Сейго Ямадзава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сейго Ямазава
Японски офицер
Сейго Ямазава 
Роден: 1846 г.
Починал: 30 март 1897 г. (51 г.)

Сейго Ямазава е японски офицер, генерал-лейтенант, самурай и барон. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сейго Ямазава е роден на 12 януари 1846 г. в днешната префектура Кагошима (провинция Сатсума според старото разпределение на страната), Япония. Като самурай се посвещава на военното поприще. Включва се в Императорската армия. Участва във войната срещу владетеля Чошу, префектура Ямагучи. Военно звание майор от 1871 г. Има няколко псевдонима, единият е Тетсуношин (鉄之進), другият е Мориюки или Моричи (盛致).

Той е най-голям син на Ямазава Джудайю (山沢十太夫), който е бил самурай от провинция Сатсума. През 1869 г. участва във войната Бошин (конфликт между фракции на страната на императора и шогуна), като става командващ на 1-ви батальон, 5-ти взвод. През същата година вече в качеството си на Гошинпей (御親兵 – буквално „почетен императорски защитник/пазител“ – военно формирование, натоварено със защита на императора, както и на императорския дворец, директно подчинено на него, създадено през ранните години на управлението на император Мейджи.) се се насочва към столицата. През 1871 г. е произведен в армейски чин капитан (според тогавашната армейска система на ранговете, валидна от реформацията „Мейджи“ до реформирането на армията в силите за самоотбрана.) През 1872 г. се уволнява от военна служба и отпътува за САЩ за да прави проучване в областта на животновъдството. През май 1874 г. се завръща в Япония и през октомври същата година е произведен в армейски чин подполковник. Работи в министерството на войната. Бива изпратен във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е представител на Японския император в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров и военен кореспондент. [1] По свое желание е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Проявява се при обсадата на Плевен. Награден е с руския Орден „Свети Владимир“ IV ст., както и с румънски отличия.

През 1880 г. се завръща в Япония и е повишен в звание полковник. Командва съответно 3-ти пехотен полк, 1-ви пехотен полк от японската императорска армия както и и първи императорски гвардейски пехотен полк. През май 1885 г. е повишен в чин генерал-майор. Командва 3-та пехотна бригада, 10-та пехотна бригада заедно с 10-та пехотна бригада (за защита на главните острови), а през януари 1895 г. е повишен в чин генерал-лейтенант от пехотата. Участва в Първата японско-китайска война (1894 – 1895 г.) като командващ на 5-та пехотна дивизия (за защита на главните острови) и на 4-та пехотна дивизия. През декември 1895 г. заради участието си в бунта на Сатсума и Първата японско-китайска война е награден с титлата барон.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • японски „Орден на изгряващото слънце“;
  • руски Орден „Свети Владимир“ IV степен;
  • руски орден на Георгиевско-Андреевската лента с медала за участие в Руско-турската война;
  • румънски медал, т.нар. „Дунавски кръст“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 178