Селци (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Дримкола, Република Македония. За селото в България вижте Селци. За други значения на Селце вижте Селце.

Селци
Селци
— село —
Lokov-Burinec-Selce.JPG
Macedonia relief location map.jpg
41.3997° с. ш. 20.6225° и. д.
Селци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Жупа
Надм. височина 1 244 m
Население (2002) 0 души
Селци в Общомедия

Селци или Селце, известно и като Джупа Селце или Жупа Селце (на македонска литературна норма: Селци), е село в Република Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Селци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селци има 1 050 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 1 144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селци-Буренец има 150 български екзархийски къщи.[3]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[4]

В селото има църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Никола“.[5]

В една от църквите в Селци работят Дичо Зограф и Аврам Дичов.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Селци
  • България Арсени Йовков (1882 - 1924), български революционер
  • България Войдан Чернодрински (1875 - 1951), български драматург
  • България Георги Кузманов (1855 - 1910), български свещеник[7]
  • България Кръстьо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 18 (20)-годишен, хлебар, симитчия, ІІІ клас (основно образование) 1 рота на 3 солунска, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 5 (6) юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[8]
  • България Нико Йовков (1879 - 1903), български революционер
  • Република Македония Ристо Аврамовски (р. 1943), композитор от Република Македония
  • България Секула Поповски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Селци през Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • България Спас Петков, селски войвода на ВМОРО, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[10]
  • България Трайче Кочков, български революционер
  • България Хараламби Андреев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 260.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 184-185.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  6. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско. // УДК. 75.052.035.1 (497.7), стр. 437. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. Чернодрински, Войдан. Свещеник Георги Кузманов. Вестник „Дебърски глас“, подлистник, брой 45-49, София, 1910.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 127.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония