Седми артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седми артилерийски полк
Информация
Активна1904 – ноември 1944
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
ГарнизонСамоков

Седми артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва през 1903 година, когато с Указ № 85 за формирането на Седми артилерийски полк в състав от 3 отделения, едно от 4-ти артилерийски полк и две от 1-ви артилерийски полк. Полкът е формиран през 1904 година със заповед №8 към Военното ведомство.[1][2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 7 полски скорострелен артилерийски полк, формира 7 нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 7 пехотна рилска дивизия (2-ра съюзна армия).[3]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:[4]

  • Командир на полка – полковник Васил Рейнов
    • Командир на 1-во отделение (1-ва, 2-ра и 7 батареи) – майор Васил Бараков[5]
    • Командир на 2-ро отделение (3-та, 4-та и 8 батареи) – майор Захарий Захариев, майор Антон Подгоров (6 – 13 октомври 1912) – временен командир
    • Командир на 3-то отделение (5, 6 и 9 батареи) – майор Харалампи Златанов, майор Янко Коджов (13 октомври 1912 – 2 февруари 1913) – временен командир
      • Командир на 5 батарея майор Антон Подгоров
  • Военен лекар – санитарен майор ветеринар д-р Иван Владов

Седми нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Седми нескорострелен артилерийски полк е формиран в Самоков на 12 септември 1912 година от чинове на 7 артилерийски полк. Влиза в състава на 7 пехотна рилска дивизия. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 1 октомври 1913 година, като чиновите му се превеждат обратно в 7скорострелен артилерийски полк.[6]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:[7]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) 7 артилерийски полк е отново в състава на 7 пехотна рилска дивизия(2-ра армия), като част от 7 артилерийска бригада и е под командването на подполковник Васил Петров.[8]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 23
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1149
Коне: 1121
Волове: 13
Обикновени коли: 151
Товарни коли: 136
Пушки и карабини: 60
Полски с.с. оръдия: 24
Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година съгласно предписание №6129 на Министерството на войната и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7 артилерийско отделение. На 1 февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 7 артилерийски полк с две артилерийски отделения, но носи явното название отделение до 1938 година.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941, 1942 и 1943 година полкът е част от Първи български окупационен корпус. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 7 пехотна рилска дивизия. Демобилизиран е през ноември 1944 година в Самоков.[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седми артилерийски полк (1904 – 1912)
  • Седми скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
  • Седми артилерийски полк (1913 – 1915)
  • Седми скорострелен артилерийски полк (1915 – 1920)
  • Седмо артилерийско отделение (1920 – 1928)
  • Седми артилерийски полк (1928 – 1938)
  • Седми дивизионен артилерийски полк (1938 – ноември 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Петър Тантилов 1904 – 1907
2. Полковник Васил Райнов от 1907, Балкански войни
3. Подполковник Стоян Пушкаров от 1914
4. Подполковник Васил Петров от септември 1915
Подполковник Георги Михайлов 1927 – 1933?
Подполковник Никола Михов от 1933
Подполковник Константин Стоянов 1935 – 1935
Подполковник Начо Грозев 14 септември 1944 – ноември 1944

Други командири: Иван Мечкуевски

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 208
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 245 – 246
  4. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 246
  5. Подполковник от 1 януари 1913
  6. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 149б, а.е. 24)
  7. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 246
  8. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1127

Източници[редактиране | редактиране на кода]