Селци (община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Дримкола, Северна Македония. За селото в България вижте Селци. За други значения на Селце вижте Селце.
Селци
Селци
— село —
41.3997° с. ш. 20.6225° и. д.
Селци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областЖупа
Надм. височина1244 m
Население0 души (2002)
Пощенски код6337
Селци в Общомедия

Селци или Селце, известно и като Джупа Селце или Жупа Селце (на македонска литературна норма: Селци), е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Селци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селци има 1050 жители българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце Жупа е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 143 къщи.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 1144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селци-Буренец има 150 български екзархийски къщи.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Селци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[6]

В селото има църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Никола“.[7]

В една от църквите в Селци работят Дичо Зограф и Аврам Дичов.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Селци
Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Фидан Андреев
  • Арсени Йовков (1882 – 1924), български революционер
  • Блаже Спиров Велев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, щаб на нестроева рота на 1 дебърска дружина[9] Загинал през Първата световна война.[10]
  • Войдан Чернодрински (1875 – 1951), български драматург
  • Георги Кузманов (1855 – 1910), български свещеник[11]
  • Йон Попов (1856 - 11 юли 1944), български екзархийски свещеник убит
  • Кръстьо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 18 (20)-годишен, хлебар, симитчия, ІІІ клас (основно образование) 1 рота на 3 солунска, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 5 (6) юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Нико Йовков (1879 – 1903), български революционер
  • Ристо Аврамовски (р. 1943), композитор от Северна Македония
  • Секула Поповски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Селци през Илинденско-Преображенското въстание[13]
  • Спас Петков, селски войвода на ВМОРО, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[14]
  • Стефан Богоев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на сребърен кръст „Св. Александър“[15]
  • Трайче Кочков, български революционер
  • Фидан Андреев, македоно-одрински опълченец, 22 годишен, хлебар, II клас, 3-та рота на 7-а Кумановска дружина, 26.IX.1912 – 18.VI.1913 г. убит[16]
  • Хараламби Андреев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
  2. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  4. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  6. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  7. ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 5
  11. ↑ Чернодрински, Войдан. Свещеник Георги Кузманов. Вестник „Дебърски глас“, подлистник, брой 45-49, София, 1910.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
  16. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Селци_(община_Струга)&oldid=12133023“.