Селце (община Крушево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.
| Селце Селце | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Селце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 1119 m |
| Население | 22 души (2002) |
| Демоним | селчани[1] |
| Пощенски код | 7507 |
| МПС код | PP |
| Селце в Общомедия | |
Селце (на македонска литературна норма: Селце) е село в община Крушево, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селце е малко село в северната част на община Крушево. Разположено е в Пелагония, в източните поли на Бушева планина, най-близките села наоколо са Норово на юг, Белушино на север и Борино на севроизток.
История[редактиране | редактиране на кода]
За селото се знае, че не е от най-старите в района основано е по време на Османското владичество от три или четири семейства от дебърското село Селце.
В XIX век Селце е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Селце далечно (Seltze-Daletchno) е посочено като село с 42 домакинства и 180 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Селце Друго има 360 жители, всички българи християни.[4] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Селце има 70 български къщи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 46 къщи.[6]
Селото се включва в Илинденско-Преображенското въстание, където става известно със своите черешови топчета.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Селце има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Селце като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители, всички македонци.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Селце
Аризанко Божков Трайчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]- Атанаско Христов Бадевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Боге Николов Зенговски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Веле Петков Ивановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Велко Марков (1870 – 1902), български революционер
- Кръсто Трайков Соколевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Мице и Злате Прусковски, брятя, участници в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Никола Павлев Стеблевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Павле Найдов, български учител и участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петко Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Петър Кунтев (1857 – 1923), опълченец, участник в Кресненското въстание, български революционер
- Стеан Талев Веляновски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Стойче Летник (1869 - 1909), български революционер, деец на ВМОРО
- Трайче Корун, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
- Христо Илиев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Петър Стоянов Кунтев“, публикувано във в. „Независима Македония“, брой 30, София, 1923 година
- "Каревци (Личен архив)", София, 1959 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 34.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74 – 75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 19.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
| |||||||||||
