Седми пехотен преславски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Седми пехотен преславски полк
BASA-VD-1217-2-12-165.jpg
Портал-паметник на 7 полк в Шумен от края на 20-те години на 19 век
Информация
Активна 12 октомври 1884 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Размер 3000 – 5000
Гарнизон/щаб Шумен
Годишнини 7 ноември - победата при Сливница
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Стефан Тошев
Ген. Никола Генев
Ген. Вичо Диков

Седми пехотен преславски полк е полк от българската армия, част от Четвърта пехотна преславска дивизия.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Седми пехотен преславски полк е формиран под името Седми пеши преславски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Врачанска №8 пеша дружина, Орханийска №11 пеша дружина и Разградска №22 пеша дружина

На 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Вичо Диков, а командващи дружините на полка са съответно: на 1-ва дружините капитан Недко Лудогоров, на 2-ра капитан Иван Цончев, на 3-та капитан Тодор Мицев и на 4-та - капитан Димитър Обрешков. Към 1 октомври 1885 г. полкът е съставен от 3826 войници и офицери.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Вичо Диков и взема участие при боевете при Сливница и Пирот.

След демобилизацията полкът влиза в състава на 4-та бригада като 1-ва и 2-ра дружина са със щаб в Шумен, а 3-та в Разград. След реорганизацията на българската армия през 1891 г. полкът влиза в състава на новосформираната 4-та пехотна преславска дивизия, като част от 1-ва бригада с щаб в Шумен.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

През Междусъюзническата война (1913) полкът се командва от полковник Асен Николов и участва във военните действия на гръцкия фронт.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Преди българското включване в Първата световна война (1915 – 1918) полкът се командва от полковник Михаил Сапунаров и влиза в състава на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. По-късно командването на полка поема полковник Атанас Добрев. В началото на войната полкът се състои от 4 дружини и 1 картечна рота.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 61
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5005
Коне: 511 Обикновени коли: 63
Товарни коли: 270
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4265
Картечници: 4

Участва в Тутраканската операция (2 – 6 септември 1916), където атакува и превзема форт № 7 на Тутраканската крепост.

До края на 1916 г. воюва срещу румънци и руснаци в Северна Добруджа. Участва в сраженията при Кубадинската позиция (19 октомври) Констанца (22 октомври), Черна вода, Тулча, край манастира „Кокош”, Еникьой, Мейданкьой.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7 пехотна преславска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 7 пехотна преславска дружина и 15 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.[3]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942 и 1944). През юли 1942 година в полка е разкрита тайна комунистическа конспирация, по-късно участва в преследване на партизани в Провадийско. През септември 1944 година в полка е формирана гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 4-а пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при Равна Дъбрава, Подуево, Ястребец, Ниш, Косово поле и др.[3]

По времето когато полкът е на фронта (1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944) в мирновременния му гарнизон се формира 7 допълваща дружина.

В периода от 1947 до 1952 г. полкът продължава да функционира в гр. Коларовград (дн. Шумен), като от 1950 г. към полка се числи гранична дружина „Камчия“, през същата година е преименуван на Седми стрелкови полк с явно наименование под. 3120, а от ноември същата година поделението е променено на 65040. През август 1951 г. е преименуван на Двадесет и девети стрелкови полк, а през 1960 г. в Двадесет и девети мото-стрелкови полк. През април 1961 г. със заповед на Министъра на народната отбрана полкът става учебен и готви командира на отделения и съгласно заповед № 4578 от 26 март 1963 г. на Министъра на НО по реорганизацията на БНА Двадесет и девети мотострелкови полк става Двадесет и девети учебен мото-стрелкови батальон - под. 65040., с постоянна местостоянка в Коларовград.[4]

От 1 октомври 1964 г. със заповед на МНО батальонът се води Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон, а на основание разпореждане 0059 от 1977 г. на началника на ГЩ-МНО от 1 януари 1978 г. поделението приема военнопощенски номер 34220, след което на основание постановление на ЦК на БКП от 1 юли 1988 г., № 075 от 25 май 1988 и заповед № 0041 от 25 май 1988 г. на министъра на Народната отбрана полкът се разформирова и създава Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника. На основание Министерска заповед (МЗ) № ОХ-00251 от 24 юли 1995 г. и заповед № 0199 от 1 септември 1995 г. към отдела е създаден учебен център за подготовка на новобранци.  На основание МЗ № ОХ-004288 от 8 юли 2001 г. отделът ликвидира. закрива се военнопощенския номер 34220, считано от 15 септември 2001 година.[4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седми пеши преславски полк (12 октомври 1884 – 1892)
  • Седми пехотен преславски полк (1893 – 1 декември 1920)
  • Седма пехотна преславска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Седми пехотен преславски полк (1928 – 1949)
  • Седми стрелкови полк (1950 – август 1951)
  • Двадесет и девети стрелкови полк (август 1951 – 1960)
  • Двадесет и девети мото-стрелкови полк (1960 – април 1961)
  • Двадесет и девети учебен мотострелкови полк (април 1961 – 26 март 1963)
  • Двадесет и девети учебен мотострелкови батальон (26 март 1963 – 1 октомври 1964)
  • Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон (1 октомври 1964 – 1971)
  • Двадесет и девети мотострелкови полк (1972 – 25 май 1988)
  • Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника (25 май 1988 – 15 септември 2001)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Константин Рябинкин 12 октомври 1884 – 14 септември 1885
2. Капитан Вичо Диков 14 септември 1885 – 14 ноември 1886
3. Капитан Недко Лудогоров от 14 ноември 1886
Капитан Никифор Никифоров 1886
Майор Стефан Тошев
Подполковник Лазар Обрешков през 1892
Подполковник Никола Генев до 1900
Подполковник Христо Попов
Полковник Христо Луков към 1904
Подполковник Стоян Георгиев 1905 – 1906
Подполковник Михаил Сапунаров 1911-1912
Полковник Христо Юрданов 1912 – 1913
Полковник Асен Николов 1913
Полковник Стефан Попов 23 май 1914 – 7 ноември 1914
Полковник Юрданов до октомври 1914
Полковник Михаил Сапунаров от октомври 1914
Полковник Атанас Добрев от 1916
Подполковник Димитър Димитров Първа световна война
Полковник Никола Бакърджиев от 1 април 1921
Подполковник Александър Морфов до 1922
Полковник Тодор Георгиев от 1923
Полковник Минчо Банковски към 1926
Подполковник Георги Марков 1927 – 1931
Подполковник Никола Марков 1930 – 1934
Подполковник Георги Липовански 1935 – 1939?
Полковник Георги Ковачев 1939 – 29 юни 1941
Подполковник Георги Георгиев 1941
Подполковник Коста Куцаров 1944 – 1945?
Полковник Симеон Драганов 1946 – 1946
Подполковник Борис Станчев 1946

Други командири: Александър Морфов, Иван Харизанов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
  2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 27
  4. а б ДВИА, ф. 755, История на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]