Севтополис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Севтополис
Seuthopolis City Plan.jpg
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.6181° с. ш. 25.3056° и. д.
Севтополис
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Град
Период От V – IV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Севтополис в Общомедия
Язовир Копринка, под водите на който се намират развалините на Севтополис

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините на по-ранно селище и понастоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък.

В некрополът на Севтополис са намерени редица тухлени куполни гробници, някои от които подмогилни. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки. Понастоящем Севтополис е единственият изцяло археологически проучен древнотракийски град на територията на България.[1]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Руините на Ираклионът – храмът на Херакъл на о-в Тасос. По аналогия с този градеж, археолозите приемат, че преддверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада.
Плочата с т.нар. „голям надпис“ на старогръцки оформена с фронтон. Надписът е поместен на 37 реда, който представлява клетвен договор между видни представители на одриската и македонската управляваща върхушка. Тук е споменато и името на града – Севтополис.

Развалините на Севтополис са открити и изкопани през 1948 г. по време на строителството на язовир Георги Димитров (по-късно преименуван Копринка). Екипът от български археолози под ръководството на проф. Димитър Димитров, който провежда разкопките на града установява името и работи по останките на тракийския град. Въпреки това, било решено да се продължи с изграждането на язовир, оставяйки Севтополис на дъното му.

Археологическото проучване на руините на древния град продължава седем години – от 1948 година до 1955 година. В рамките на този времеви период са проучени всички руини на древнотракийския град и три големи могили от неговия некропол.

Разположение и архитектурни особености[редактиране | редактиране на кода]

В древността Севтополис е разположен на левия бряг на река Тонзос (днешна Тунджа), на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Естествено защитен от три страни от водите на реката, градът е бил здраво укрепен с крепостни стени, от които при проучването са разкрити каменните основи. Крепостта, която е следвала очертанията на полусотова, има формата на разностранен петоъгълник. Укрепената част на града е обхващала около 50 декара и е почти изцяло разкопана по време на проучването. Общата обиколка на крепостната стена е била 890 m.

На северозападната и югозападната стена са били разположени градските порти, от които към вътрешността на града водят две главни улици, широки около 6 m. В центъра на града те се пресичат и тангират от изток и юг обширен градски площад – агората, която има почти квадратна форма. На агората се е издигал олтар с правоъгълна форма, където археолозите са разкрили гранитен блок с надпис, който упоменава жрец на Дионис – Амаистас, син на Медистас. Без съмнение олтарът е бил посветен на Дионис. Разкритите останки от голяма култова сграда до северната страна на агората вероятно принадлежат на култова постройка посветена на същото божество.

Севтополис не е имал акропол, както съвременните нему гръцки градове, вместо това в северната най-висока част на града се е издигала вътрешна крепост – цитадела. Според проф. Димитров вътрешната крепост е съществувала като укрепена вила – дворец, която е съществувала на това място още преди изграждането на града. При походите на Филип Македонски цитаделата е опожарена и разрушена, но след успеха на одриските възстания срещу македоните сградата е изградена и укрепена отново. Без съмнение сградата е използвана за лична резиденция на Севт III. Декорацията на външните стени на сградата, както и във вътрешността ѝ е била повече от пищна. Полихромната стенна украса документирана тук е характерна за елинистическата архитектура на Мала Азия, Елада, Апенинския полуостров и Тракия. По план и размери дворецът на Севтополис напомня силно на храма на Херакъл в Тасос. По аналогия с този храм, учените приемат, че преддверието на двореца в Севтополис е било отворено чрез колонада, стилобата на която всъщност е запазена частично.

Заедно в широко използваните принципи на древногръцката архитектура при изграждането на двореца – цитадела са открити и някои типично тракийски черти като разкритите две големи огнища – олтари в премината зала и съседното на нея помещение. В източната част на сградата е било поместено и светилище-храм на Великите Самотракийски богове – Кабирите, засвидетелствано от разкрит надпис, намерен в едно от помещенията на храма.

Широкият размах на строителството в Севтополис свидетелства за големия икономически разцвет на Севтовата столица и за найното важно политическо значение. Градът е бил изграден по предварително изработен план съобразно т.нар. регулярна планировка, използвана в Древна Гърция още в V-IV век пр. Хр. и изграждането на градове като Милет (Мала Азия), Мегалопол (Пелопонес), Олинт (Халкидики), Пирея и мн. др. За неин създател се смята Хиподам от Милет, а разпространението ѝ е особено голямо през Елинистическата епоха по времето на Александър Македонски и неговите приемници, когато започва масово строителство на градове. Севтополис е доказателство че Севт III не остава встрани от тенденцията при изграждането на своята столица и не приема само принципите на това антично градостроително изкуство, но и по примера на другите елинистически владетели я назовава на свое име.

Жилищата в Севтополис не са се отличавали по план от античното жилище. Те са били обширни и с много помещения. Повечето принадлежат към т.нар. пастаден тип къщи. Основите на къщите са градени от камък и кал, а самата конструкция е била по-леко – кирпичени стени или скелет от дъски с пълнеж от глина. Характерна особеност за севтополските къщи е наличието на глинобитни площадки с квадратна или правоъгълна форма върху пода, в средата на главното помещение. Документираната богата украса и символични изображения, както и богато оцветяване на повърхността, свидетелстват че това са т.нар. „есхари“ – домашни огнища-олтари, свързани с определен култ.

В Севтополис е снабдита и водоснабдителна и канализационна мрежа, характерна за всички елинистични градове. Водоснабдяването е ставало чрез кладенци. Канализационната отводителна мрежа е била изградена от глинени тръби или от похлупени една върху друга извити керемиди. Те са отвеждали нечистата вода от къщите в улични канали, разположени по средата на улиците, с наклон на юг, а от там чрез улеи изградени в крепостните стени, които са отвеждали течността в реката.

Некропол[редактиране | редактиране на кода]

Статуйка на млада жена (висока 17 см). Находка от Могила №1 от некропола на Севтополис. Гръцки импорт.

По време на разкопките е проучен и некрополът на древния град. В Могила №1 е разкрито погребение на млада тракийка от знатен произход, извършено чрез трупоизгаряне. Гробният инвентар се състои от скъпи дарове – златни накити и позлатени бронзови съдове; няколко амфори, глинена лампа и глинена статуетка на момиче – теракота от танагрейски тип.

В Могила №2, разположена непосредствено до Могила 1, археолозите откриват следи от извършени три погребения, а в южната част на насипа е разкрита полуразрушена куполна гробница, близка по архитектурен план с Казанлъшката. Тухлите от съоръжението са били използвани вторично за изграждането на две гробници с правоъгълна форма в западната част на насипа. Погребенията в двете гробници са извършени чрез трупоизгаряне. В едната гробница е погребано младо момиче. Гробният инвентар се състои главно от златни фибули, мъничста, пластинка-медальон с щемпелувано изображение на млад мъж.

В другата гробница е погребано момче. Край него е открито копие и желязна стригила, вероятно част от наметало. В гробницата са открити и една златна обеца, монети на Севт III и Александър Македонски и погребален венец. Сред другите находки са глинени съдове – дълбока купа, кана и ойнохое и лампа от гръцки произход. Тук при погребалния ритуал се наблюдават гръцки черти – поставяне на венци, монети, лампи. Откритите по време на проучването куполни гробници са едни от първите гробнични постройки и архитектурни паметници от ранната Елинистическа епоха в Тракия изградени с тухли. Установяването на тухлено строителство при траките в тази сравнително ранна епоха отбелязва важен момент в развитието на архитектурата в Древна Тракия. В съседна Елада, тухлата като строителен материал се появява само спорадично през III-IV век пр. Хр.

Надписът от Севтополис[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през октомври 1953 година в двореца-цитадела. Надписът, издялан на страрогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон гласи:

„На добър час! Клетвено задължение на Береника и нейните синове относно Епимен. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена с имуществото му на Спарток, а Спароток срещу това му даде залог за вярност, Береника и нейните синове Хебризелм, Терес, Саток и Садала решиха, което засяга потомците им, да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му позволяват силите, и на онези, които Спароток му възложи. Синовете пък на Береника се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му нанесат неправда, но да го предадат на Спароток заедно с имуществата му, като не обсебят нищо от тях, а ако той се възпротиви, да го съди Спароток. Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в град Кабиле при фосфориона в агората до олтара на Аполона, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за добро и щастие на тези, които я запазват, а от страна на Береника да бъде по отношение на него в сила старите клетви.“[2]

Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на Демостен, който нарича Кабиле – „окаяно свърталище“, надписът го представя като добре устроен град – с градски олтар на Аполон и с фосфорион – храм на Артемида-Хеката. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите Самотракийски богове в Тракия. [3][4]

Керамика[редактиране | редактиране на кода]

Монета на Севт III, бронз 21 x 21 mm, на лицевата страна е представен образът на владетеля с дълга коса и брада, в профил надясно.

По време на археологическото проучване на Севтополис са открити голям брой глинени питоси, които са служели за съхранение на житото. За смилане на житото са ползвани ръчни каменни мелници, които са широко разпространени в античния свят през ранната Елинистическа епоха. За богато грънчарско производство свидетелстват множеството керамични фрагменти открити на територията на древния град. Керамиката е била работена ръчно или на грънчарско колело. Ръчната керамика е засвидетелствана главно от големи урни с цилиндрична или камбановидна форма използвани както за погребални ритуали, така и за битови нужди.

Монета Севт III бронз 20 x 22 mm, на лицевата страна е представен образът на владетеля. На опаката страна – конник в скок надясно с лавров венец.

В Севтополис е намерено огромно количество чернофирнисова древногръцка керамика, като преобладаващото количество е от атически произход и е датирана към IV – III век пр. Хр. Тя свидетелства, че Атина е запазила икономическото си влияние върху Тракия по времето на Филип II, Александър Македонски и Лизимах, като е поддържала не само тесни връзки с черноморските колонии (Аполония, Анхиало, Агатопули и Месембрия), но и с Одриското царство. Вносът на гръцката керамика се е осъществявал и по реките Хеброс и Тонзос, които в древността са били плавателни в по-голямата част от течението си и са осигурявали пряк контакт с островите в Егейско море и градовете по крайбрежието.

За активните търговски взаимоотношения на Севтополис са доказателство и намерените в града голямо количество монети с ликовете на Лизимах, Птоломей, Касандър, Деметрий II и от гръцките градове Атина, Ортагория, Енос, Лизимахия, Аполония и пр.

Особено тесни са били връзките на Севтополис с Атина, която е и един от големите древногръцки художествени центрове, което се е отразило изключително добре на местната тракийска култура. Сред едни от най-предпочитаните предмети на изкуството от жителите на Севтополис са глинените статуйки-теракоти, чието производство в елинистичната епоха бележи разцвет. На територията на града са открити множество фигурки на девойки с грациозни девойки с нежни лица и различни божества от древногръцкия пантеон – Ерос, Кибела и др. Голяма част от керамичните фигурки са от танагрейски прототипове.

Торевтика[редактиране | редактиране на кода]

В богатите погребения от некропола на Севтополис са открити скъпи произведения на торевтиката – бронзови съдове, сребърен киликс, златни обеци, фибули, огърлици. Една част от тях са произведения на елинската торевтика, докато друга е работена в местните златарски ателиета. Засвидетелстван е и силно развитият у траките вкус към накити и апликации – конски сбруи, фибули от тракийски тип, обеци, гривни, пръстени и др.

Монетосечене[редактиране | редактиране на кода]

От откритите над 1000 антични монети в Севтополис около 800 са сечени от Севт III, който е първият тракийски владетел, който сече бронзови монети с различен номинал и типове, което е доказателство за икономическото развитие на държавата му. При малкия номинал една от сериите има на лицето (аверса) изображение на звезда, на гърба (реверса) – венец от пшеничени класове; при друга серия на лицевата страна е представен орел, а на обратната – мълния. Същият монетен тип се явява и в голям номинал, където върху лицето е изобразена брадата глава в профил – вероятно Севт III или Зевс. Художествената изработка на монетите, сечени в Севтополис, не отстъпва по нищо на монетите, сечени в съвременните му древногръцки градове. В портретните изображения се проследяват две направления – едното, характерно за древногръцкото изкуство, което показва типизация на образа, а другото – стремеж за по-реалистично предаване на лицевите черти.

Някои от елементите на монетите на Севт III са преповторени върху монети на други елинистически владетели. Например титлата „цар“, която Лизимах получава в 306 г.пр. Хр. и която се среща върху част от монетите с неговия лик, е взета от монетите на Севт III, което е сигурно доказателство, че одриският владетел продължава да царува и след тази година.

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Бронзовата глава на статуя на Севт III – изложена в НАИМ при БАН

Севтополис е основан от Севт III в края на IV век пр. Хр.[5]

Исторически извори и събития[редактиране | редактиране на кода]

Диодор подробно описва борбите на Севт III за контрол върху по-голямата част на Тракия и войните му със враждебно настроени балкански племена. Одрисите губят контрол върху царството си след дълги години на междуособни войни и вътрешни противоречия, когато в 341 г.пр. Хр. македонският цар Филип II Македонски завладява и окончателно включва Одриското царство в пределите на неговата държава. Не е известно кой династ е поставен да управлява това владение след македонското завоевание, но по времето на походът срещу персите на Александър Македонски, одрисите организират възстание под водачеството на Севт III, което е свързано с похода на македонския стратег Зоприон срещу гетите или скитите и неговият разгром през 331 – 330 г.пр. Хр. След смъртта на Александър, Тракия е дадена на Лизимах, който при идването си през 322 г.пр. Хр. е посрещнат от Севт III и армията му от 20 000 души пехота и 8000 души конница. Сражението е било тежко и според историците Лизимах все пак успява да укрепи властта си в Тракия. В следващата 313 г.пр. Хр. срещу македонската власт се вдигат черноморските градове, в чието въстание дейно участва отново Севт III. Диодор е дал следното описание на битката между двете армии:

„Когато Лизимах с най-добрата си част от войската си пристигнал на превала на Хемус, намерил тракийския цар Севт, който пазел прохода с много войници. След като водил тежко сражение с него и изгубил много от своите войници, той избил много от неприятелите и тъй отблъснал варварите[6]

Столицата на Севт III е добила най-голям разцвет и значение след първата половина на III век пр. Хр. Високата градска култура на Севтополис опровергава тенденциозните известия у някои древногръцки автори за „варварската“ култура на траките.[7][8]

Севтополис е разрушен при вражеско нападение. Здравата тракисйка крепост е била разрушена с помощта на стенобойни машини, каменните гюлета от които са намерени разпръснати край крепостните стени. Градът е бил превзет, опожарен и ограбен. В края на III век пр. Хр. стихийно прииждане на река Тонзос засипва града с пясък и чакъл и животът в града е преустановен. През XII век върху развалините на Севтополис възниква неголямо българско селище.

Консервация и социализация[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предложи проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на град Севтополис (най-добре запазения тракийски град в България) с помощта на язовирни стени около руините в средата на язовира. Така Севтополис би могъл да бъде отличен от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство и би се превърнал в туристическа дестинация със световно значение. Проектът е дарен от архитекта на Община Казанлък и започва събирането на фондове за започване на строителството. Според Тилев, то ще има минимална цена от € 50 милиона.[9]

Връх от Дряновските възвишения на остров Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика е кръстен на Севтополис.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Куполна гробница от некропола на Севтополис, открита в Могила №3. Ориентирана север-юг, с вход на южната страна. Състои се от дромос и кръгла камера. Корпусът на гробницата е бил покрит с риза от плътно наредени речни камъни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Europe Between the Oceans: 9000 BC-AD 1000 by Barry W. Cunliffe, 2008,page 331
  2. Оригинален текст: SEG 42:661
  3. Димитров, Д.П., „Градоустройство и архитектура на тракиския град Севтополис“, сп. Археология, кн. II, 1960 г., стр. 3 – 15
  4. Димитров, Д.П., Сп."Исторически преглед XIII", 1957 г., кн.II, стр.69
  5. Чичикова, Мария, „Севтополис“, Издателство Български художник, София, 1970 г.
  6. Diod. XIX
  7. M.Cicikova, „Developpment de la ceramique thrace a l'epoque classique et hellenistique, Acta antiqua Phillippopolitana, Studia archaelogica, Serdicae“, 1963, p.35 – 48
  8. Christopher Webber. (2001). The Thracians 700 BC–AD 46,p. 1. ISBN 1-84176-329-2
  9. Кратка презентация на проекта на Тилев Архитекти за възстановяване на Севтополис (на български и английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]