Сеес Нотебоом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сеес Нотебоом
Cees Nooteboom
Cees Nooteboom (cropped).jpg
Сеес Нотебоом през 2011 г.
Роден 31 юли 1933 г. (84 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Жанр роман, стихотворение, есе, пиеса, литературна критика, пътепис
Известни творби Ритуали, роман (1980)
Награди Ханзейска награда Гьоте (2003)
Австрийска държавна награда за европейска литература (2003)
Уебсайт Страница в IMDb
Сеес Нотебоом в Общомедия

Сеес Нотебоом (на нидерландски: Cees Nooteboom) (с цяло име Корнелис Йоханес Якобюс Мария „Сеес“ Нотебоом) е нидерландски писател, автор на романи, стихотворения, есета, пиеси, пътеписи и литературна критика

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сеес Нотебоом е роден на 31 юли 1933 г. в Хага, Нидерландия. Баща му загива през 1945 г. в края на войната при британските бомбардировки на окупирания от Германия град. Майка му се омъжва повторно през 1948 г. и под въздействие на втория си баща, ревностен католик, момчето учи в манастирски училища на Францисканския орден във Вернай и на Августинския орден в Айндховен. Завършва гимназиалното си образование в Утрехт[1].

От 1950 г. Нотебоом служи в банка в Хилверсюм и се издържа от случайна работа. След 1953 г.пътува много из Европа, често на автостоп. Тези пътувания вдъхновяват първия му роман „Филип и другите“ (Philip en de anderen) (1955), за който получава наградата Ане Франк (1957). Изучават го в училище и писателят става известен в Нидерландия и в Германия.

През 1957 г. Нотебоом постъпва като младши моряк на кораб в Карибите, за да припечели пари и стигне до Суринам, където се среща с бащата на годеницата си Фани Лихтфелд и иска ръката ѝ. Двамата се женят против волята му, но през 1964 г. се разделят. Преживяванията от това пътуване намират израз в разказите на Нотебоом „Влюбеният пленник“ (De verliefde gevangene) (1958).

След дългогодишна работа като журналист Нотебоом прави истински литературен пробив с романа си „Ритуали“ (Rituelen) (1980), който му донася международна известност и е преведен на 15 езика.

Творчеството на Сеес Нотебоом е особено ценено в Германия, където са издадени повечето от негови книги. През 90-те години дори е предложен за Нобелова награда от видните немски литературни критици Марсел Райх-Раницки и Рюдигер Сафрански.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Philip en de anderen (1955)
  • De ridder is gestorven (1963)
  • Rituelen (1980)
Ритуали, изд.: ИК Колибри, София (2008), прев. Анета Данчева-Манолова
  • Een lied van schijn en wezen (1981)
Песен за заблудата и истината, изд. ПИК, Велико Търново (2003), прев. Багрелия Борисова
  • In Nederland (1984)
  • Het volgende verhaal (1991)
  • Allerzielen (1998)
  • Paradijs Verloren (2004)
  • ’s Nachts komen de vossen (2009)

Стихотворения[редактиране | редактиране на кода]

  • De doden zoeken een huis (1956)
  • Koude gedichten (1959)
  • Het zwarte gedicht (1960)
  • Gesloten gedichten (1964)
  • Gemaakte gedichten (1970)
  • Open als een schelp – dicht als een steen (1978)
  • Aas. Gedichten (1982)
  • Het landschap verteld. Paesaggi narrati (1982)
  • Vuurtijd, ijstijd. Gedichten 1955–1983 (1984)
  • Het gezicht van het oog (1989)
  • Water, aarde, vuur, lucht (1991)
  • Zo kon het zijn (1999)
  • Bitterzoet, honderd gedichten van vroeger en zeventien nieuwe (2000)
  • Die schlafenden Götter / Sueños y otras mentiras (2005)
  • Mönchsauge (2018)

Пътеписи и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • De verliefde gevangene (1958)
  • Een middag in Bruay. Reisverslagen (1963)
  • Een nacht in Tunesië (1965)
  • Een ochtend in Bahia (1968)
  • Bitter Bolivia. Maanland Mali (1971)
  • Een avond in Isfahan (1978)
  • Voorbije passages (1981)
  • Mosukei! een liefdesverhaal (1982)
  • De Boeddha achter de schutting. Aan de oever van de Chaophraya (1986)
  • De omweg naar Santiago (1992).
  • Van de lente de dauw. Oosterse reizen (1995)
  • Terugkeer naar Berlijn (1997)
  • Nootebooms Hotel (2000)
  • Die Dame mit dem Einhorn. Europäische Reisen (2000)
  • Die Insel, das Land. Geschichten aus Spanien (2002)
  • Roter Regen. Leichte Geschichten (2007)
  • Auf der anderen Wange der Erde. Die Amerikas: Reisen in den Amerikas (2008)
  • Schiffstagebuch: Ein Buch von fernen Reisen (2011)
  • Briefe an Poseidon (2012)
  • Venezianische Vignetten (2013)[2]
  • Reisen zu Hieronymus Bosch. Eine düstere Vorahnung (2016)[3]

Есета и репортажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Nooit gebouwd Nederland (1980)
  • Berlijnse notities (1990)
  • De ontvoering van Europa (1993)
  • Zelfportret van een ander. Dromen van het eiland en de stad van vroeger (1993)
  • Paris, Mai 1968 (2003)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • De zwanen van de Theems (1959)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Почести[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cees Nooteboom“ и страницата „Cees Nooteboom“ в Уикипедия на немски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.