Селище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Селища)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Селище.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дефиницията на понятието „селище“. За българските села с това име вижте Селище (пояснение).

Сѐлище е географски определимо[1] място (местност), където хора живеят заедно в трайни или временни сгради. По големина то може да има както няколко жилищни постройки при малки селища, така и стотици, и хиляди – при по-големи селища.

Известни са и праисторически пещерни селища в една или съседни пещери. Такова в България е, например, Самуилица северно от село Кунино в община Роман, област Враца.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селищата възникват през каменната епоха, първоначално като временни станове[2] на ловци и рибари. По-късно, когато хората започват да осигуряват прехраната и бита си и с отглеждане на растения и животни, създавайки наченките на икономиката, става целесъобразен уседналият живот и се появяват по необходимост и постоянни селища. Развитието на грънчарството и други занаяти, възникването и развитието на обмена и търговията дават тласък за разрастването и утвърждаването им. Поради постоянната опасност от грабителски и завоевателни набези възникват укрепени селища. Появяват се градове.

Селищата в България[редактиране | редактиране на кода]

В отменения Закон за благоустройството на населените места от 1941 г. думата „селище“ е употребена в чл. 1 така: „Населено място по смисъла на този закон е селище от най-малко 50 дво̀рища[3] на едно място, застроени с жилищни сгради.“.

В действащото българско законодателство думата „селище“ няма легална дефиниция, а и не присъства в дефиницията на населено място. Тя, обаче, се употребява чрез нейни производни, както и пряко, в редица законови изрази като „селищна територия“, „селищната среда“, „селищни образувания“, „ваканционните селища“, „курортни селища“, „голф селищата“, „селищната структура“ и други подобни – в Закона за устройство на територията, Закона за административно-териториалното устройство на Република България [4], Закона за регионалното развитие и в други нормативни актове.

Според терминологията на Закона за устройство на територията селищата са урбанизирани територии и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).

Видове селища в България[редактиране | редактиране на кода]

В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и (ЗУТ) селищата са обособени в 2 групи.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В населените места хората са трайно уседнали:

С проектопромяна[1] в ЗУТ, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

  • „много големи градове“ – с население над 200 хил. жители,
  • „големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители,
  • „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
  • „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
  • „много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.

Селищни образувания[редактиране | редактиране на кода]

Нямат постоянно население и служат за временно задоволяване на рекреационни, промишлени и други специфични нужди

Други селища[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. По местоположение (чрез географски координати), граници и размери.
  2. Места за временно пребиваване с леки средства за подслон.
  3. „Дво̀рище“ е недвижим имот в района на населено място, представляващ непарцелирана земна площ (неурегулиран поземлен имот); дворно място (Речник на българския език, т. 3, стр. 605, БАН, София, 1981 г.).
  4. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България „Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]