Седма пехотна рилска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Седма пехотна рилска дивизия
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1904 – 1918
Държава България
Размер 37 355 души (септември 1912)
Гарнизон/щаб Дупница
Битки/войни Бой при Симитли (1912)
Бой при Кочани (1912)
Бой при Крупник (1912)
Бой при Айватово (1912)
Бой при Булаир (1913)
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Стефан Тошев
ген. Георги Тодоров

Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.

Мирновременен състав[редактиране | редактиране на кода]

Дивизията и македоно-одринското освободително движение[редактиране | редактиране на кода]

Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13-ти рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.[1]

Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-ти Македонски, 22-ри Тракийски, 13-ти Рилски и 26-ти Пернишки пехотни полкове, 7-ми артилерийски полк, 7-ма пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-мо дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:[2][3]

Влизането на Седма дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г.
  • 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
  • 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
  • 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-та низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
  • 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
  • 14 октомври – овладява Кресненския пролом.
  • 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
  • 25 октомври – Авангардът на 7-ма дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
  • 27 октомври – Бой при Айватово. Българите (Трета бригада) разбиват турския заслон на 12 км северно от Солун. В същото време османският командир предава града на гръцката армия, настъпваща от югозапад.

След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3 000 души.[5]

През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[6]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Седма артилерийска бригада

Части, придадени към дивизията

На 15 април 1917 към дивизията се формира 84 пехотен полк, който влиза в подчинение на 1-ва бригада.[7]

Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.[8]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
  • Седми пехотен рилски полк (1921 – 1938)
  • Седма пехотна рилска дивизия (1938 – 1944)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
1. Полковник Стефан Тошев от 1904
Генерал-майор Георги Тодоров 1910 – 1913?
Полковник Вълко Василев
Полковник Константин Жостов 25 април 1915
Полковник Вълко Василев 1915
Полковник Иван Русев септември 1916 – юни 1917
Полковник Стефан Тасев 29 юни 1917 – 30 септември 1918
Полковник Александър Давидов 1918
Полковник Никола Топалджиков март 1920
Полковник Никола Бакърджиев от 1 април 1921
Полковник Минчо Банковски 1925
Полковник Иван Кючуков от юни 1927
Полковник Русчо Димитров 1930 – 1931
Полковник Димитър Настев 1 август 1931 – 1934
Полковник Захари Доспевски 1935 – 1938
Полковник Петър Пенев 1938 – 1939
Генерал-майор Борис Богданов 1939 – 1943
Полковник Никола Грозданов 26 август 1943 – 25 декември 1943
Полковник Иван Рафаилов 25 декември 1943 – 13 септември 1944
Полковник Стефан Таралежков 1944 – 1944
Полковник Христо Новаков 15 декември 1944 – 1945?
Подполковник Станю Пиперков 1945 – 1946?
Полковник Асен Стоичков 1946 – 1947?

Други началници: Борис Сирманов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пасков, стр. 36
  2. Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. Анжела, 2005. с. 109 – 113, 148.
  3. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., т. VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 100 – 104, 106 – 111, 113 – 120, 122, 126 – 127, 131 – 136, 182 – 184, 190 – 193
  4. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 3.1. Сражението „кланица“ при Булаир и Шаркьой (от сайта „Книги за Македония“, 20.04.2009)
  5. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 3.2. Привидно снежно затишие (от сайта „Книги за Македония“, 20.04.2009)
  6. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126 – 1127
  7. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 97
  8. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 191, бел. 94

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Александрова, Я.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
  • Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщение, изнесени на сесията по повод на 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог, научно съобщение: Румен Пасков – „Бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия за освобождение на Македония през Балканската война“ стр. 34 – 46)
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница