Селини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Селини или Сели (на гръцки: Σελλοί) са древногръцките жители на Епир, обитавали областта между Додона – мястото на най-ранния известен оракул, и река Ахелой; Аристотел нарича региона древна Елада. Според Омир, те са свещеници на Зевс Додонски.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът им е неизвестен, но според Омир, те са пеласгийско племе.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „King Zeus, lord of Dodona, god of the Pelasgi, who dwellest afar, you who hold wintry Dodona in your sway, where your prophets the Selloi dwell around you.“ Homer, Iliad, book 16, 233 – 235.