Седиментология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Седиментологията е клон на петрологията, изучаваща утайките,седиментните скали и седиментните полезни изкопаеми. Тя е по-широко обхватно понятие от седиментната петрология. На вниманието на седиментологията стои въпроса за произхода, транспорта, седиментацията и погребването на седиментния материал.

  • Процесите на образуване на утайки и седиментните скали се свеждат до :

Възникване на изходен материал чрез разрушаване на коренни скали( изветряне ) или по друг начин( при вулканизъм или от космически материали);

Транспорт (миграция) на веществата с частична седиментация при пренасянето;

Седиментация във водна или въздушна среда, при което се формира утайката;

Превръщане на утайката в седиментна скала.

Съвкупността от тези процеси се нарича литогенеза. Процесите на литогенеза се отделят в 3 стадия :

Съществува и 4ти стадий, отнася се към литогенезата, при което се извършват изменения във вече образуваната скала, който се нарича катагенеза.

Историческо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Седиментологията води началото си от стратиграфията, но се приема за млада геоложка наука и като самостоятелна наука се обособява в началото на 20в. Фактически изучаването на седиментните скали и съвременните утайки започва още през 18в. Пръв френския седиментолог Реоньор (17-18 в.) публикува резултати от изследването на минералния състав на речни пясъци във връзка с тяхната златоносност.

Принос за развитието на руската седиментология има Ломоносов. В работата си „За земните пластове” той обяснява произхода на въглищата и кехлибара. Той прави извод, че седиментните скали се образуват чрез утаяване в морски басейн, предполага непостоянство на бреговата линия и е един от основоположниците на актуалистичния метод. Първите по-значими работи по изучаването на седиментните скали са стариграфски и са насочени към определяне на формата на седиментните тела и на материалното им разпространение. Окончателното отделяне на учението за седиментните скали от стратиграфията се бележи от разработването, въвеждането и усъвършенстването на специални лабораторни методи за изследване на утайките и седиментните скали.

Класически са трудовете на Сорби относно структурата и произхода на варовиците и некарбонатните слоисти скали. Той пръв започва да изследва седиментните скали под микроскоп и се възприема като бащата на седиментологията.

Разцвета на геохимията като специална част от геоложките науки довежда до натрупване на факти и разработването на нови методи за седиментологията.

Владимир Вернадски изучава ролята на организмите за миграцията на елементите и поставя началото на биохимията. Ферсман въпросите за физикохимичните фактори на седиментонатрупването.

Направления на седиметоложките изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Седиментологичните изследвания се развиват в 3 направления:

  • стадиен аспект (седиментологията се занимава с историята на седиментните скали). От момента на възникването на седиментационния материал, през етапите на утаяване и превръщане на утайките в седиментна скала, до изчезването и в резултат на хипергенеза или метаморфизъм;
  • седиментационно-генетичен аспект – Поставя акцент върху първите стадии на седиментационния процес, разглежда факторите, механизмите и обстановките на седиментонатрупване и е естествено свързан с фациално-генетичния анализ;
  • исторически аспект – изучава еволюцията и периодичността на седиментното скалообразуване през цялата история на Земята.

Проблеми и задачи на седиментологията[редактиране | редактиране на кода]

Основните задачи на седиментологията са свързани с разрешаването на следните проблеми :

  • изучаване на веществения състав (минерален и химичен) и строежа на седиментните скали (структури и текстури);
  • развитие на генетичното направление с цел разработването на глобална корелация на геоложките процеси от системата океан-континент;
  • изучаването на съвременните утайки и седиментни скали, изграждащи дъното на световния океан, изменението на химичния и минералния състав на дънните тини, скоростта на седиментация и състава на веществата в океанската вода;
  • развитие на теорията за типовете литогенеза, характеристика на диагенетичните и катагенетичните процеси, изследване на значението на климата при образуването на океанските утайки и др.;
  • задълбочаване изследванията върху седиментните полезни изкопаеми на базата на литофациалния и палеогеографския анализ;
  • усъвършенстване на методологията, включително методите на математическата статистика и развитието на експериментално моделиране на физичните и физико-химичните седиментационни процеси.

Връзка на седиментологията с другите науки[редактиране | редактиране на кода]

Седиментологията не е изолирана от другите науки и развитието и би било невъзможно без фундаменталото геоложко познание и науките : кристалография, минералогия, палеонтология, геохимия, петрография, геотектоника, полезни изкопаеми, исторична и морска геология и др.

Зависи от географските науки – физическа география, климатология и др.

Също от биологичните, физико-математическите, техическите науки и определени отрасли от промишлеността - енергетика, металургия и др.