Селско въстание в Румъния (1907)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Селско въстание през 1907 г.
A cavalry patrol sabring the rioters in the streets of Comanesti.jpg
Ескадрон сече със саби бунтовниците по улиците на Комънешти, The Illustrated London News
Информация
Период21 февруари 1907 – 5 април 1907
МястоСеверна Молдова, Кралство Румъния
РезултатРумънската армия потушава на въстанието
Селско въстание в Румъния в Общомедия

Селското въстание в Кралство Румъния е бунт на румънските селяни, който се разразява между 21 февруари и 5 април 1907 г. Той започва в Северна Молдова и след три седмици се разпространява на югозапад в Кралство Румъния, достигайки Влашко до Олтения. Основната причина за селското въстание е недоволството на селяните от несправедливото разпределение на собствеността върху земеделската земя, концентрирана в ръцете на само няколко крупни земевладелци.

След падането на правителството на Консервативната партия на 12 март новото либерално правителство потушава въстанието, като го потопява в кръв с помощта на румънската армия, а хиляди селяни губят живота си.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Поземлените реформи от 1864 г. дават на селяните пълни права на собственост върху част от земята, за която преди това са имали само правото да обработват, без да я притежават.[1] В крайна сметка въвеждането на тази реформа е несполучливо и селяните остават зависими от земевладелците. Освен това селското население нараства бързо, което води до бързо намаляващи площи на имотите: от средно семейно имение от 3,42 хектара през 1896 г. до 3,27 ха през 1905 г. и 3,06 ха през 1907 г. [2] Държавата също се явява голям земевладелец, но държавната практика за продажба на земята често не благоприятстват по-бедните селяни, които имат най-голяма нужда от нея.

Поради необходимост да допълнят намаляващите си имоти, селяните са принудени да работят земя, собственост на земевладелци, които притежават големите поземлени имоти. [3] С нарастването на населението търсенето на свободна земя за обработка от селяните расте, което води до бързо нарастване на наемите и арендите. По това време селяните формират до 80% от румънското население и около 60% от тях произвеждат нищожни реколти или изобщо не притежават земя, докато големите собственици на земя притежават над половината от обработваемата земя.

Политиката на Националнолибералната партия за насърчаване на селските кооперации не е успешна, тъй като много земевладелци се страхуват от организацията на селяните, предпочитайки да отдават под наем на отделни селяни, а не на кооперативи. Според Йон Лаховари, консерватор и министър, земевладелецът може да изгони селянин, отказващ да плаща наема си, но за прогонването на кооперация от 500 селяни ще е необходим армейски полк, който правителството може да откаже да постави на разпореждането на наемодателя. [4] Поради това, към края на 1907 г. има само 103 селски кооперации с членска маса от 11 118 души, които наемат 37 374 хектара обработваема земя, в по-голямата си част държавна. [5]

Към 1900 г. повечето едри земевладелци предпочитат да живеят в градовете и не искат да се занимават с администрацията на своите имоти. Следователно селяните вече не вземат под наем директно от собственика на земята, а от посредник-лизингодател (арендаш). [3] Падането на цената на зърното на световните пазари предизвиква лизингодателите да изискват все по-големи наеми.

Вината за бунта първоначално е хвърлена на еврейски посредници, каквито има много особено в Северна Молдова. Бунтът бързо се разпространява на юг, губи антисемитския си характер и се превръща в протест срещу съществуващата система на владение на земята. [6]

Ход на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Кавалерийски патрул, който наблюдава изгарянето на селски къщи от размирниците край Бужеу

Бунтът започна в земите, управлявани от лизингодателя Мочи Фишер в землището на село Фламанци. Местните жители Трифан Роман Гросу, Йон Долхеску и Григоре Роман се разбунтуват поради отказа на Фишер да поднови договорите за наем на местните селяни. Австрийско-еврейското семейство Фишер отдава под наем около 75% от обработваемата земя в три румънски окръга в Молдавия – районът дори е наричан „Фишерланд“.

Селяните, страхувайки се, че ще останат без работа и по-важното – без храна, предизвикват размирици. Уплашен, Фишер бяга при приятел в Кернеуши, оставяйки селяните без подписани договори. Бунтът скоро се разпространява в по-голямата част на Молдова, като имотите на няколко собственика на земя са унищожени, а много наемодатели са убити или ранени. Консервативното правителство не съумява да се справи със ситуацията и подава оставка, а либералите на Димитрие Стурдза поемат властта.

На 18 март е обявено извънредно положение, а след това и обща мобилизация, като до 29 март са призовани 140 000 войници. Румънската армия започна въоръжени действия срещу размирниците; хиляди селяни загиват и над 10 000 са арестувани.

Пострадали[редактиране | редактиране на кода]

Селяни[редактиране | редактиране на кода]

Пехота ескортира затворници през Пятра Нямц.

Точният брой на смъртните случаи на селяните е неизвестен и дори ходът на събитията не е ясен, тъй като правителството, за да скрие размера на клането, нарежда унищожаването на всички документи, свързани с въстанието.

Историкът Маркус Бауер споменава силно подценена официална цифра за 419 смъртни случая, [7] докато неофициална цифра, разпространена в пресата и широко приета, за около 10 000 убити селяни, никога не е доказана като вярна. [8][9] Същата цифра от 419 смъртни случая е посочена от либерала Йон Братияну в румънския парламент. [10] Данните, с които разполага министър-председателят Димитри Стърджа, показват 421 смъртни случая между 28 март и 5 април 1907 г. и 112 ранени и 1751 задържани. Вестниците, покровителствани от Константин Миле, Adevărul и Dimineața, сочат данни за 12 000 – 13 000 жертви. В разговор с британския посланик в Букурещ крал Карол I спомена цифра от „няколко хиляди“.

Според данни, дадени от австрийски дипломати, между 3 000 и 5 000 селяни са били убити, докато френското посолство споменава, че броят на загиналите варира между 10 000 и 20 000. Историците посочват цифрите между 3 000 и 18 000, като най-често се споменава за 11 000 жертви. [11][12]

Застава на пътя при Браила в очакване на нападение от селяни.

Армия[редактиране | редактиране на кода]

При въстанието са убити само десет служещи в армията: един офицер – лейтенант И. Нигулеску, убит в Стонещи, окръг Гюргево, [13] двама сержанти и седем войници. Четирима други са ранени: офицер, кап. Григоре Мареш, също ранен в Стонещи, както и двама сержанти и един войник. Седемдесет и пет войници от Пети полк в Доробанци („Влашка“) се явяват пред военни съдилища и са обвинени в бунт; 61 са осъдени на доживотен труд, а 14 – на 5 години затвор. [14]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Емблематичната картина на Октав Бънчила „1907“

Много интелектуалци, сред които Николае Йорга, Александру Влахуша, Йон Лука Караджале, Константин Стере, Константин Добруджану-Герея и Раду Розети, протестират срещу насилствената и репресивна намеса. Други подчертават, че правителството носи специална отговорност за съдбата на селяните и на страната като цяло и поради това се изисква спешно решение на „селския въпрос“.

Либералното правителство започна кампания за репресиране на политическа организация на селяните във всякакъв вид. [15] Арестувани са много учители, свещеници и други интелектуалци от провинцията, както и поддръжниците на универсалното избирателно право Василе М. Когълничану и Александру Вълеску, които са счетени за подбудители на бунта.

Правителството също започна да провежда редица реформи, за да осигури известно облекчение на селяните, но без да експроприира земевладелците. [16] Законът за земеделските договори от 23 декември 1907 г. ограничава степента, до която селяните могат да бъдат експлоатирани от наемодателите и лизингодателите: той определя максимални цени за наеми на земя, определя минимални заплати за селяни, работещи в имения на земевладелци, и създава Casa Rurală, банка, която трябваше да помогне на селяните да купуват партиди от 5 хектара от наемодателите. Закон, приет на 12 април 1908 г., забранява на всеки да дава под наем повече от 4000 хектара едновременно. [17]

Музей на въстанието във Фламанци, окръг Ботошани

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Събитията продължават да отекват в румънската съвест и са обект на един от най-четените романи от междувоенния период, Răscoala („Бунтът“) от Ливиу Ребряну, публикуван на румънски език през 1932 г. През 1965 г. е създаден филм, базиран на книгата. Въстанието също е предмет на картина на Октав Бънчила и на монументална статуя, която все още може да се види в Букурещ.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eidelberg, p.80
  2. Eidelberg, p.81
  3. а б Eidelberg, p.82
  4. Eidelberg, p.84
  5. Eidelberg, p.91
  6. Daniel Chirot, Charles Ragin, The Market, Tradition and Peasant Rebellion: The Case of Romania in 1907. American Sociological Association, 1975, Vol. 40, No. 4, pp. 428 – 444.
  7. Cauzele și originea răscoalei țărănești din 1907. // Bună Ziua Iași. (на румънски)
  8. Leasure, J. William. The historical decline of fertility in Eastern Europe. Т. 8. European Journal of Population, 6 January 1992. с. 47 – 75.
  9. Betea, Lavinia. 1907 – 2007: Revolta fără conducători din Regatul României. // Jurnalul Național. (на румънски)
  10. Dologa, Laurențiu. Răscoale românești: Răscoala de la Flămânzi – 1907. // Ziare.com. (на румънски)
  11. Chirot, Daniel, Ragin, Charles. The Market, Tradition and Peasant Rebellion: The Case of Romania in 1907. Т. 40. American Sociological Review, August 1975. с. 428 – 444.
  12. Eidelberg, Philip Gabriel. The Great Rumanian Peasant Revolt of 1907: Origins of a Modern Jacquerie. Studies of the Institute on East Central Europe at Columbia University, 1974. ISBN 90-04-03781-0.
  13. Monografia Comunei Stănești. // primaria-stanesti.ro. Посетен на July 22, 2020. (на румънски)
  14. Sperlea, Florin. Armata și răscoala din 1907. Care este cifra reală a celor uciși?. // Historia.ro. Посетен на 18 June 2015. (на румънски) Архив на оригинала от 2015-07-12 в Wayback Machine.
  15. Hitchins, p. 126
  16. Hitchins, p. 179
  17. Hitchins, p. 180

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „1907 Romanian Peasants' Revolt“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​