Сейнт Лорънс (залив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сейнт Лорънс.

Сейнт Лорънс
— залив —
Карта на залива Сейнт Лорънс
Карта на залива Сейнт Лорънс
Relief map of Canada.png
48.6° с. ш. -61.4° и. д.
Местоположение в Канада
Местоположение Атлантически океан
Притоци Сейнт Лорънс
Дължина 840 km
Ширина 400 km
Площ 263 хил.km2
Дълбочина 538 m
Острови Антикости, Принц Едуард
Сейнт Лорънс в Общомедия
Изглед от залива

Сейнт Лорънс (на френски: Golfe du Saint-Laurent; на английски: Gulf of Saint Lawrence) (в превод Свети Лаврентий) е полузатворено море на Атлантическия океан, край източните брегове на Канада и е най-големият естуар в света.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Дължина от североизток на югозапад около 840 km, ширина до 400 km, площ около 263 хил.km2. На север се простира до бреговете на полустров Лабрадор, на изток – до бреговете на остров Нюфаундленд, на юг – до бреговете на остров Кейп Бретон и полуостров Нова Скотия, а на запад – до бреговете на провинция Ню Брънзуик и полуостров Гаспе. На североизток чрез протока Бел Айл се свързва с море Лабрадор на Атлантическия океан, а на югоизток чрез протока Кабот и на юг чрез протока Консо – директно с Атлантическия океан. В северозападната му част се влива река Сейнт Лорънс. В северозападната му част, срещу естуара на Сейнт Лорънс е разположен остров Антикости, а в южната част – остров Принц Едуард.[1]

Климатът е мусонен. През зимата преобладават студените северозападни ветрове, а през лятото – топлите югозападни. Средната температура на въздуха през февруари е –10°C, през август 15°C. Средната температура на водата през зимата е под –1°С, а през лятото – до 15°С. Теченията в залива образуват циклонален кръговрат. Солеността на водата на североизток е до 32‰, а на северозапад – от 12 до 15‰. На дълбочина 100 m температурата на водата е под 0°С, солеността 32 – 33‰, а на дъното – 5°С и 35‰ съответно. Приливите са полуденонщни с височина до 2 m. От декември до май е покрит с ледове. През пролетта се срещат айсберги.[1]

Заливът е ползван от местни племена за риболов в продължение на хилядолетия, водите му са използвани от тях също и за морски транспорт. Първото документирано плаване в залива на европеец е на френския изследовател Жак Картие през 1534 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]