Селци (община Струга)
Тази статия е за селото в Дримкола, Северна Македония. За селото в България вижте Селци. За други значения на Селце вижте Селце.
Селци Селци | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Жупа |
Надм. височина | 1244 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 6337 |
Селци в Общомедия |
Селци или Селце, известно и като Джупа Селце или Жупа Селце (на македонска литературна норма: Селци), е село в Северна Македония, в община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Селци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селци има 1050 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 1144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селци-Буренец има 150 български екзархийски къщи.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Селци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[5]
В селото има църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Никола“.[6]
В една от църквите в Селци работят Дичо Зограф и Аврам Дичов.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Селци
Арсени Йовков (1882 – 1924), български революционер
Блаже Спиров Велев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, щаб на нестроева рота на 1 дебърска дружина[8] Загинал през Първата световна война.[9]
Войдан Чернодрински (1875 – 1951), български драматург
Георги Кузманов (1855 - 1910), български свещеник[10]
Кръстьо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 18 (20)-годишен, хлебар, симитчия, ІІІ клас (основно образование) 1 рота на 3 солунска, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 5 (6) юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
Нико Йовков (1879 – 1903), български революционер
Ристо Аврамовски (р. 1943), композитор от Северна Македония
Секула Поповски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Селци през Илинденско-Преображенското въстание[12]
Спас Петков, селски войвода на ВМОРО, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[13]
Трайче Кочков, български революционер
Фидан Андреев, македоно-одрински опълченец, 22 годишен, хлебар, II клас, 3-та рота на 7-а Кумановска дружина, 26.IX.1912 – 18.VI.1913 г. убит[14]
Хараламби Андреев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ ІV степен[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16
- ↑ Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 5
- ↑ Чернодрински, Войдан. Свещеник Георги Кузманов. Вестник „Дебърски глас“, подлистник, брой 45-49, София, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
|