Сейкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тунел „Сейкан“
青函トンネル
Основни данни
Вид железопътен тунел
Пресича пролив Цугаро
Начало Flag of Japan.svg о. ХоншуЯпония
Край Flag of Japan.svg о. ХокайдоЯпония
Надм. височина -240 m
Технически данни
Дължина 53,85 km
Коловози 2
Електрифициран да
История
Построен 1988 г.
Експлоатация
Собственик Агенция за железопътно строителство, транспорт и техника
Карта
Location TsugaruPeninsulaJp.jpg
41°18′56.52″ с. ш. 140°20′06.36″ и. д. / 41.3157° с. ш. 140.3351° и. д.
Тунел „Сейкан“ в Общомедия
Трасето на тунела Сейкан
Профил на трасето под дъното

Тунелът Сейкан (на японски: 青函トンネル или 青函隧道) в Япония е понастоящем най-дългият железопътен тунел в света, прокопан под дъното на морето.

Свързва японските острови Хоншу и Хокайдо. Има дължина 53,85 км, от които 23,3 км са под дъното.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за прокопаване на тунела възниква през 1946 г. Пробни прокопавания започват през 1961 г. През 1964 г. се създава корпорацията, която е инвеститор, основен строител и собственик на тунела. Строителството започва на 28 септември 1971 г.

Тъй като вулканичната скала по трасето се оказва неподходяща за прокопаване на тунел, голяма част от скалите са разрушени с динамит. На 27 януари 1983 г. двата острова са свързани с основната тръба на тунела, но строителството продължава до 1988 г., когато на 13 март е направеното официалното откриване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Разрез на съоръжението (вижте описанието вдясно)

Разрезът на съоръжението (вижте картинката вляво) показва следните особености:

  • (1) основна тръба с ширина 11 м и формата на подкова;
  • (2) аварийна и сервизна тръба – намираща се на около 30 м от основната тръба, с диаметър 4 – 5 м;
  • (3) управляващ (пилотен) тунел с ширина 3 – 5 м, намиращ се между основната и сервизната тръба, но на различна дълбочина;
  • (4) свързващи галерии – разположени са на разстояние една от друга на около 600 м и свързват основната и сервизната тръба на тунела.

По трасето са изградени и 2 станции (Йошиока-Каитей и Тапи-Каитей), които на практика са музейни зали и представят на посетителите историята на строителството на тунела и особеностите на неговото функциониране.