Североизточна земя
| Североизточна земя Nordaustlandet | |
.jpg) Североизточна земя | |
 Карта на Шпицберген | |
| Страна |  Норвегия |
|---|---|
| Площ | 14 443 km² |
| Най-висока точка | 637 m н.в. |
  Местоположение на Североизточна земя | |
| Североизточна земя в Общомедия | |
Североизточна земя (на норвежки: Nordaustlandet) е остров в Северния ледовит океан. С площ 14 443 km², той е вторият по големина в норвежкия архипелаг Свалбард, в чиято североизточната част е разположен.
География
[редактиране | редактиране на кода]На югозапад протокът Хинлопен го отделя от най-големия остров Шпицберген, а на югоизток протокът Ерик Ериксен – от островите Земя крал Карл. Западните, северозападните и северните му брегове са силно разчленени от заливи (най-голям е Норденшелд) и фиорди (Валенбергфиорд, Дусефиорд и др.).
Релефът е платовиден, с височина до 637 m, почти цялостно е покрит с дебела ледена шапка с площ 11 135 km². Ледената шапка се състои от редица купули с максимална дебелина на леда 564 m. Свободните от лед участъци са заети от полярна тундра, в която виреят основно мъхове и лишеи. На сушата обитават северни елени, а по крайбрежието – моржове и бели мечки. Няма постоянни населени места.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Остров Североизточна земя е открит през 1613 г. от английския полярен мореплавател Томас Едж.
По време на германската окупация на Норвегия през Втората световна война единадесет германски войници са изпратени в Североизточна земя през август 1944 г., за да докладват за времето. По-късно те научават за безусловната капитулация на нацистите по радиото и призовават за транспорт до дома, но не получават никакъв отговор, докато месеци по-късно Норвегия изпраща китолов, за да ги спаси. Това е мястото на последното известно предаване на въоръжените германски сили по време на Втората световна война. Това е метеорологичната станция на германската операция Хаудеген. Капитулацията е настъпила приблизително на 4 септември 1945 г., близо четири месеца след официалната капитулация на Германия на 7 май 1945 г. Последното предадено оръжие е пистолет Luger, предаден от Вилхелм Деге на норвежки капитан.
През 2009 г. полярна експедиция посещава острова, отплавайки до мястото, наречено Кинвика, точно в устието на Хинлопенстретет, в западната част на острова. Хвърлят котва в спокойното пристанище. Направени са екологично и геоложко проучване на фиордите на Шпицберген и Североизточна земя, измерване на околната среда, шум, генериран от топенето на ледниците (фиорд Хорнсунд и залив Кинвика – 80°N). В станцията Кинвика постоянно има около 3 – 4 души полярни изследователи.