Селен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Селен
Селен – черен и червен алотропи
Черен и червен алотропи
Спектрални линии на селен
АрсенСеленБром
S

Se

Te
Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z Селен, Se, 34
Група, период, блок 164p
Химическа серия неметал
Електронна конфигурация [Ar] 3d10 4s2 4p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 6
CAS номер 7782-49-2
Свойства на атома
Атомна маса 78,971 u
Атомен радиус (изч.) 115 (103) pm
Ковалентен радиус 120±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс 190 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1,[1] −1, −2
Оксид SeO2 и SeO3[2][3] (силно киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,55
Йонизационна енергия I: 941 kJ/mol
II: 2045 kJ/mol
III: 2973,7 kJ/mol
IV: 4144 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Алотропи червен и черен селен (аморфни); сив селен (металоподобен)
Кристална структура шестоъгълна
Плътност 1: 4810 kg/m3
2: 4390 kg/m3
3: 4280 kg/m3
Температура на топене 494 K (221 °C)
Температура на кипене 958 K (685 °C)
Моларен обем 16,387×10-6 m3/mol
Критична точка 1766 K; 27,2×106 Pa
Специф. топлина на топене 6,69 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 95,48 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 500 552 617 704 813 958
Скорост на звука 3350 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 321,2 J/(kg·K)
Топлопроводимост 0,519 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен [4]
Модул на еластичност 10 GPa
Модул на срязване 3,7 GPa
Модул на свиваемост 8,3 GPa
Коефициент на Поасон 0,33
Твърдост по Моос 2
Твърдост по Бринел 736 MPa
История
Наименован на Селена, гръцка богиня на Луната
Откритие Йонс Берцелиус и Йохан Ган (1817 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
72Se синт. 8,4 дни ε 72As
γ
74Se 0,86 % стабилен
75Se синт. 119,8 дни ε 75As
γ
76Se 9,23 % стабилен
77Se 7,6 % стабилен
78Se 23,69 % стабилен
79Se радио 3,27×105 г. β- 79Br
80Se 49,8 % стабилен
82Se 8,82 % 1,08×1020 г. β-β- 82Kr

Селен (символ Se) е химичен елемент в периодичната таблица с атомен номер 34 и се намира в група 16, период 4. Температурата му на топене е 221 °C, а температурата на кипене 685,3 °C. Плътността му е 4,80 g/cm3.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Експериментално е доказано, че при обикновени условия селенът има слаба електропроводимост, която се увеличава с покачване на температурата т.е. има положителен температурен коефициент. Такива вещества, които подобно на металите провеждат електричния ток, но имат положителен температурен коефициент и електропроводимостта им зависи от степента на облъчване, се наричат полупроводници.

Оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Алотропни форми[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кристално твърдо вещество с червен цвят
  2. Метално твърдо вещество със сиво-метален блясък
  3. Аморфно твърдо вещество със син цвят

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Халкогениди[редактиране | редактиране на кода]

Халогениди[редактиране | редактиране на кода]

Селениди[редактиране | редактиране на кода]

Други съединения[редактиране | редактиране на кода]

Органични съединения[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селенът е открит през 1817 г. от Йонс Берцелиус. Той доказва, че в промишлените отпадъци от производството на сярна киселина присъства неизвестен елемент, който е постоянен спътник на открития през 1782 г. от Милер телур (Телус-Земя). Берцелиус нарича този елемент селен (Селини-Σελήνη-Луната), за да подчертае, че както Луната е спътник на Земята, така селенът е постоянен спътник на телура.

В земната кора сярата, селенът и телурът винаги се срещат като триада. Затова и се наричат халкогени (от халкос-земна кора).

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Употреба и значение[редактиране | редактиране на кода]

Селенът има свойството да обезцветява зеленото стъкло. Ценна суровина е за производството на токоизправители, фотоелементи и полупроводници. Основна част на съвременните копирни машини (ксерографите) е метален барабан, покрит с тънък слой селен. Ксерографията е патентована за първи път през 1938 г. от американеца Карлсън под названието „селенова фотография“.

Биологична роля[редактиране | редактиране на кода]

Прибавя се към различни лекарствени препарати, за борба с пърхота, косопада, екземите.

Той е един от най-ефективните антиоксиданти (противоракови медикаменти) в света.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници