Сейнт Лусия

Сейнт Лусия
Saint Lucia
	Сейнт Лусия Saint Lucia
	Знаме Герб
	Девиз: „Земята, хората, светлината“
	Химн: Sons and Daughters of Saint Lucia
	Местоположение на Сейнт Лусия
География и население
Площ	617,013 km²; (на 191-во място)
Води	1,6%
Граници	Карибско море
Климат	тропичен
Столица	Кастрийс; 14°01′ с. ш. 60°59′ и. д. / 14.016667° с. ш. 60.983333° и. д.
Официален език	английски
Население (2016)	178,015
Гъстота на нас.	272 души/km²; (на 31-во място)
Управление
Форма	Парламентарна конституционна монархия
Монарх	Елизабет II
Министър-председател	Алън Частанет
Организации	Общност на нациите, ООН
История
Независимост	от Великобритания
обявена	22 февруари 1979 г.
Икономика
БВП (ППС, 2009 г.)	1746 млн.
БВП на човек (ППС)	10 177
ИЧР (2009 г.)	0,821 (висок); (на 69-то място)
Валута	Източнокарибски долар (XCD)
Други данни
Часова зона	UTC
Автомобилно движение	ляво
Интернет домейн	.lc
Телефонен код	+1 758
ITU префикс	LCA
Официален сайт	www.stlucia.gov.lc
	Сейнт Лусия в Общомедия

Сейнт Лусия (на английски: Saint Lucia; на френски: Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.

Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26^оС и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.

Основа на икономиката на страната са селското стопанство, туризмът, риболовът. Света Лусия е вторият най-голям производител на банани в Карибите. Около 94% от населението са потомци на чернокожи и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната е английският. Въпреки това много от жителите на острова говорят антилски креолски език, базиран на френския.^[1]^[2]

История

Открит е от Христофор Колумб на 3 декември 1502 г., в деня на Света Луция. (Сицилианката умира като мъченица по време на гоненията на християните от римския император Диоклециан).

На Сейнт Лусия пък жестоката съпротива на местните индианци проваля опитите на англичаните да съдадат свои селища. Едва в средата на XVII век това се отдава на французите.

В миналото страната е била владение на Испания, а след това и на Франция.

В интензивната борба на колониалните сили за владения в Новия свят Сейнт Лусия от 1650 г. става спорна земя между Англия и Франция. Никой друг карибски остров не си е сменял собственика толкова често. Това става цели 14 пъти. Затова и днес макар английският език да е официален, над 90% от населението говори местния креолски език „патуа“. Той е на основата на френския. През 1814 в крайна сметка Сейнт Лусия е дадена на британската корона. През 1838 колонията се присъединява към Съюза на подветрените острови. През 1967 островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 Сейнт Лусия получава независимостта си.

Към 2006 г. е членка на Общността на нациите, ООН и на ОАД.

Население

Основна статия: Население на Сейнт Лусия

Населението на Сейнт Лусия през 2000 г. е 156 260 души. Расовият състав е: 82,5% черни, 11,9% мулати, 2,4% индийци, 1% бели и 3,1% други.

Сейнт Лусия е сред десетте страни в света с най-слаба интелигентност на населението. Всички останали държави от Топ 10 са от Африка.

Въпреки красивата природа и приказните плажове престъпността на острова е висока.

Административно деление

Страната е разделена на 11 района (quarters).


Карта	Райони
	* 1 Район Анс ла Райе 2 Район Кастри 3 Район Шоазьол 4 Район Дофин 5 Район Данери 6 Район Канари 7 Район Гро Иле 8 Район Лабори 9 Район Микуд 10 Район Суфриер 11 Район Вио Фор

Галерия

Джазов фестивал в Кастрийс

Стадион „Босежур“

Изглед към връх „Грос Питон“

Връх „Пти Питон“. Изглед от ресторант „Ладера“

Заливът Суфрие

Изглед на Хилтоп от въздуха

Село Канари. Сент-Люсия

Плаж

Залив

Изглед на Суфрие

Меригот Бей

Източници

↑ ^а ^б About St. Lucia // St. Lucis Tourist Board. Посетен на 11 ноември 2011. The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).
↑ ^а ^б Bureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State). Background Note: Saint Lucia // United States Department of State, 12 август 2011. Посетен на 11 ноември 2011. Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.
↑ ^а ^б Saint Lucia // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.

Външни препратки

Официален сайт на правителството на Сейнт Лусия

Шаблон:Северна Америка-мъниче

[sltb-about-1] а ^б About St. Lucia // St. Lucis Tourist Board. Посетен на 11 ноември 2011. The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).

[usstate-bgnote-2] а ^б Bureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State). Background Note: Saint Lucia // United States Department of State, 12 август 2011. Посетен на 11 ноември 2011. Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.

[imf2-3] а ^б Saint Lucia // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.

[1]

[2]

[3]