Северски Донец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северски Донец
Северский Донец и Святогорская Лавра. 2006.jpg
Склоновете на Донецкото възвишение (Донецкий кряж)
Святогорския манастир
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Белгородска област
Ростовска област
Flag of Ukraine.svg Украйна
Харковска област
Донецка област
Луганска област
Дължина 1 053 km
Водосборен басейн 98 900 km²
Отток 159 (на 119 km от устието) m³/s
Начало
Място Средноруско възвишение,
с. Подолхи,
Белгородска област
Русия
Координати 50°58′13.94″ с. ш. 36°54′22.85″ и. д. / 50.970541° с. ш. 36.906348° и. д.
Надм. височина 162 m
Устие
Място ДонАзовско море
Координати 47°36′01.6″ с. ш. 40°53′49.23″ и. д. / 47.600446° с. ш. 40.897009° и. д.
Надм. височина 5,5 m
Ширина 160 m
Северски Донец в Общомедия
Река Северски Донец в Ростовска област
Карта на водосборният басейн на Северски Донец

Сѐверски Донѐц (на руски: Северский Донец; на украински: Сіверський Донець), или само Донец е 54-та по дължина река в Русия и най-големият приток на Дон. Дължината ѝ е 1 053 km. Влива се отдясно при 218-ти km на река Дон южно от град Уст Донецки, Ростовска област, Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Реката води началото си от южната част на Средноруското възвишение на 162 m н.в. в село Подолхи, Прохоровски район, северната част на Белгородска област. В най-горната си част до град Белгород реката тече в посока юг-югозапад и на нея са изградени множество микроязовири. След Белгород посоката ѝ се изменя на юг-югоизток, преминава през голямото Белгородско водохранилище и южно от село Новая Таволжанка напуска пределите на Русия и навлиза на територията на Украйна, Харковска област. Веднага след това водите ѝ се изливат в голямото Печенегско водохранилище, снабдяващо с питейна вода град Харков. След изтичането си от водохранилището реката завива на югозапад, а при град Змийов – на югоизток, като спазва това направление до 117-ия километър от устието си, на територията на Ростовска област, Русия. След това Северски Донец завива и след 117 km се влива отдясно при 218-ти km на река Дон, на 4 km южно от град Уст Донецки, Ростовска област, на 5,5 m н.в.

В голямата си част от течението на реката долината ѝ е широка от 8 до 10 km в горното течение до 20-26 km в долното и е асиметрична. Десният бряг на долината е висок (на места с открити скали), силно разчленен от оврази и сухи дерета, а левият е полегат, с обширна заливна тераса, осеяна с многочислени старици, езера и блата. Коритото на реката силно меандрира по заливната тераса, особено в средното течение. В средното течение Северски Донец се подхранва от води идващи от Днепър чрез канала Днепър-Донбас, а по-надолу от реката се отделя канала Северски Донец-Донбас, който снабдява с промишлена вода Донецкия въглищен басейн. В района на град Донецк (Ростовска област) реката пресича южната част на Донецкото възвишение (рус. Донецкия кряж) и тече в тясна долина със стръмни и скалисти склонове. В долното си течение на протежение от 230 km реката е шлюзована, течението ѝ е бавно, а коритото ѝ достига ширина от 100 до 200 m.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Северски Донец обхваща площ от 98 900 km2, която представлява 23,44% от водосборният басейн на Дон. Той се простира на територията на 7 области: в РусияБелгородска, Воронежка, Курска и Ростовска област; в УкрайнаДонецка, Луганска и Харковска област. Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийна:

  • на юг и югозапад – водосборният басейн на река Тузлов (десен приток на Дон) и водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се от север в Азовско море;
  • на запад – водосборните басейни на реките Самара, Ворскла и Псьол (леви притоци на Днепър);
  • на изток – водосборните басейни на реки вливащи се отдясно в река Дон).

Река Северски Донец получава над 1000 притока с дължина над 10 km, от които 13 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 13 реки, на които са показани на кой километър от течението на Хопьор се вливат (километрите се броят от устието към извора), техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

← 825 Уди 164 km, 3 894 km2, при посьолок Есхар, Харковска област;
← 634 Берека 102 km, 2 680 km2, при село Петровскоя, Харковска област;
→ 580 Оскол 472 km, 14 800 km2, на 2 km югоизточно от село Синичино, Харковска област;
Казьонний Торец 129 km, 5 410 km2, при посьолок Райгородок, Донецка област;
Красная 151 km, 2 710 km2, при град Кременная, Луганска област;
→ 343 Айдар 264 km, 7 420 km2, на 3 km югозападно от град Шастиа (Счасте), Луганска област;
Луган 198 km, 3 740 km2, при станица Луганская, Луганска област;
→ 273 Делкул 165 km, 5 180 km2, на 2 km северозападно от село Пархоменко, Луганска област;
← 214 Болшая Каменка 118 km, 1 810 km2, североизточно от посьолок Гундоровски, Ростовска област;
→ 197 Глубокая 123 km, 1 400 km2, при град Каменск Шахтински, Ростовска област;
→ 117 Калитва 308 km, 10 600 km2, при град Белая Калитва, Ростовска област;
→ 84 Бистрая 218 km, 4 180 km2, при село Уст Бистрий, Ростовска област;
← 18 Кундручя 244 km, 2 320 km2, при село Хрящевски, Ростовска област.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средният многогодишен отток на реката на 119 km от устието е 159 m3/s, а в устието 200 m3/s. Подхранването е предимно снегово с ясно изразено пълноводие от февруари до април, като в този период нивото ѝ се повишава от 3 до 8 m. Ширината на коритото ѝ се колебае от 30 до 70 m. Дъното е предимно пясъчно, неравно с дълбочини от 0,3 m при бързеите до 10 m в бавното течение. Замръзва в средата на декември, а се размразява в края на март, като дебелината на леда достига до 20-50 см. Общият пад на водата от извора до устието е 157 m, което представлява 0,18 m/km. Течението ѝ е много бавно, в някои участъци практически нулево, от 0,15 m/s при град Чугуев до 1,41 m/s при град Лисичанск.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени множество населени места, в т.ч. 15 града:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Река Северски Донец е плавателна на 222 km от устието си, до град Донецк, като на последният участък преди града са изградени шест шлюза с дължина до 100 m, ширина до 17 m и дълбочина до 2,5 m.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Северский Донец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.