Североафрикански скокливец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Североафрикански скокливец
Petrosaltator rozeti-Zootaxa.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Слонски земеровки (Macroscelidea)
семейство:Слонски земеровки (Macroscelididae)
род:Elephantulus
вид:Североафрикански скокливец (E. rozeti)
Научно наименование
Duvernoy, 1833 г.
Разпространение
North African Elephant Shrew area.png
Североафрикански скокливец в Общомедия
[ редактиране ]

Североафрикански скокливец (Elephantulus rozeti) е вид слонска земеровка и единствен представител на семейството разпространен северно от Сахара.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Североафриканските скокливци са разпространени в северозападния ъгъл на Африка от северната част на Западна Сахара през Мароко, Алжир, Тунис до Либия. Обитават полупустнни савани, тревисти местности и места обрасли с храсталаци и средиземноморски гористи местности. Среща се от морското ниво до 2750 m надморско височина във Висок Атлас.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Североафриканските слонски земеровки са с размери на тялото като на гризачи и много наподобяват на тях на външен вид. Имат малко тяло с размери от 11 до 12,5 cm, големи уши и дълги опашки достигащи до 13 - 16 cm. Тежат около 50 грама. Средната телесна температура е 33,6 °C. Козината по гърба варира от жълтеникавокафяв до светло песъчливо-розов цвят. Във вентралната част е бяла. Муцунката им завършва напред с късо и гъвкаво хоботче, на върха на което се отварят ноздрите. Притежават и дължи чувствителни мустачки. Задните крачета са по-дълги от предните като тибията и фибулата са дълги и съединени. Удължени са и метатарзалните кости. По този начин са пригодени за бърз начин на придвижване с подскоци. Членовете на този вид имат добре развити жлези под опашката, които използват за да маркират територия.[2]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Североафриканските скокливци са самотни животни, които образуват моногамни двойки. Образуват сложни системи от пътеки, по които преминават и могат да им послужат като място за бягство при опасност. Почти не затварят очите си, когато спят или почиват, а в случаите на намаляване на околната температура могат да изпаднат във вцепенение, при което рязко понижават телесната си температура. Консумират основно насекоми, които откриват благодарение на чувствителното си хоботче. В плен се хранят и с плодове и зеленчуци.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Малките бозайници са сезонно циклични и се чифтосват от януари до август. Бременността трае около 75 дни като раждат 1 до 4 малки, обикновено 2. В северозападно Мароко обикновено малките са по три и повече. В районите с по-мек климат ражданията започват през март, а при по-висока надморска височина от април. Малките се раждат с отворени очи и покрити с козина. След около седмица преминават и на твърда храна характерна за възрастните, а след още една излизат извън гнездото си заедно с възрастните. В нормални условия живеят около година и половина, а в плен до четири.

Неприятели[редактиране | редактиране на кода]

Северноамериканските скокливци имат добри възможности да се прикриват в средата, която обитават, но въпреки това стават плячка на змии, хищни птици, лисици и представители на семейство Порови.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elephantulus rozeti (Duvernoy, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. Североафрикански скокливец в ADW
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.