Селечка планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Селечка планина
Селечка Планина
Изглед на източните склонове на планината с връх Висока от Мариово
Изглед на източните склонове на планината с връх Висока от Мариово
North Macedonia relief location map.jpg
41.0833° с. ш. 21.5833° и. д.
Местоположение на картата на Република Македония
Общи данни
Най-висок връх Студеница (Ливада)
Надм. височина 1663 m

Селѐчката планина или Селца планина[1] (на македонска литературна норма: Селечка Планина) е средновисока планина[2] в Република Македония, намираща се югоизточно от град Прилеп, между котловината Пелагония и историко-географската област Мариово. Най-високият връх е Студеница или Ливада, 1663 m.[2]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на планината идва от прилепското село Селце, намиращо се в нейното западно подножие.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Селечката планина е най-южната част от Бабунската верига.[1] Билото е меридионално разположено, ограничено на север от Плетварския проход,[1][3] а на юг – от долината на река Черна.[1][4] Дължината му е около 30 километра, а ширината на планинските склонове се движи между 8 и 10 километра.[5] Планината започва от север с широкия, купенообразен връх Студеница (или Ливада), издигащ се над Плетварския проход.[1] Билото на юг е широко и равно, като към Прилепското поле се спускат голи, полегати склонове, поради което планината изглежда по-ниска, отколкото е в действителност.[1]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Планината е богата на малки извори, даващи начало на малки реки, по-голямата част от които пресъхват през летния период.[5]

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Горите са сравнително оскъдни, съставени от дъб и леска.[5] По-равните склонове са покрити с ниска тревна растителност.[5]

Съобщения[редактиране | редактиране на кода]

Пресечена е от няколко прохода. През прохода Слива минава асфалтов път, свързващ Мариово с прилепското село Витолище. Проходът Преслап (936 m) свързва Мариово с котловината Пелагония.[4]

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Селечката планина е изградена от гнайси, слюдени шисти, амфиобилити и кварцити.[4] По източните склонове се срещат голямо количество гранитни скали, някои от които с интересни форми.

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Западните склонове съдържат значителни залежи на въглища и в подножието на планината са разположени най-големите въглищни рудници в Република Македония.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на западните склонове
Панорама на западните склонове

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Кънчов, Васил. Орохидрография на Македония. Пловдив, Печатница на Хр. Г. Данов, 1911. с. 45.
  2. а б Динчев, Евгений и др. Високите планини на Република Македония. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 18.
  3. Динчев, Евгений и др. Високите планини на Република Македония. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 16.
  4. а б в Стојмилов, Александар. Географија на Република Македонија. Универзитет за туризам и менаџмент, 2011. с. 64. (на македонска литературна норма)
  5. а б в г Башески, Илија. Некои природно-географски одлики на Мариово. Скопје, Сојуз на географските здруженија на СР Македонија, 1981. с. 154. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония