Направо към съдържанието

Севлиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.
Севлиево
      
Герб
Централният площад със Статуята на свободата
Централният площад със Статуята на свободата
България
43.0207° с. ш. 25.0945° и. д.
Севлиево
Област Габрово
43.0207° с. ш. 25.0945° и. д.
Севлиево
Севлиево
43.0207° с. ш. 25.0945° и. д.
Севлиево
Общи данни
Население17 088 души[1] (31 декември 2024 г.)
414 души/km²
Землище41,244 km²
Надм. височина230 m
Пощ. код5400
Тел. код0675
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ65927
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   – кмет		Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Уебсайтwww.sevlievo.bg
Севлиево в Общомедия

Севлѝево е град в централната част на Северна България, административен център на община Севлиево, област Габрово. Градът е втори по големина в областта. По данни на НСИ населението му е 17 088 души[1] (31 декември 2024 г.).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Град Севлиево се намира на около 23 km северозападно от центъра на град Габрово, 42 km западно от град Велико Търново и 34 km изток-югоизточно от град Ловеч. Разположен е в Севлиевското поле, южно от Севлиевските възвишения, в Средния Предбалкан.[2] През източния и северния му край тече река Росица. Теренът в града е равен, със слаб наклон към реката. Надморската височина в центъра при сградата на общината е около 200 m, нараства на юг до около 210 – 215 m, а на север намалява до около 190 m.

На около 31 km юг-югоизточно от Севлиево, в местността Узана (Вътро поле), се намира Географският център на България.

Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури – от плюс 30 – 35 °C през лятото до минус 20 – 25 °C през зимата. Севлиево е сред селищата с измерени най-ниски температури (–35,4 °C), което се дължи на температурни инверсии.[2]

  Севлиево 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,5 22,6 32,6 32,9 36 37,8 40,5 41,3 41,7 38 27,2 21,7 41,7
Средни максимални температури (°C) 1,9 5,8 10,5 18,3 23 26,2 28,8 29,3 25,4 18,8 11,9 4,8 17,1
Средни температури (°C) −3,1 0,2 4,7 11,4 16,2 19,7 21,5 21,2 16,9 11,4 6,1 0,1 10,5
Средни минимални температури (°C) −7,4 −5 −1 4,1 9,1 12,7 14,2 13,2 9,4 4,7 1,5 −4,4 4,3
Абсолютни минимални температури (°C) −35,4 −35 −24,3 −7,5 −1,6 3,2 6,7 5 −1,8 −7 −13,5 −26,5 −35,4
Средни месечни валежи (mm) 40 33 36 60 95 100 79 56 41 44 43 41 668
Източник: Stringmeteo.com

През Севлиево минава първокласният републикански път I-4, водещ на запад през община Ловеч до град Ябланица, а на изток през Велико Търново, Омуртаг и Търговище – до връзка с автомагистрала Хемус. Северозападно от Севлиево се отклонява от път I-4 второкласният републикански път II-44, който минава през града и води на юг и югоизток до град Габрово. Източно от Севлиево се отклонява от път I-4 третоокласният републикански път III-404, който на югозапад минава през града и води през селата Сенник, Градница и Бериево до село Дебнево.

Землището на град Севлиево граничи със землищата на: село Крушево на север; селата Богатово и Търхово на изток; село Яворец на югоизток; село Горна Росица на юг; село Сенник на югозапад, село Ряховците на запад; село Кормянско на северозапад.[3]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на населението на град Севлиево по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]

Година на
преброяване		Численост
19349004
19469827
195614 381
196520 423
197524 429
198526 460
199225 494
200124 775
201122 676
202119 363

По данните от по-стари преброявания на населението броят на живеещите в Севлиево е:

  • преброяване на 1 януари 1881 г. – 8373 жители;[6]
  • преброяване на 1 януари 1893 г. – 9451 жители;[7]
  • преброяване на 31 декември 1910 г. – 9751 жители;[8]
  •  преброяване на 31 декември 1926 г. – 9325 жители.[9]

Етническият състав на населението на град Севлиево по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[10]

Етнически групиЧисленостДял (в %)
Общо22676100
Българи1815780,07
Турци22269,82
Цигани2741,21
Други480,21
Не се самоопределят3181,40
Неотговорили16537,29

История

[редактиране | редактиране на кода]
Пазарният площад в Севлиево с хотел „Централъ“ и сладкарница „Роза“, преди 1932 година

Резултатите от проучването на средновековния град Хоталич край Севлиево показват, че това е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Изворите за Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Известен се малък каменен надпис, открит от Данаил Кацев-Бурски край Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959 г. публикува текста. В него четем:

„Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“ Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643 – 1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“.

В един документ от 1550 г., където са вписани ленните владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: „В нахия Хоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР“. „Хисар“, означава крепост или укрепление, а последното „ЗИР“ се превежда „под него“ или „подчинен на горния“. Това може да се тълкува като „крепостта Хоталич и долния Хоталич“, или „селото под Хоталич“. В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич, село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица. Селището постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековния административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

Името на града е било Серби, от византийското серви, арабското серфи и би могло да се наведе за основаването му от преселници сърби или българи откъм Сръбско, заселили се в района на Хоталич. И така от името Сърбе, Сърби под византийско влияние Серви и под арабско влияние серфи, накрая турците са го видоизменили в Селви и оттук – Селвиово, а по-късно Севлиево.

След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. Севлиево – дотогава в Османската империя попада в Княжество България.[11]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Радославистката партия.[12]

На 28 юни 1939 г. река Росица приижда и голямо наводнение, което сполетява град Севлиево, което довежда до множество разрушения и човешки жертви.[13][14]

Религии

[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават източноправославните християни. В града има две православни църкви: храм „Св. пророк Илия“ и храм „Св. Троица“; Божия църква, общност на Евангелската методистка епископална църква,[15] църква Шалом и Църква на Адвентистите от Седмия ден. През 2018 г. църквата „Св. пророк Илия“ е обявена за паметник на културата с национално значение.[16]

Политика

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият кмет е Иван Иванов, роден през 1972 г. В Общинския съвет на Севлиево за мандат 2015 – 2019 година влизат 11 представители на ПП ГЕРБ, 7 – на Избирам Севлиево – Българска социалистическа партия, Български социалдемократи, Движение за социален хуманизъм, Партия на зелените, Земеделски съюз Ал. Стамболийски, 4 – на Движение за права и свободи – ДПС, 2 – на Народен съюз, 2 – на Реформаторски блок, 2 – на Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО, 1 – на Заедно за Севлиевска община.

Забележителности на града

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на общината в Севлиево
Църквата „Св. Пророк Илия“
  • Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“
  • Хоталич – градът крепост край Севлиево
  • Часовниковата кула (издигната през 1779 г.)
  • Дандолови къщи (музей с етнографска експозиция)
  • Къща музей Дан Колов – на 7 км югозападно от града, в село Сенник
  • Табахана (реставрирана работилница за кожи)
  • Мостът над река Росица – построен през 1857 г. от известния майстор Кольо Фичето
  • Статуя на свободата (1894 г.), чиито стълб е оригинална каменна колона от римския град Никополис ад Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския скулптор Арнолдо Цоки. Бронзовата фигура е изработена във Виена. Издигнат е на мястото на бесилката, от която тръгват към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България
  • Църквата „Св. Троица“ (от 1870 г.)
  • Църквата „Св. Пророк Илия“ (1834 г. с ценен дърворезбен иконостас)
  • Хаджистояновото училище – днес Градски исторически музей
  • Девическият манастир „Въведение Богородично“ (село Батошево основан през XIX в.)
  • Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвета Богородица“ (на 20 км южно от града, по пътя за Априлци, основан през XIV век, по време на Второто българско царство, за което свидетелствува каменен надпис от времето на цар Михаил Асен (1246 – 1256 г.). Изгорен и разрушен до основи при османското нашествие, манастирът е възстановен през 1836 г. Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. През годините на владичеството манастирът е важно просветно средище. Днес той е реставриран и е действащ мъжки манастир)
  • Язовир Александър Стамболийски (на 33 км от Севлиево близо до село Младен. Дължината му е 18 км. Предоставя възможности за ветроходство, гребни и водомоторни спортове, риболов, плаж)
  • Дом на културата „Мара Белчева“
  • Празниците на града са в средата на октомври, когато пристига и панаира с много забавления за гражданите на града и жителите на селата в община Севлиево.

Спортни клубове

[редактиране | редактиране на кода]
  • ФК Севлиево
  • Клуб по плуване „Спортен Клуб Викинг 2008 – Севлиево“
  • СКХУ „АЛФА“
  • Клуб по бадминтон – Хоталич 2005
  • СК по акробатика
  • СК по баскетбол „Раковски“
  • СК по борба „Дан Колов“ – Севлиево
  • СК по волейбол
  • СК по джудо и самбо „Раковски“
  • СК по карате „Киокушинкай“
  • СК по културизъм и фитнес „Кондор-90“
  • СККБМТ Файт клуб Севлиево
  • СК по шахмат „Европа“
  • СК по моделизъм „Икар-2010“
  • Клуб за екстремни спортове „Вертикален свят“
  • Колоклуб „Лястовица“
  • Клуб по спортно ориентиране
  • Клуб „Турист“
  • СК по Спортен риболов „Абанос-карп“
  • Айкидо клуб „Буджин“
  • Мото-клуб „Върколаците“
  • Автомобилен спортен клуб „Севлиево“
  • ФК „Севлиево – Лейдис“

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Водещи предприятия:

  • „Идеал Стандарт – Видима“ – заводи за санитарна керамика и санитарна арматура
  • „Хамбергер България“ – завод за тоалетни седалки, капаци и дъбов ламинат
  • Хитачи Енерджи България ЕООД – производство на високоволтова апаратура
  • „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита
  • „Росица“ – трикотажни изделия
  • „Паралел“ – водещ производител на дунапрен и мека мебел
  • „Абанос“ – кухненски мебели
  • „Изгрев 90“ – строителни материали
  • „Бета Логистик ООД“ – производство на млечни изделия
  • „Алкал“ ООД – картини, репродукции, графичен и уебдизайн, интериорен и екстериорен дизайн, изкуство
  • „Херос Строй“ – строителство
  • „Мазалат“ – строителство

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
Групова снимка на либерали от Севлиево, преди 1915 година
Родени в Севлиево
Починали в Севлиево
Свързани със Севлиево

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Карти

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. 1 2 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 3974, Севлиево. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  3. ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
  4. ↑ Преброяване на населението
  5. ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на гр. Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово. Справка към 12.02.2026.
  6. ↑ Национален регистър на населените места. Справки. Архив на списъците на населените места (сканирани документи). Списък на населените места: (по преброяването на 1 януарий 1881 г.), стр. 61 (67). Севлиево г. Жители: 6383.
  7. ↑ Национален регистър на населените места. Справки. Архив на списъците на населените места (сканирани документи). Списък на населените места: (по преброяването на 1 януарий 1893 г.), стр. 42 (47). гр. Севлиево. Жители: 9451.
  8. ↑ Национален регистър на населените места. Справки. Архив на списъците на населените места (сканирани документи). Списък на населените места: (по преброяването на 31 декемврий 1910 г.), стр. 47 (51). Окръг Търново. Околия Севлиево. Община Севлиево, гр. Севлиево. Жители: 9751.
  9. ↑ Национален регистър на населените места. Справки. Архив на списъците на населените места (сканирани документи). Списък на населените места: (по преброяването на 31 декемврий 1926 г.), стр. 80 (94). Окръг Търново. Околия Севлиево. Община Севлиево, гр. Севлиево. Жители: 9360.
  10. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 февруари 2026. (на английски)
  11. ↑ Национален регистър на населените места. Справки > Промени за административно-териториалните или териториалните единици към дата > Справка за събитията за гр. Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово. Информация гр. Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път.
  12. ↑ Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  13. ↑ Frankfurter zeitung / 01 Juli 1939
  14. ↑ 80 години от голямото наводнение в Севлиево (АРХИВНИ СНИМКИ) @ dariknews.bg / Посетен на 12 ноември 2022
  15. ↑ methodist.bg // Архивиран от оригинала на 7 април 2019. Посетен на 7 април 2019.
  16. ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Архивиран от оригинала на 30 август 2018. Посетен на 30 август 2018 г.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Севлиево&oldid=12831666“.