Селен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
34 АрсенСеленБром
S

Se

Te
Външен вид

черни, сиви или червени алотропи

черни, сиви или червени алотропи
Общи данни
Име, символ, № Селен, Se, 34
Химическа серия Неметал
Група, период, блок 16, 4, p
Свойства на атома
Атомна маса 78,96 u
Атомен радиус 140 pm
Ковалентен радиус 116 pm
Радиус на ван дер Ваалс 190 pm
Електронна конфигурация [Ar] 3d10 4s2 4p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 6
Оксидационни с-ния (оксид) 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2 (силно киселинен)
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 4790 kg/
Температура на топене 494 K (221 °C)
Температура на кипене 958 K (685 °C)
Специф. топлина на топене 5,23 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 59,7 kJ/mol
Скорост на звука 3350 m/s
Други
Електроотрицателност 2,55 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 25,363 J/(kg·K)
Топлопроводимост 0,519 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 941,0 kJ/mol
Изотопи

Селен (символ Se) е химичен елемент в периодичната таблица с атомен номер 34 и се намира в група 6А, период 4. Температурата му на топене е 221°C, а температурата на кипене 685,3°C. Плътността му е 4,80 g/cm3.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Експериментално е доказано, че при обикновени условия селенът има слаба електропроводимост, която се увеличава с покачване на температурата т.е. има положителен температурен коефициент. Такива вещества, които подобно на металите провеждат електричния ток, но имат положителен температурен коефициент и електропроводимостта им зависи от степента на облъчване, се наричат полупроводници.

Алотропни форми[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кристално твърдо вещество с червен цвят
  2. Метално твърдо вещество със сиво-метален блясък
  3. Аморфно твърдо вещество със син цвят

История[редактиране | редактиране на кода]

Селенът е открит през 1817 г. от Берцелиус. Той доказва, че в промишлените отпадъци от производството на сярна киселина присъства неизвестен елемент, който е постоянен спътник на открития през 1782 г. от Милер телур (Телус-Земя). Берцелиус нарича този елемент селен (Селини-Σελήνη-Луната), за да подчертае, че както Луната е спътник на Земята, така селенът е постоянен спътник на телура.

В земната кора сярата, селенът и телурът винаги се срещат като триада. Затова и се наричат халкогени (от халкос-земна кора).

Употреба и значение[редактиране | редактиране на кода]

Селенът има свойството да обезцветява зеленото стъкло. Ценна суровина е за производството на токоизправители, фотоелементи и полупроводници. Основна част на съвременните копирни машини (ксерографите) е метален барабан, покрит с тънък слой селен. Ксерографията е патентована за първи път през 1938 г. от американеца Карлсън под названието „селенова фотография“.

Прибавя се към различни лекарствени препарати, за борба с пърхота, косопада, екземите.

Той е един от най-ефективните антиоксиданти (противоракови медикаменти) в света.