Седловидна бучка
| Седловидна бучка | ||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Lév., 1841 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Седловидна бучка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Седловидна бучка (Helvella ephippium) е вид гъба от семейство Helvellaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Шапката е паничковидна до неправилно седловидна, 0,5–1,5 × 0,3–0,4 cm; горната (спорообразуваща) повърхност е бледосива, сиво-кафява до тъмносива, долната – бледосиво-кафява до тъмносива, влакнеста. Дръжката е цилиндрична или леко приплесната, към основата с 1–2 слабо забележими вдлъбнатини, 1–3,5 × 0,2–0,4 cm, бледосиво-кафява до жълтеникава, влакнеста. Спорите са елипсовидни, 19–21,5 × 10–12 µm, гладки, безцветни, разположени в един ред, с едра централна капка масло. Образува плодни тела през юни – септември.[1]
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Европа и Азия. В България се среща в Софийския район (София) и Средна гора (Западна – Лозенска планина). Развива се на почва в широколистни гори.[1]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Основни заплахи за вида са промяната на хабитатите в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм и др., както и замърсяването на почвите. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Необходими мерки са изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, включването му в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Червена книга на Република България. Седловидна бучка. Посетен на 27 юни 2026 г.
|