Селен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Селен
Селен – черен и червен алотропи
Селен – черен и червен алотропи
Черен и червен алотропи
Спектрални линии на селен
Спектрални линии на селен
АрсенСеленБром
S

Se

Te
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZСелен, Se, 34
Група, период, блок164p
Химическа сериянеметал
Електронна конфигурация[Ar] 3d10 4s2 4p4
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 6
CAS номер7782-49-2
Свойства на атома
Атомна маса78,971 u
Атомен радиус (изч.)115 (103) pm
Ковалентен радиус120±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс190 pm
Степен на окисление6, 5, 4, 3, 2, 1,[1] −1, −2
ОксидSeO2 и SeO3[2][3] (силно киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,55
Йонизационна енергияI: 941 kJ/mol
II: 2045 kJ/mol
III: 2973,7 kJ/mol
IV: 4144 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Алотропичервен и черен селен (аморфни); сив селен (металоподобен)
Кристална структурашестоъгълна
Плътност1: 4810 kg/m3
2: 4390 kg/m3
3: 4280 kg/m3
Температура на топене494 K (221 °C)
Температура на кипене958 K (685 °C)
Моларен обем16,387×10-6 m3/mol
Критична точка1766 K; 27,2×106 Pa
Специф. топлина на топене6,69 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение95,48 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 500 552 617 704 813 958
Скорост на звука3350 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет321,2 J/(kg·K)
Топлопроводимост0,519 W/(m·K)
Магнетизъмдиамагнитен [4]
Модул на еластичност10 GPa
Модул на срязване3,7 GPa
Модул на свиваемост8,3 GPa
Коефициент на Поасон0,33
Твърдост по Моос2
Твърдост по Бринел736 MPa
История
Наименуванна Селена, гръцка богиня на Луната
ОткритиеЙонс Берцелиус и Йохан Ган (1817 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
72Se синт. 8,4 дни ε 72As
γ
74Se 0,86 % стабилен
75Se синт. 119,8 дни ε 75As
γ
76Se 9,23 % стабилен
77Se 7,6 % стабилен
78Se 23,69 % стабилен
79Se радио 3,27×105 г. β- 79Br
80Se 49,8 % стабилен
82Se 8,82 % 1,08×1020 г. β-β- 82Kr

Селен (символ Se) е химичен елемент в периодичната таблица с атомен номер 34 и се намира в група 16, период 4. Температурата му на топене е 221 °C, а температурата на кипене 685,3 °C. Плътността му е 4,80 g/cm3.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Експериментално е доказано, че при обикновени условия селенът има слаба електропроводимост, която се увеличава с покачване на температурата т.е. има положителен температурен коефициент. Такива вещества, които подобно на металите провеждат електричния ток, но имат положителен температурен коефициент и електропроводимостта им зависи от степента на облъчване, се наричат полупроводници.

Оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Алотропни форми[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кристално твърдо вещество с червен цвят
  2. Метално твърдо вещество със сиво-метален блясък
  3. Аморфно твърдо вещество със син цвят

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Халкогениди[редактиране | редактиране на кода]

Халогениди[редактиране | редактиране на кода]

Селениди[редактиране | редактиране на кода]

Други съединения[редактиране | редактиране на кода]

Органични съединения[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селенът е открит през 1817 г. от Йонс Берцелиус. Той доказва, че в промишлените отпадъци от производството на сярна киселина присъства неизвестен елемент, който е постоянен спътник на открития през 1782 г. от Милер телур (Телус-Земя). Берцелиус нарича този елемент селен (Селини-Σελήνη-Луната), за да подчертае, че както Луната е спътник на Земята, така селенът е постоянен спътник на телура.

В земната кора сярата, селенът и телурът винаги се срещат като триада. Затова и се наричат халкогени (от халкос-земна кора).

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Употреба и значение[редактиране | редактиране на кода]

Селенът има свойството да обезцветява зеленото стъкло. Ценна суровина е за производството на токоизправители, фотоелементи и полупроводници. Основна част на съвременните копирни машини (ксерографите) е метален барабан, покрит с тънък слой селен. Ксерографията е патентована за първи път през 1938 г. от американеца Карлсън под названието „селенова фотография“.

Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Прибавя се към различни лекарствени препарати, за борба с пърхота, косопада, екземите.

Той е един от най-ефективните антиоксиданти (противоракови медикаменти) в света.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници