Направо към съдържанието

Семаглутид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Семаглутид
Наименование по систематичната номенклатура на IUPAC
18-[[(1R)-4-[2-[2-[2-[2-[2-[2-[[(5S)-5-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-5-amino-2-[[2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S)-2-[[(2S,3R)-2-[[(2S)-2-[[(2S,3R)-2-[[2-[[(2S)-2-[[2-[[(2S)-2-amino-3-(1H-imidazol-5-yl)propanoyl]amino]-2-methylpropanoyl]amino]-4-carboxybutanoyl]amino]acetyl]amino]-3-hydroxybutanoyl]amino]-3-phenylpropanoyl]amino]-3-hydroxybutanoyl]amino]-3-hydroxypropanoyl]amino]-3-carboxypropanoyl]amino]-3-methylbutanoyl]amino]-3-hydroxypropanoyl]amino]-3-hydroxypropanoyl]amino]-3-(4-hydroxyphenyl)propanoyl]amino]-4-methylpentanoyl]amino]-4-carboxybutanoyl]amino]acetyl]amino]-5-oxopentanoyl]amino]propanoyl]amino]propanoyl]amino]-6-[[(2S)-1-[[(2S)-1-[[(2S,3S)-1-[[(2S)-1-[[(2S)-1-[[(2S)-1-[[(2S)-1-[[(2S)-5-carbamimidamido-1-[[2-[[(2S)-5-carbamimidamido-1-(carboxymethylamino)-1-oxopentan-2-yl]amino]-2-oxoethyl]amino]-1-oxopentan-2-yl]amino]-3-methyl-1-oxobutan-2-yl]amino]-4-methyl-1-oxopentan-2-yl]amino]-3-(1H-indol-3-yl)-1-oxopropan-2-yl]amino]-1-oxopropan-2-yl]amino]-3-methyl-1-oxopentan-2-yl]amino]-1-oxo-3-phenylpropan-2-yl]amino]-4-carboxy-1-oxobutan-2-yl]amino]-6-oxohexyl]amino]-2-oxoethoxy]ethoxy]ethylamino]-2-oxoethoxy]ethoxy]ethylamino]-1-carboxy-4-oxobutyl]amino]-18-oxooctadecanoic acid
Индекс
CAS910463-68-2
ATCBJ06
PubChem56843331
DrugBankDB13928
ChemSpider34981134
Химични данни
Брутна формулаC187H291N45O59
Молекулна маса4111,115 u
SMILES
Фармакокинетика
Бионаличност89%
МетаболизъмПротеолиза от DPP-4
t½7 дни
ЕкскрецияУрина и фекалии
Предупреждения при употреба
Отпускане
  • Само по лекарско предписание
ПриемПодкожна инжекция, Перорални таблетки
Семаглутид в Общомедия

Семаглутидът е лекарство за лечение на затлъстяване, както и на захарен диабет тип 2.[1][2][3] Това е пептид, доста подобен на хормона глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1).[4] За разлика от ендогенния хормон, семаглутидът има заменени 3 аминокиселини, една от която е свързана и с мастна киселина. Във връзка с това той се класифицира към класа медикаменти, наречени GLP-1 рецепторни агонисти. Първият от този клас, който освен чрез подкожно инжектиране може да се прилага и перорално.[5] Произвежда се от Novo Nordisk под търговските марки Ozempic („Оземпик“) и Rybelsus („Рибелсус“) за диабет и под търговската марка Wegovy („Вегови“) за редукция на теглото при хора с наднормено тегло или затлъстяване.[6][7]

Най-честите странични ефекти на семаглутида включват гадене, повръщане, диария, коремна болка и запек.[8]

Медицински приложения

[редактиране | редактиране на кода]

Семаглутидът е лекарство, което е достъпно само по лекарско предписание. В България изписването му може да става само с елетронна рецепта и това важи и за трите търговски марки, под които е достъпен на българския пазар. Подобно на всяко друго лекарство по лекарско предписание, семаглутидът не може да бъде продаван онлайн.[9]

През 2018 г. семаглутидът е одобрен за първи път от Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) за употреба в Европа, включително България. Първонавално той е одобрен под търговската марка „Оземпик“ в дози до 1 мг на седмица с цел лечение на пациенти със захарен диабет тип 2.[6]

През 2023 г. ЕАЛ одобрява „Оземпик“ и в по-високи дози до 2 мг на седмица за лечение на захарен диабет тип 2. Освен това ЕАЛ одобрява семаглутида и под търговската марка „Вегови“ в дози до 2,4 мг на седмица за контрол на теглото.[10]

През 2024 г. „Вегови“ се превръща и в първия медикамент за отслабване с индикация и за намаляване на сърдечносъдовия риск. Одобрението на ЕАЛ е базирано на резултатите от проучването SELECT, отчело 20% редукция на риска от неблагоприятни сърдечносъдови събития като инфаркти, инсулти и сърдечносъдова смърт при пациенти с наднормено тегло или затлъстяване.[11] „Вегови“ е достъпен на българския пазар като медикамент за отслабване от средата на 2025 г.[10]

Конкретните медицински показания според ЕАЛ за употребата на „Вегови“ с цел отслабване гласят, че той трябва да се използва като допълнение към нискокалорична диета и повишена физическа активност. Пациентите, които са подходящи за терапия със семаглутид, са тези със затлъстяване (индекс на телесната маса (ИТМ) ≥ 30 кг/ м²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥ 27 кг/ м²) в комбинация с поне едно съпътстващо заболяване, свързано с теглото (напр. преддиабет или захарен диабет, хипертония, дислипидемия или сърдечносъдово заболяване).[12]

„Вегови“ е одобрен и за контрол на теглото при юноши (на възраст дванадесет и повече години) със затлъстяване (ИТМ над 95-и персентил, определена по метода на Z-score) и телесна маса над 60 килограма.[12]

Структура и фармакология

[редактиране | редактиране на кода]
Схематично представяне на структурите на семаглутида и лираглутида, в сравнение с GLP-1

Семаглутидът е химически подобен на човешкия GLP-1 или по-конкретно на неговата активна форма.[13] Подобно на активната форма, първите шест аминокиселини на прекурсура на GLP-1 липсват.[13] Учените са заменили някоко аминокиселини, конкретно на позиции 8 и 34 (семаглутидни позиции 2 и 28), където аланинът и лизинът са заменени съответно с 2-аминоизомаслена киселина и аргинин.[13] Заместването на аланина предотвратява химическото разграждане от ензими като дипептидил пептидаза-4.[14] Лизинът в GLP-1 позиция 26 (семаглутидна позиция 20) има дълга верига, прикрепена към него, завършваща с верига от 18 въглеродни атома и карбоксилна група.[14] Това увеличава свързването на лекарството с протеина албумин, което позволява по-дълго присъствие в кръвообращението.[14] Полуживотът на семаглутид в кръвта е около седем дни (165 – 184 часа).[15][16]

Нежелани странични ефекти

[редактиране | редактиране на кода]

Най-честите нежелани странични ефекти, причинени от семаглутида и наблюдавани в клиничните проучвания, са свързани с храносмилателната система. Според данните от тези проучвания най-често те са леки до умерени. Важно е да се отбележи, че при повечето пациенти те са временни и са най-изразени в началото на лечението и при повишаване на дозата.[8]

Най-голямото публикувано до октомври 2025 г. проучване, изследващо ефективността и безопасността на семаглутида, е проучването STEP-1, което включва общо 1961 участници. От тях 1306 са приемали семаглутид в дози до 2,4 мг на седмица, а останалите плацебо. Най-честите нежелани странични ефекти според проучването са били стомашно-чревните оплаквания, които са възникнали при 74,2% от участниците, в сравнение с 47,9% от плацебо групата.[17] Конректно, най-честите стомашно-чревни проблеми при участниците приемащи семаглутид са:

  • гадене – 44,2% (577 души от 1306),
  • диария – 31,5% (411 души),
  • повръщане (еднократно или многократно) – 24,8% (324 души),
  • запек – 23,4% (306 души),
  • подуване и диспепсия – 10,3% (135 души),
  • коремна болка – 10,0% (131 души).

Важно е да се отебележи, че семаглутидът може да доведе и до по-сериозни нежелани събития поради факта, че временно забавя перислатиката на стомашно-чревния тракт, включително и изпразването на жлъчния мехур. Авторите съобщават за 23 случая на възпаление на жлъчния мехур с образуване на жлъчни камъни (холелитиаза) и 3 случая на остър панкреатит (като последица от холелитиазата). Според данните, публикувани в STEP-1, холелитиазата и панкреатита са преминали без усложнения.[17] Механизмите включват забавено изпразване на жлъчния мехур и бърза редукция на тегло, което само по себе си повишава риска от образуване на жлъчни камъни и последващо възпаление на жлъчния мехур. Поради това пациентите трябва да бъдат инструктирани да търсят медицинска помощ при силна болка в горната част на корема (особено преминаваща към гърба), продължително повръщане, пожълтяване на очите и кожата или потъмняване на урината.

Противопоказания

[редактиране | редактиране на кода]

Семаглутидът е противопоказан при хора с лична или фамилна анамнеза за медуларен карцином на щитовидната жлеза или при хора с множествена ендокринна неоплазия тип 2.[18] Тези противопоказавния се основават на изследвания с мишки. В проучванията от клиничните програми SUSTAIN, STEP и SELECT няма данни за повишен риск от какъвто и да карцином или неоплазия при хора.[19]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Wegovy (semaglutide): a new weight loss drug for chronic weight management // Journal of Investigative Medicine 70 (1). January 2022. DOI:10.1136/jim-2021-001952. p. 5–13.
  2. ↑ Clinical review of subcutaneous semaglutide for obesity // Journal of Clinical Pharmacy and Therapeutics 47 (2). February 2022. DOI:10.1111/jcpt.13574. p. 184–193.
  3. ↑ Efficacy and safety of semaglutide for weight management: evidence from the STEP program // Postgraduate Medicine 134 (sup1). January 2022. DOI:10.1080/00325481.2022.2147326. p. 5–17.
  4. ↑ Semaglutide in type 2 diabetes - is it the best glucagon-like peptide 1 receptor agonist (GLP-1R agonist)? // Expert Opinion on Drug Metabolism & Toxicology 14 (3). March 2018. DOI:10.1080/17425255.2018.1441286. p. 371–377. Архивиран от оригинала на 5 May 2020.
  5. ↑ Oral Semaglutide // Clinical Diabetes 38 (1). January 2020. DOI:10.2337/cd19-0079. p. 109–111.
  6. 1 2 Chao et al. Clinical Insight on Semaglutide for Chronic Weight Management in Adults: Patient Selection and Special Considerations // Drug Des Devel Ther. 29;16. 2022 Dec. p. 4449-4461.
  7. ↑ Hughes et al. Oral Semaglutide // Clin Diabetes 38(1). 2020 Jan. p. 109-111.
  8. 1 2 Smits et al. Safety of Semaglutide. // Front Endocrinol. 2021 Jul.
  9. ↑ ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА // ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА. Посетен на 23 октомври 2025.
  10. 1 2 Marinov, D. Ozempic for weight loss - effectiveness, side effects, costs // 18 март 2025. Посетен на 22 октомври 2025.
  11. ↑ Lincoff et al. Semaglutide and Cardiovascular Outcomes in Obesity without Diabetes // N Engl J Med. 389(24). 2023 Dec. p. 2221-2232.
  12. 1 2 Wegovy EPAR // European Medicines Agency. Посетен на 11 March 2022.
  13. 1 2 3 Discovery of the Once-Weekly Glucagon-Like Peptide-1 (GLP-1) Analogue Semaglutide // Journal of Medicinal Chemistry 58 (18). September 2015. DOI:10.1021/acs.jmedchem.5b00726. p. 7370–80.
  14. 1 2 3 The human GLP-1 analogs liraglutide and semaglutide: absence of histopathological effects on the pancreas in nonhuman primates // Diabetes 63 (7). July 2014. DOI:10.2337/db13-1087. p. 2486–97.
  15. ↑ Semaglutide: Review and Place in Therapy for Adults With Type 2 Diabetes // Canadian Journal of Diabetes 43 (2). March 2019. DOI:10.1016/j.jcjd.2018.05.008. p. 136–145.
  16. ↑ Semaglutide, a once-weekly human GLP-1 analog, does not reduce the bioavailability of the combined oral contraceptive, ethinylestradiol/levonorgestrel // Journal of Clinical Pharmacology 55 (5). May 2015. DOI:10.1002/jcph.443. p. 497–504.
  17. 1 2 Wilding et al., JPH. Once-Weekly Semaglutide in Adults with Overweight or Obesity // N Engl J Med. 384(11). 2021 Mar. p. 989-1002.
  18. ↑ Glucagon-like Peptide-1 receptor agonists activate rodent thyroid C-cells causing calcitonin release and C-cell proliferation // Endocrinology 151 (4). April 2010. DOI:10.1210/en.2009-1272. p. 1473–1486.
  19. ↑ Bergmann et al. Semaglutide for the treatment of overweight and obesity: A review. // Diabetes Obes Metab. 25(1). 2023 Jan. p. 18-35.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Semaglutide в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Семаглутид&oldid=12726410“.