят едновременно, като британската доминация над Северно море е неоспорима до 20ти век.

Съвременна ера[редактиране | edit source]

Напрежението в Северно море се покачва през 1904 г. след инцидент край Догер банк, когато руски военни кораби объркват британски риболовни кораби с японски военни кораби и стрелят по тях.

През Първата световна война флотът на Великобритания и този на Германия се изправят една срещу друга в Северно море, което става една от главните зони на конфликта. По-голямата флотилия на Великобритания успява, през по-голямата част от войната, да ограничи достъпа на Централните сили до множество жизненоважни суровини и ресурси. По-големите битки от този период са Битката при Догер банк и Битката при Ютланд. Част от действията с подводници също стават на територията на Северно море.

Крайцерът „Блюхнер“ потъва след битката при Догер банк

Втората световна война също оставя своя отпечатък в Северно море, въпреки че в региона действат главно самолети, подводници и по-малки кораби като миноносци и минни ловци. В последните години на войната стотици хиляди тоново оръжия се изхвърлят в морето.

След войната Северно море губи голяма част от своето военно значение поради факта, че е изцяло обградено от страни, членки на НАТО. За сметка на това, през 60-те години Северно море увеличава икономическото си значение поради факта, че страните, имащи излаз на него, започват да използват целия му потенциал в сферата на петрола и природния газ.

Икономика[редактиране | edit source]

Всички страни, граничещи със Северно море, претендират за 12 морски мили (22 км, 14 мили) териториални води, където имат изключителни права върху риболова. Общата политика за рибарство на Европейския съюз съществува, за да координира правата на страните членки над риболова и да помага при конфликти между страните от ЕС и Норвегия.

След откриването на минерални ресурси в Северно море се създава Конвенцията за континенталния шелф, която установява правата на страните над морето главно по междинната линия, като границата между Германия, Нидерландия и Дания се установява едва след продължителни преговори и решение на Международния съд.

Нефт и природен газ[редактиране | edit source]

Находището Екофиск.

През 1859 на брега на Северно море за първи път е открит нефт, а през 1910 и природен газ. Тестови проучвания започват през 1966, а през 1969 Петролна компания Филипс открива нефтеното находище Екофиск, което се отличава с висококачествен нефт, който има много ниско съдържание на сяра. Добивът на нефт започва през 1971, като транспортирането се извършва чрез танкери, а след 1975 чрез петролопровод, който първоначално стига само до Англия, а след 1977 и до Емден, Германия. Масовата експлоатация на нефтените залежи на Северно море започва малко преди нефтената криза от 1973 година. Покачването на цените на петрола през този период подтиква петролните компании да направят огромните инвестиции, нужни за добива на петрол от морето.

Въпреки че оперативни разходи са сравнително високи, качеството на петрола, политическата стабилност в региона и близостта на важни пазари в Западна Европа правят Северно море един от най-важните региони за нефтодобива в света. Друго важно нефтено находище освен това в Екофиск, е Статфьорд, което става причина за изграждането на първия нефтопровод по норвежкото крайбрежие. Най-голямото находище на природен газ в Северно море пък е Тролското находище.

Цената на сорта брент, който е един от първите сортове нефт, извлечени от Северно море, днес се използвана като стандартна цена при сравняването на стойността на необработения нефт. Също така Северно море притежава най-големите находища на нефт и природен газ в Западна Европа, като е един от най-важните нефтодобивни региони, който не принадлежи към ОПЕК.

Риболов[редактиране | edit source]

Пет процента от световния риболов се извършва в Северно море, като той е концентриран най-вече по южната брегова линия, като най-често използваният метод при лова е траленето. През 1995 в Северно море са уловени 3.5 милиона тона риба и миди, като се смята че нерегистрираният риболов възлиза на един милиона тона.

През последните десетилетия поради прекомерния улов, който доведе до проблеми при хранителната верига в морето, риболовът в Северно море стана по-неефективен и в резултат много хора загубиха работните си места. Така например, ловът на херинга, треска и камбала могат да последват съдбата на лова на скумрия, който беше прекратен през 70-те години. Затова целта на Общата политика за рибарство на Европейския съюз е да намали негативния екологичен ефект от рибарството, да повиши ефективността и да стабилизира цените.

Комплекс за добив на вятърна енергия в Северно море.

Възобновяеми енергийни източници[редактиране | edit source]

Поради силните и постоянни ветрове страните (най-вече Германия и Дания), граничещи със Северно море, използват крайбрежието за добив на вятърна енергия, като една от първите големи вятърни електроцентрали, която се намира в морето, Хорнс Рев 1, е завършена през 2002. От тогава в Северно море се построяват голям брой други вятърни електроцентрали, включително и двете най-големи вятърни електроцентрали в света, които не са изградени на сушата – Танет във Великобритания и Хорнс Рев 2 в Дания.

Изграждането на големи комплекси за вятърна енергия в морето среща съпротива поради опасения, че те биха могли да имат негативен ефект върху морската флора и фауна и най-вече върху миграцията на птиците. Според проучване, проведено в Дания през 2006, и още едно, проведено във Великобритания през 2009, подобни пробелми не биха могли да бъдат предизвикани от вятърни електроцентрали. Въпреки допълнителните упасения относно надеждността и покачващите се разходи за изграждане и поддръжка, вятърната енергия продължава да се развива бързо в Северно море, като има голям брой планове за изграждането на още подобни комплекси по бреговете на Германия, Нидерландия и Великобритания.

Добивът на енергия от прилива и отлива на морето е все още в начална фаза, като тестови електроцентрали, който използват този метод, оперират на Оркнейските острови.

Туризъм[редактиране | edit source]

Северно море привлича голям брой туристи, като особено посещавани са плажовете по бреговете на Белгия, Нидерландия, Германия и Дания. Най-практикуваните спортове в Северно море поради силните ветрове, са уиндсърфинга и ветроходството. Също така се смята, че климатът на Северно море има особено положително влияние върху здравето и най-вече върху имунната система, дихателната система и кожата.

Трафик[редактиране | edit source]

Присанището в Ротердам през нощта.

Главните пристанища в Северно море са разположени по континенталното крайбрежие. Ротердам, най-голямото пристанище в Европа и третото по големина в света за 2008 по количество превозени стоки, Антверпен, 16-то по големина, и Хамбург, 27-мо по големина, са най-важните пристанища в Северно море.

Също така по крайбрежието на Северно море се намират голям брой канали и канални системи, които улесняват трафика между реките, изкуствените заливи и морето. Килския канал, който свързва Северно с Балтийско море, е най-натоварения изкуствен воден път в света през 2009 година, като средно по него са минавали 89 кораба на ден, като се изключват спортните кораби и по-малките съдове. Каналът спестява около 250 морски мили (490 км, 290 мили), като чрез него се избягва пътуване около полуостров Ютланд.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в ((en)) L.M.A.. Europe. // University of Chicago. Encyclopædia Britannica Macropædia. Fifteenth. Т. 18. U.S.A., Encyclopadia Britannica Inc., 1985. ISBN 0-85229-423-9. с. 832–835.
  2. ((en)) Ripley, George и др. The American Cyclopaedia: A Popular Dictionary of General Knowledge. D. Appleton and company, 1883. с. 499. Посетен на 2008-12-26.
  3. ((en))  Chapter 5: North Sea (PDF). // Environmental Guidebook on the Enclosed Coastal Seas of the World. International Center for the Environmental Management of Enclosed Coastal Seas, 2003. Посетен на 2008-11-24.
  4. ((en)) Calow, Peter. Blackwell's Concise Encyclopedia of Environmental Management. Blackwell Publishing, 1999. ISBN 0632049510, 9780632049516. Посетен на 2008-12-26.
  5. ((en)) Ostergren, Robert Clifford и др. The Europeans: A Geography of People, Culture, and Environment. Bath, UK, Guilford Press, 2004. ISBN 0898622727, 9780898622720. с. 62. Посетен на 2009-01-10.
  6. ((en)) Tuckey, James Hingston. Maritime Geography and Statistics .... Black, Parry & Co., 1815. ISBN 0521311918, 9780521311915. с. 445. Посетен на 2009-01-10.
  7. ((en)) Alan Fyfe. The Devil's Hole in the North Sea. // The Edinburgh Geologist (14). Autumn 1983.
  8. ((en)) Torsvik, Trond H. и др. Global reconstructions and North Atlantic paleogeography 440 Ma to Recen (PDF). // November 2004. Посетен на 2008-11-19.
  9. ((en)) Smith, A. G.. Atlas of Mesozoic and Cenozoic Coastlines. Cambridge University Press, 2004. ISBN 0521602874. с. 27–38. Посетен на 2008-11-24.
  10. ((en)) Sola, M. A. и др. Geological Exploration in Murzuq Basin. Elsevier Science B.V., 2000. ISBN 0-4444-50611-X. Посетен на 2008-11-19.
  11. http://dsc.discovery.com/news/2006/05/03/norwaydino_din.html?category=dinosaurs&guid=20060503015612
  12. а б в ((en))  About the North Sea: Key facts. // Safety at Sea project: Norwegian Coastal Administration, 2008. Посетен на 2008-11-02.
  13. "North Sea cod 'could disappear' even if fishing outlawed" Telegraph.co.uk
  14. ((en))  Holderness Coast United Kingdom (PDF). // EUROSION Case Study. Посетен на 2007-07-24.
  15. ((en)) Ingham, J. K. и др. Quaternary. // Atlas of Palaeogeography and Lithofacies. Geological Society of London, 1999. ISBN 186239055X, 9781862390553. Посетен на 2008-12-15.
  16. ((en)) Morin, Rene. Social, economical and political impact of Weather (PDF). // EMS annual meeting, 2008-10-02. Посетен на 2008-12-04.
  17. ((en))  scinexx. // MMCD NEW MEDIA, 06.12.2008 Saturday. Посетен на 2008-12-04.
  18. Coastal Flooding: The great flood of 1953. Investigating Rivers. Посетен на 2007-07-24.
  19. ((en)) Lamb, H. H.. Weather, Climate & Human Affairs: A Book of Essays and. illustrated. Taylor & Francis, 1988. ISBN 0415006740, 9780415006743. с. 187. Посетен на 2009-01-12.
  20. а б A tsunami in Belgium?. Royal Belgian Institute of Natural Sciences, 2005. Посетен на 2008-11-02.
  21. ((en))  Today in Earthquake History June 7. U.S. Geological Survey, 2008. Посетен на 2008-11-02.
  22. а б в г ((en))  MarBEF Educational Pullout: The North Sea (PDF). // Ecoserve. MarBEF Educational Pullout Issue 4. Посетен на 2009-01-12.
  23. ((en))  Factors affecting the distribution of North Sea fish. International Council for the Exploration of the Sea ICES, 2003. Посетен на 2007-12-09.
  24. а б в ((en))  Quality Status Report for the Greater North Sea (PDF). // Convention for the Protection of the Marine Environment of the North-East Atlantic (OSPAR), 2000. Посетен на 2007-12-21.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „North sea“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.