Селен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Селен, 34Se
Selen 1.jpg
черни, сиви или червени алотропи
Общи данни
АрсенСеленБром
S

Se

Te
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Селен, Se, 34
Група, период, блок 16, 4, p
Химическа серия Неметал
Електронна конфигурация [Ar] 3d10 4s2 4p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 6
Electron shell 034 Selenium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 78,96 u
Атомен радиус 140 pm
Ковалентен радиус 116 pm
Радиус на ван дер Ваалс 190 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2
Оксид силно киселинен
Електроотрицателност 2,55 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 941,0 kJ/mol
Selenium spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура хексагонална
Hexagonal.svg
Плътност 4790 kg/
Температура на топене 494 K
(221 °C)
Температура на кипене 958 K
(685 °C)
Специф. топлина на топене 5,23 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 59,7 kJ/mol
Скорост на звука 3350 m/s
Специф. топлинен капацитет 25,363 J/(kg·K)
Топлопроводимост 0,519 W/(m·K)

Селен (символ Se) е химичен елемент в периодичната таблица с атомен номер 34 и се намира в група 6А, период 4. Температурата му на топене е 221°C, а температурата на кипене 685,3°C. Плътността му е 4,80 g/cm3.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Експериментално е доказано, че при обикновени условия селенът има слаба електропроводимост, която се увеличава с покачване на температурата т.е. има положителен температурен коефициент. Такива вещества, които подобно на металите провеждат електричния ток, но имат положителен температурен коефициент и електропроводимостта им зависи от степента на облъчване, се наричат полупроводници.

Алотропни форми[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кристално твърдо вещество с червен цвят
  2. Метално твърдо вещество със сиво-метален блясък
  3. Аморфно твърдо вещество със син цвят

История[редактиране | редактиране на кода]

Селенът е открит през 1817 г. от Берцелиус. Той доказва, че в промишлените отпадъци от производството на сярна киселина присъства неизвестен елемент, който е постоянен спътник на открития през 1782 г. от Милер телур (Телус-Земя). Берцелиус нарича този елемент селен (Селини-Σελήνη-Луната), за да подчертае, че както Луната е спътник на Земята, така селенът е постоянен спътник на телура.

В земната кора сярата, селенът и телурът винаги се срещат като триада. Затова и се наричат халкогени (от халкос-земна кора).

Употреба и значение[редактиране | редактиране на кода]

Селенът има свойството да обезцветява зеленото стъкло. Ценна суровина е за производството на токоизправители, фотоелементи и полупроводници. Основна част на съвременните копирни машини (ксерографите) е метален барабан, покрит с тънък слой селен. Ксерографията е патентована за първи път през 1938 г. от американеца Карлсън под названието „селенова фотография“.

Прибавя се към различни лекарствени препарати, за борба с пърхота, косопада, екземите.

Той е един от най-ефективните антиоксиданти (противоракови медикаменти) в света.