Селджуци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велики Селджук, 1092

Селджуците са клон на тюрките огузи, управлявали териториите на Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия, между средата на 9 век и края на 13 век.

История[редактиране | edit source]

Идват в Анадола от Централна Азия в края на 10 век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите.

По произход са клон на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море.

През 10 век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак, който дава името на династията и народа. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072-1092) и с помощта на неговия везир Низам ал-Мюлк, иранец по произход и истински политически и военен гений.

Още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци.

Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през 15 век.

Селджуците са смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Изпълняват важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от Кръстоносните походи на християните.

Селджукиди[редактиране | edit source]

Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави.

Владетели на Велики Селджук 1037-1157[редактиране | edit source]

Селджукски владетели на Керман 1041-1187[редактиране | edit source]

Керман е област в Южна Персия. През 1187 г. тя е завладяна от великия селджук Тугрил III.

Селджукски владетели в Сирия 1076-1117[редактиране | edit source]

Султани и емири на Дамаск[редактиране | edit source]

Атабегове на Халеб[редактиране | edit source]

Селджукски султани на Рум 1077-1307[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]