Селско стопанство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Интензивно отглеждане на картофи
Секторен модел на Кларк от 1950 г.: Делът на населението, заето в първичния сектор (синята линия), включително в селското стопанство, намалява с времето

Селското стопанство е отрасъл на икономиката, включващ отглеждането на домашни животни и растения, от които се произвеждат храна, влакна и други продукти.[1] Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката цивилизация, създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложнонаучната област, изучаваща селското стопанство, се нарича аграрни науки.

Селското стопанството обхваща широк кръг подобласти и специализирани технологии. Традиционно в основата му са отглеждането на растения върху обработваема земя и на животни в пасища. Съвременните селскостопански технологии, като създаване на нови сортове и породи и използване на пестициди и торове, рязко увеличават добивите, но в същото време някои от тях водят до щети за околната среда и до увреждане на здравето на хората.[2][3]

Основните селскостопански продукти могат да бъдат обединени в няколко големи групи - храни (например, зърнени храни, зеленчуци, плодове, месо), влакна (например, памук, вълна, коноп, коприна), горива и суровини за промишлеността. В наши дни растения се отглеждат за производството на биогорива (метан и етанол от биомаса, биодизел), фармацевтични продукти и биопластмаси.[4][5] Част от продуктите на селското стопанство се използват с декоративна цел - цветя, екзотични риби и птици и други.

Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на услугите изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.[6] Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия брутен вътрешен продукт на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в Европейския съюз и 1,2% в Съединените щати).

История[редактиране | edit source]

Селското стопанство играе ключова роля в развитието на човешката цивилизация, като преди Индустриалната революция огромното мнозинство от населението е заето в селското стопанство. Техническият напредък в областта на селското стопанство дълго време е решаващ фактор за обществените промени по света. Според някои оценки, преди появата на земеделието населението на света никога не успява да надхвърли 15 милиона души.[7]

Разделението на труда, характерно за земеделските общества, довежда до специализация, рядко срещана в примитивните култури на ловци-събирачи. По същия начин появата на земеделието обикновено е свързано с възникването на епичната литература и монументалната архитектура, както и на кодифицираните правни системи.

Развитието на селскостопанските технологии непрекъснато увеличава производителността, а периодите на масово разпространение на нови технологии често са наричани селскостопански революции. Технологии като напояването, сеитбообращението, наторяването и пестицидите се появяват отдавна, но едва през 20 век започват да се прилагат масово в глобален мащаб.

Възникване[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Ново време[редактиране | edit source]

Съвременно развитие[редактиране | edit source]

Значителни технологични промени в селското стопанство настъпва през 20 век. По-специално процесът на Хабер за синтезиране на амониев нитрат намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез сеитбообращение и естествени торове. Синтетичните азотни торове, наред с изкопаемите фосфати, пестицидите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като ориз, пшеница и царевица, по време на процеса, известен като Зелена революция. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на Томас Малтус (1766-1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.[8]

Основни продукти[редактиране | edit source]

Основни групи селскостопански продукти,
производство в милиони тонове през 2004 г.
Зърнено-житни култури 2 263
Зеленчукови култури 866
Кореноплодни култури 715
Мляко 619
Плодове 503
Месо 259
Маслодайни култури 133
Риба (оценка з а2001) 130
Яйца 63
Зърнено-бобови култури 60
Влакнодайни култури 30
Източник:
Организация за прехрана и земеделие (FAO)
[9]

Растениевъдство[редактиране | edit source]

Животновъдство[редактиране | edit source]

Аграрни науки[редактиране | edit source]

Технологии[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

Много държави субсидират селскостопанското производство по различни съображения от политически или икономически характер. Тези земеделски субсидии често са обвързани с производството на определени продукти, като пшеница, царевица, ориз, соя или мляко. Те често са критикувани като протекционистични, неефективни и вредни за околната среда.[10]

Икономика[редактиране | edit source]

Въздействие върху околната среда[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Safety and health in agriculture. International Labour Organization, 1999. ISBN 978-92-2-111517-5. с. 77. Посетен на 13 септември 2010.
  2. ((en))  Human Health Issues | Pesticides | US EPA. // Epa.gov, 28 юни 2006. Посетен на 26 ноември 2009.
  3. ((en))  EU Scientists Confirm Health Risks of Growth Hormones in Meat. // Organicconsumers.org. Посетен на 26 ноември 2009.
  4. ((en)) Brickates Kennedy, Val. Plastics that are green in more ways than one. // MarketWatch. The Wall Street Journal, 16 октомври 2007.
  5. ((en))  Growing Plants for Pharmaceutical Production vs. for Food and Feed Crops. // Biotechnology Industry Organization. Посетен на 2 октомври 2009.
  6. ((en))  Key Indicators of the Labour Market Programme. // International Labour Organization, 7 септември 2009.
  7. ((en)) Tellier, Luc-Normand. Urban world history: an economic and geographical perspective. PUQ, 2009. ISBN 2760515885. с. 26.
  8. ((en)) Barrionuevo, Alexei и др. Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing. // The New York Times, 8 декември 2005.
  9. ((en))  Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAOSTAT). // Посетен на 11 октомври 2007.
  10. ((en)) Schneider, Keith. Science Academy Recommends Resumption of Natural Farming. // The New York Times, 8 септември 1989.

Вижте още[редактиране | edit source]