Сегозеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сегозеро
Брегът на остров Маконшари, на северното крайбрежие
Брегът на остров Маконшари, на северното крайбрежие
Relief Map of Karelia.png
63.3° с. ш. 33.75° и. д.
Местоположение в Русия Република Карелия
Местоположение Флаг на Русия Русия
Република Карелия
Координати 63°17′00″ с. ш. 33°38′00″ и. д. / 63.283333° с. ш. 33.633333° и. д.
Притоци Лужма,
Волома
Отток Сегежа→Бяло море
Дължина 49 km
Ширина 35 km
Площ 815 km2
Воден обем 4,7 km2
Надм. височина 120 m
Басейн 7480 km2
Сегозеро в Общомедия

Сѐго̀зеро (на руски: Сегозеро, остар. Сег-езеро; на карелски: Seesjärvi) е езеро в Европейската част на Русия, Република Карелия. С площ от 815 km² е 5-то по-големина езеро в Република Карелия и 15-то по големина в Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географски показатели[редактиране | редактиране на кода]

Сегозеро е разположено в крайната северозападна част на Източноевропейската равнина, в централната част на Република Карелия, на 120 m н.в. То е най-горният водоем в речната система на река Сегежа, вливаща се в Бяло море и е част от Сегежкото водохранилище.[1]

Котловината на езерото е с ледниково-тектонски произход. Сегозеро има удължена форма от северозапад на югоизток с дължина 49 km и ширина 35 km от югозапад на североизток. Има силно изрязана брегова линия с множество заливи и полуострови. Бреговете му са разнообразни: от високи и скалисти до ниски и заблатени, като преобладават високите и каменистите, обрасли с иглолистни гори. Като цяло районът на езерото е слабо усвоен и труднодостъпен. В Сегозеро има над 70 острова с обща площ от 29 km2, разположени основно в северната му част.[1]

До 1957 г. когато е изградена преградната стена река Сегежа, която изтича от североизточния ъгъл на езерото при село Попов Порог площта на езерото е била 753 km² (с островите 782 km²), а нивото на водата се намирало на 113,7 m н.в. След изграждането на преградната стена нивото на Сегозерското водохранилище се повишава до 119,9 m, площта става 815 km², обемът 4,7 km³, а залятата плащ 62 km².[1]

Сегозеро е сравнително дълбоко езеро. До изграждането на водохранилището около 19% от водната площ е имала дълбочина от 0 до 10 m, 18,7% – от 10 до 20 m, 36,9% – от 20 до 30 m, 15,6% – от 30 до 40 m, 5,7% – от 40 до 50 m, 3% – от 50 до 60 m, а 1% – дълбочина под 60 m. Най-дълбоката е северната част на езерото, с преобладаващи дълбочини от 40 до 50 m и тук във входа на залива Орчунгуба се намира и най.дълбоката му точка от 10 m. Югозападните и централните части на езерото са плитки с дълбочина до 10 m. Значителна част от дъното на езерото е покрито със сиво-зелена и кафява тиня, започваща от дълбочина под 15 – 20 m. На дълбочина до 10 m дъното е предимно пясъчно.[1]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Сегозеро е сравнително малък – 7480 km2. В езерото се вливат множество реки, като най-големи от тях са: Лужма (Селецкая), Волома (Сона), Санда, Пюлва и др. Годишният обем на речна вода в езерото се равнява на 2,155 km³, като 0,755 km³ постъпват по време на пролетно-летния сезон по време на пълноводието на реките. От североизточния ъгъл на езерото изтича река Сегежа, която след като премине през езерото Вигозеро при град Беломорск се влива в Бяло море.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

През лятото температурата на водата на повърхността се загрява до 13 – 17 °C, а в заливите – над 19 °C. На дълбочина под 40 m през лятото температура е постоянна – 5 – 6 °C.

Сегозеро замръзва през декември, а се размразява през май. Минерализацията на водата е малка – до 40 мгр/л. Прозрачността на водата през лятото в откритите участъци на езерото е 4,3 – 5,2 m, а в заливите 2,3 – 3,2 m. Цветът е светложълт или жълт.[1]

Стопанско значение и населени места[редактиране | редактиране на кода]

Водите на езерото се използват за превозване на дървен материал и корабоплаване. На брега на езерото са разположени 6 малки села: Попов Порог (при изтичането на река Сегежа), Падани, Термани и Погост на западния бряг, Карелская Маселга и Великая Губа на югоизточния бряг. Като цяло водосборния басейн на езерото и самото езеро са слабо засегнати от промишлени замърсители.

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]