Севтополис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Севтополис
Seuthopolis City Plan.jpg
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.6181° с. ш. 25.3056° и. д.
Севтополис
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Град
Период От V - IV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Язовир Копринка, под водите на който се намират развалините на Севтополис

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините на по-ранно селище и понастоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък.

В некрополът на Севтополис са намерени редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки. Понастоящем Севтополис е единственият изцяло археологически проучен древнотракийски град на територията на България.[1]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Руините на Ираклионът - храмът на Херакъл на о-в Тасос. По аналогия с този градеж, археолозите приемат, че предверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада.
Плочата с т.нар. "голям надпис" на старогръцки оформена с фронтон. Надписът е поместен на 37 реда, който представлява клетвен договор между видни представители на одриската и македонската управляваща върхушка. Тук е споменато и името на града - Севтополис.

Развалините на Севтополис са открити и изкопани през 1948 г. по време на строителството на язовир Георги Димитров (по-късно преименуван Копринка). Екипът от български археолози под ръководството на проф. Димитър Димитров, който провежда разкопките на града установява името и работи по останките на тракийския град. Въпреки това, било решено да се продължи с изграждането на язовир, оставяйки Севтополис на дъното му. Археологическото проучване на руините на древния град продължава седем години - от 1948 година до 1955 година. В рамките на този времеви период са проучени всички руини на древнотракийския град и три големи могили от неговия некропол.

Разположение и архитектурни особености[редактиране | редактиране на кода]

В древността Севтополис е разположен на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Естествено защитен от три страни от водите на реката, градът е бил здраво укрепен с крепостни стени, от които при проучването са разкрити каменните основи. Крепостта, която е следвала очертанията на полусотова, има формата на разностранен петоъгълник. Укрепената част на града е обхващала около 50 декара и е почти изцяло разкопана по време на проучването. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 m.

На северозападната и югозападната стена са били разположени градските порти, от които към вътрешността на града водят две главни улици, широки около 6 m. В центъра на града те се пресичат и тангират от изток и юг обширен градски площад - агората, която има почти квадратна форма. На агората се е издигал олтар с правоъгълна форма, където археолозите са разкрили гранитен блок с надпис, който упоменава жрец на Дионис - Амаистас, син на Медистас. Без съмнение олтарът е бил посветен на Дионис. Разкритите останки от голяма култова сграда до северната страна на агората вероятно принадлежат на култова постройка посветена на същото божество.

Севтополис не е имал акропол,както съвременните нему гръцки градове, вместо това в северната най-висока част на града се е издигала вътрешна крепост - цитадела. Според проф.Димитров вътрешната крепост е съществувала като укрепена вила - дворец, която е съществувала на това място още преди изграждането на града. При походите на Филип Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но след успеха на одриските възстания срещу македоните сградата е изградена и укрепена отново. Без съмнение сградата е използвана за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните стена на сградата, както и във вътрешността ѝ е бил повече от пищна. Полихромната стенна украса документирана тук е характерна за елинистическата архитектура на Мала Азия, Елада, Апенинския полуостров и Тракия. По план и размери дворецът на Севтополис напомня силно на храма на Херакъл в Тасос. По аналогия с този храм, учените приемат, че предверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада, стилобата на която всъщност е запазена частично.

Заедно в широко използваните принципи на древногръцката архитектура при изграждането на двореца - цитадела са открити и някои типично тракийски черти като разкритите две големи огнища - олтари в премината зала и съседното на нея помещение. В източната част на сградата е било поместено и светилище-храм на Великите Самотракийски богове - Кабирите, засвидетелствано от разкрит надпис, намерен в едно от помещенията на храма.

Широкият размах на строителството в Севтополис свидетелства за големия икономически разцвет на Севтовата столица и за найното важно политическо значение. Градът е бил изграден по предварително изработен план съобразно т.нар. регулярна планировка, използвана в Древна Гърция още в V-IV в.пр.Хр. и изграждането на градове като Милет (Мала Азия), Мегалопол (Пелопонес), Олинт (Халкидики), Пирея и мн. др. За неин създател се смята Хиподам от Милет, а разпространението ѝ е особено голямо през Елинистическата епоха по времето на Александър Македонски и неговите приемници, когато започва масово строителство на градове. Севтополис е доказателство че Севт III не остава встрани от тенденцията при изграждането на своята столица и не приема само принципите на това антично градостроително изкуство, но и по примера на другите елинистически владетели я назовава на свое име.

Жилищата в Севтополис не са се отличавали по план от античното жилище. Те са били обширни и с много помещения. Повечето принадлежат към т.нар. пастаден тип къщи. Основите на къщите са градени от камък и кал, а самата конструкция е била по-леко - кирпичени стени или скелет от дъски с пълнеж от глина. Характерна особеност за севтополските къщи е наличието на глинобитни площадки с квадратна или правоъгълна форма върху пода, в средата на главното помещение. Документираната богата украса и символични изображения, както и богато оцветяване на повърхността, свидетелстват че това са т.нар. "есхари" - домашни огнища-олтари, свързани с определен култ.

В Севтополис е снабдита и водоснабдителна и канализационна мрежа, характерна за всички елинистични градове. Водоснабдяването е ставало чрез кладенци. Канализационната отводителна мрежа е била изградена от глинени тръби или от похлупени една върху друга извити керемиди. Те са отвеждали нечистата вода от къщите в улични канали, разположени по средата на улиците, с наклон на юг, а от там чрез улеи изградени в крепостните стени, които са отвеждали течността в реката.

Некропол[редактиране | редактиране на кода]

Статуйка на млада жена (висока 17 см). Находка от Могила №1 от некропола на Севтополис. Гръцки импорт.

По време на разкопките е проучен и некрополът на древния град. В Могила №1 е разкрито погребение на млада тракийка от знатен произход, извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои от скъпи дарове - златни накити и позлатени бронзови съдове; няколко амфори, глинена лампа и глинена статуетка на момиче - теракота от танагрейски тип.

В Могила №2, разположена непосредствено до Могила 1, археолозите откриват следи от извършени три погребения, а в южната част на насипа е разкрита полуразрушена куполна гробница, близка по архитектурен план с Казанлъшката. Тухлите от съоръжението са били използвани вторично за изграждането на две гробници с правоъгълна форма в западната част на насипа. Погребенията в двете гробници са извършени чрез трупоизгаряне. В едната гробница е погребано младо момиче. Гробният инвентар се състои главно от златни фибули, мъничста, пластинка-медальон с щемпелувано изображение на млад мъж.

В другата гробница е погребано момче. Край него е открито копие и желязна стригила, вероятно част от наметало. В гробницата са открити и една златна обеца, монети на Севт III и Александър Македонски и погребален венец. Сред другите находки са глинени съдове - дълбока купа, кана и ойнохое и лампа от гръцки произход. Тук при погребалния ритуал се наблюдават гръцки черти - поставяне на венци, монети, лампи. Откритите по време на проучването куполни гробници са едни от първите гробнични постройки и архитектурни паметници от ранната Елинистическа епоха в Тракия изградени с тухли. Установяването на тухлено строителство при траките в тази сравнително ранна епоха отбелязва важен момент в развитието на архитектурата в Древна Тракия. В съседна Елада, тухлата като строителен материал се появява само спорадично през III-IV в.пр.Хр.

Надписът от Севтополис[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. "голям надпис", открит през октомври 1953 година в двореца-цитадела. Надписът, издялан на страогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон гласи:

"На добър час!Клетвено задължение на Берника и нейните синове относно Епимен. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена с имуществото му на Спарток, а Спароток срещу това му даде залог за вярност, Берника и нейните синове Ебризелм, Терес, Саток и Садала решиха, което засяга потомците им, да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му позволяват силите, и на онези, които Спароток му възложи. Синовете пък на Берника се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му нанесат неправда, но да го предадат на Спароток заедно с имуществата му, като не обсебят нищо от тях, а ако той се възпротиви, да го съди Спароток. Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в град Кабиле при фосфориона в агората до олтара на Аполона, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за добро и щастие на тези, които я запазват, а от страна на Берника да бъде по отношение на него в сила старите клетви."

Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на Демостен, който нарича Кабиле - "окаяно свърталище", надписът го представя като добре устроен град - с градски олтар на Аполон и с фосфорион - храм на Артемида-Хеката. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове в Тракия. [2][3]

Керамика[редактиране | редактиране на кода]

Монета на Севт III, бронз 21 x 21 mm, на лицевата страна е представен образът на владетеля с дълга коса и брада, в профил надясно.

По време на археологическото проучване на Севтополис са открити голям брой глинени кюпове - питоси, които са служели за съхранение на житото. За смилане на житото са ползвани ръчни каменни мелници, които са широко разпространени в античния свят през ранната Елинистеческа епоха. За богато грънчарско производство свидетелстват множеството керамични фрагменти открити на територията на древния град. Керамиката е била работена ръчно или на грънчарско колело. Ръчната керамика е засвидетелствана главно от големи урни с цилиндрична или камбановидна форма използвани както за погребални ритуали, така и за битови нужди.

Монета Севт III бронз 20 x 22 mm, на лицевата страна е представен образът на владетеля. На опаката страна - конник в скок надясно с лавров венец.

В Севтополис е намерено огромно количество гръцка импортирана чернофирнисова керамика, като преобладаващото количество е от атически произход и е датирана към IV - III в.пр.Хр. Тя свидетелства, че Атина е запазила икономическото си влияние върху Тракия по времето на Филип II, Александър Македонски и Лизимах, като е поддържала не само тесни връзки с черноморските колонии (Аполония, Анхиало, Агатопули и Месембрия), но и с Одриското царство в тракийския хинтерланд. Импортът на гръцката керамика се е осъществявал и по реките Хеброс и Тонзос, които в древността са били плавателни в по-голямата част от течението си и са осигурявали пряк контакт с островите в Егейско море и градовете по крайбрежието.

За активните търговски взаимоотношения на Севтополис са доказателство и намерените в града голямо количество монети с ликовете на Лизимах, Птоломей, Касандър, Деметрий II и от гръцките градове Атина, Ортагория, Енос, Лизимахия, Аполония и пр.

Особено тесни са били връзките на Севтополис с Атина, която е и един от големите древногръцки художествени центрове, което се е отразило изключително добре на местната тракийска култура. Сред едни от най-предпочитаните предмети на изкуството от жителите на Севтополис са глинените статуйки-теракоти, чието производство в елинистичната епоха бележи разцвет. На територията на града са открити множество фигурки на девойки с грациозни девойки с нежни лица и различни божества от древногръцкия оантеон - Ерос, Кибела и др. Голяма част от керамичните фигурки са от танагрейски прототипове.

Торевтика[редактиране | редактиране на кода]

В богатите погребения от некропола на Севтополис са открити скъпи произведения на торевтиката - бронзови съдове, сребърен киликс, златни обеци, фибули, огърлици. Една част от тях са произведения на елинската торевтика, докато друга е работена в местните златарски ателиета. Засвидетелстван е и силно развитият у траките вкус към накити и апликации - конски сбруи, фибули от тракийски тип, обеци, гривни, пръстени и др.

Монетосечене[редактиране | редактиране на кода]

От откритите над 1000 антични монети в Севтополис около 800 са сечени от Севт III, който и първият тракисйки владетел, който сече бронзови монети с различен номинал и типове, което е доказателство за икономическото развитие на държавата му. При малкия номинал една от сериите има лицето на изображение на звезда, на опакото - венец от пшенични класове; при друга серия на лицевата страна е представен орел, а на обратната - мълния. Същият монетен тип се явява и в голям номинал, където върху лицето е изобразна брадата глава в профил - вероятно Севт III или Зевс. Художествената изработка на монетите сечени в Севтополис не отстъпва по нищо на монетите сечени в съвременните му древногръцки градове. В портретните изображения се проследяват две направления - едното, характерно за древногръцкото изкуство, което показва типизация на образа, а другото - стремеж за по-реалистично предаване на лицевите черти.

Някои от монетите на Севт III са препечатани върху монети върху монети на други елинистически владетели. Титлата "цар", която Лизимах е получил в 306 г.пр.Хр. и която се среща върху част от монетите с неговия лик са препечатани от монетите на Севт III, което е сигурно доказателство, че одриският владетел продължава да царува и след тази година.

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата глава на статуя на Севт III - изложена в НАИМ при БАН

Севтополис е основан от Севт III в края на IV в.пр.Хр.[4]

Исторически извори и събития[редактиране | редактиране на кода]

Диодор подробно описва борбите на Севт III за контрол върху по-голямата част на Тракия и войните му със враждебно настроени балкански племена. Одрисите губят контрол върху царството си след дълги години на междуособни войни и вътрешни противоречия, когато в 341 г.пр.Хр. македонският цар Филип II Македонски завладява и окончателно включва Одриското царство в пределите на неговата държава. Не е известно кой династ е поставен да управлява това владение след македонското завоевание, но по времето на походът срещу персите на Александър Македонски, одрисите организират възстание под водачеството на Севт III, което е свързано с похода на македонския стратег Зоприон срещу гетите или скитите и неговият разгром през 331 - 330 г.пр.Хр. След смъртта на Александър, Тракия е дадена на Лизимах, който при идването си през 322 г.пр.Хр. е посрещнат от Севт III и армията му от 20 000 души пехота и 8000 души конница. Сражението е било тежко и според историците Лизимах все пак успява да укрепи властта си в Тракия. В следващата 313 г.пр.Хр. срещу македонската власт се вдигат черноморските градове, в чието въстание дейно участва отново Севт III. Диодор е дал следното описание на битката между двете армии:

"Когато Лизимах с най-добрата си част от войската си пристигнал на превала на Хемус, намерил тракийския цар Севт, който пазел прохода с много войници. След като водил тежко сражение с него и изгубил много от своите войници, той избил много от неприятелите и тъй отблъснал варварите"[5]

Столицата на Севт III е добила най-голям разцвет и значение след първата половина на III в.пр.Хр. Високата градска култура на Севтополис опровергава тенденциозните известия у някои древногръцки автори за "варварската" култура на траките.[6][7]

Севтополис е разрушен при вражеско нападение. Здравата тракисйка крепост е била разрушена с помощта на стенобойни машини, каменните гюлета от които са намерени разпръснати край крепостните стени. Градът е бил превзет, опожарен и ограбен. В края на III в.пр.Хр. стихийно прииждане на река Тонзос засипва града с пясък и чакъл и животът в града е преустановен. През XII век върху развалините на Севтополис възниква неголямо българско селище.

Консервация и социализация[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предложи проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на град Севтополис (най-добре запазения тракийски град в България) с помощта на язовирни стени около руините в средата на язовира. Така Севтополис би могъл да бъде отличен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство и би се превърнал в туристическа дестинация със световно значение. Проектът е дарен от архитекта на Община Казанлък и започва събирането на фондове за започване на строителството. Според Тилев, то ще има минимална цена от € 50 милиона.[8]

Връх от Дряновските възвишения на остров Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика е кръстен на Севтополис.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Куполна гробница от некропола на Севтополис, открита в Могила №3. Ориентирана север-юг, с вход на южната страна. Състои се от дромос и кръгла камера. Корпусът на гробницата е бил покрит с риза от плътно наредени речни камъни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Europe Between the Oceans: 9000 BC-AD 1000 by Barry W. Cunliffe, 2008,page 331
  2. Димитров, Д.П., "Градоустройство и архитектура на тракиския град Севтополис", сп. Археология, кн. II, 1960 г., стр. 3-15
  3. Димитров, Д.П., Сп."Исторически преглед XIII", 1957 г., кн.II, стр.69
  4. Чичикова, Мария, "Севтополис", Издателство Български художник, София, 1970 г.
  5. Diod. XIX
  6. M.Cicikova, "Developpment de la ceramique thrace a l'epoque classique et hellenistique, Acta antiqua Phillippopolitana, Studia archaelogica, Serdicae", 1963, p.35-48
  7. Christopher Webber. (2001). The Thracians 700 BC–AD 46,p. 1. ISBN 1-84176-329-2
  8. Кратка презентация на проекта на Тилев Архитекти за възстановяване на Севтополис (на български и английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]