Северосибирска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северосибирска низина
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
72° с. ш. 101° и. д.
Местоположение на картата на Русия Красноярски край
Общи данни
Местоположение Флаг на Русия Русия
Красноярски край
Якутия
Дължина 1400 km
Ширина до 600 km

Сѐверосибѝрската низина или Таймирска низина (на руски: Северо-Сибирская низменность, Таймырская низменность) е обширна низина в северната част на Сибир, разположена в северната част на Красноярски край и северозападната част на Якутия в Русия. Простира се на протежение от 1400 km от Енисейския залив на запад до река Оленьок на изток. На север достига до южното подножие на планината Биранга и югозападните брегове на море Лаптеви, а на юг плавно се повишава към Средносибирското плато. Максималната ѝ ширина в средните части достига до 600 km.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Северосибирската низина

Северосибирската низина е изградена основно от морски и ледникови наслаги, разположени върху пясъчници и глинести шисти. В централната ѝ част в посока изток-североизток се простират дълги и плоски ридове с височина 200 – 300 m, които рязко се извисяват над широките силно заблатени понижения изпъстрени с хиляди малки термокарстови езера. Повсеместно в низаната е разпространена вечно замръзналата почва. В пределите на низината са установени големи находища на нефт, газ и каменни въглища.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е субарктичен, континентален, със студена и продължителна (7 – 8 месеца) зима и кратко и прохладно лято. Средна януарска температура от –30 °C на запад до –35–37 °C на изток. Средна юлска температура от 6 °C до 10 °C. Снежната покривка се задържа около 265 денонощия. Годишната сума на валежите е 250 – 300 mm.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По Северосибирската низина протичат множество големи реки: Пясина с притоците си Дудипта, Агапа, Янгода и Пура; Горна Таймира с притоците си Горбита и Логата; Хатанга със съставящите си Хета и Котуй и техните притоци Боганида, Боярка, Голяма Романиха, Маймеча и Новая; Голяма Балахня; Попигай; Анабар с притоците си Удя и Харабил; Уеле; Оленьок с притоците си Бур и Буолкалах и др.[1]

В низината са разположени хиляди езера най-големи от които са: Таймир, Пясино, Лабаз, Портнягино, Кунгасалах и др.[1]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават блатните и глинесто-блатните почви със слабо развит хумусен хоризонт. В северната част на низината е развита лишейната тундра, в южната – храстовидната тундра, а по крайната ѝ южна периферия – лесотундрата. На запад, където климатът е по-слабо суров има редки гори от сибирска лиственица, а на изток – редки гори от даурска лиственица.[1]

Национален атлас на Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • Полуостров Таймир и Северосибирска низина[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]