Селце (община Маврово и Ростуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.

Селце
Селце
— село —
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия
Macedonia relief location map.jpg
41.5733° с. ш. 20.7128° и. д.
Селце
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуша
Географска област Мала река
Надм. височина 1357 m
Население (2002) 0 души
Пощенски код 1254
Селце в Общомедия

Селце или Селци, известно и като Селце Река (на македонска литературна норма: Селце), е село в Република Македония, в община Маврово и Ростуша.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мала река високо в планината Бистра на Ядовска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Илия“, XIX век[1]

В османо-турски документи от втората половина на XV век Селце е отбелязано като напуснато от жителите си село.[2]

В XIX век Селце е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В църквата „Свети Илия“ в Селце работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов. Дичо е автор на иконостаса със сцени от Стария Завет и стенописите.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Селце е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 163 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селце има 420 жители българи християни.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Селце има 20 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селце Река има 61 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1898 г.).[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Река Селце като българско село.[9]

По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 г., секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[10]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Селце

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. Тодоровски, Глигор. „Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна“, Скопје 1970, стр. 16-17
  3. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.263.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 184-185.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  10. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Маврово и Ростуша Flag of Mavrovo and Rostuša Municipality.svg
Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче

Исторически села: Търница

     Портал „Македония“         Портал „Македония