Направо към съдържанието

Секст Юлий Африкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Секст Юлий Африкански
Sextus Iulius Africanus
Роден
около 160 г.
Починал
около 240 г. (80 г.)

Секст Юлий Африкански (на латински: Sextus Julius Africanus, на гръцки: Ιούλιος Αφρικανός) е християнски пътешественик и историк, който живее в края на II и началото на III век. Той оказва силно влияние върху съвременника си Евсевий Кесарийски, както и върху по-късни църковни историци сред Отците на Църквата и гръцките летописци.

Судата твърди, че Секст Юлий Африкански е „либийски философ“, а изследователят Гелцер го смята за човек с римски и етиопски произход[1]. Самият Юлий се определя, че е родом от Йерусалим – което някои учени приемат за негово родно място – и живее в близкия град Емаус[2]. Хрониката му показва добро познаване на топографията на историческа Юдея.

Малко се знае за живота на Секст Юлий Африкански, а всички дати остават несигурни. Една традиция го поставя в периода на император Гордиан III (238–244), а други източници го свързват с управлението на Александър Север (222–235). Изглежда, че Африкански познава асирийския цар Абгар VIII (176–213).

Вероятно участва във военна кампания под командването на Септимий Север срещу осроенците през 195 година. По-късно предприема посолство до император Александър Север с молба за възстановяването на Емаус, който по това време е в руини. Мисията му постига успех и градът оттогава насетне се нарича Никополис.

Африкански пътува до Гърция и Рим, а около 215 г. отива и в Александрия, привлечен от славата на нейната катехизическа школа. Владее гръцки (на който пише), латински и еврейски. В определен етап от живота си служи като войник и преди да стане християнин, изповядва езическа вяра. Всички свои трудове създава вече като християнин.

Остава неясно дали Африкански е мирянин или духовно лице. Луи-Себастиен Льо Нен дьо Тиймон смята, че обръщението му към свещеника Ориген като „скъпи братко“ е доказателство, че самият Юлий е бил свещеник. Но според Гелцер такова заключение е неубедително.

Африкански създава „Хронографии“ – история на света в пет тома. Произведението обхваща периода от Сътворението до 221 г. сл. Хр. Той изчислява, че между Сътворението и Иисус Христос минават 5500 години, като поставя Въплъщението на пролетното равноденствие през година А.М. 5501 (25 март, 1 г. пр. Хр.). Макар че това предполага раждане през декември, Африкански не посочва конкретна дата за Рождеството. Този начин на изчисление води до възникването на няколко „ери на Сътворението“ в Източното Средиземноморие, всяка от които поставя началото на света около 5500 г. пр. Хр.

Историята, която има апологетичен характер, не достига до наши дни в цялостен вид, но обширни откъси от нея се съхраняват в „Хрониката“ на Евсевий, който я използва широко при съставянето на ранните списъци на епископи. Фрагменти се откриват и у Георгий Синкел, Кедрин и в „Пасхалната хроника“. Евсевий предава откъси от негово писмо до някой си Аристид, в което Африкански се опитва да примири на пръв поглед противоречивите родословия на Христос в Матей и Лука, като се позовава на еврейския закон за левиратния брак – според който мъж е длъжен да се ожени за вдовицата на покойния си брат, ако последният е починал без потомство. Запазено е и кратко, но остро писмо на Африкански до Ориген, в което той оспорва достоверността на частта от Книгата на Даниил, разказваща историята на Сусана. Оригиналът на Ориген също е запазен и представлява дълъг отговор на това писмо.

Приписването на Африкански авторството на енциклопедичното съчинение „Кестой“ („Везана тъкан“) – сборник с теми от земеделие, естествознание, военна наука и други – се оспорва, главно заради светския и често наивен характер на текста. Август Нендер предполага, че Африкански пише това произведение още преди да се посвети на християнската тематика. Фрагмент от „Кестой“ е открит сред папирусите от Оксиринх. Според Енциклопедия на религиозните знания , „Кестой“ изглежда замислена като своеобразна енциклопедия на приложните науки, свързани с математика и техника, но съдържа и множество любопитни, дребни или чудодейни теми, което поставя под съмнение авторството на Африкански. Сред публикуваните части фигурират секции по земеделие, литургика, тактика и медицина (включително ветеринарна практика).

  • Творби на Секст Юлий Африкански [1]
  1. Гелцер, Х. (1898). Секст Юлий Африкански и византийският хронограф
  2. Юлий Африкански, Уолраф М., Адлер У., Умберто Р., Пингера К: Хронографията на Секст Юлий Африкански: Съществуващите фрагменти, издателство "De Gruyter"; първо издание (17 септември, 2007)