Семаси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Семаси
Κρεμαστό
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Население9 души (2011 г.)

Сѐмаси (на гръцки: Κρεμαστό, Кремасто, катаревуса: Κρεμαστόν, Кремастон, до 1928 година Σέμασι, Семаси[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 3 km западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Над селото е разположена скалната църква „Свети Николай“.[2] Селската църква носи името „Свети Атанасий“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Семаси е малко българско село в Костурската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Семаси има 50 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Семаси е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Семаси има 80 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Семаси (Σέμασι) в 1910 година е чифлик с 8 „българоговорещи гръцки семейства“.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Семаси преди Балканската война има 6 български къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Семаси е обозначено като българско селище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Семаси емигрира в България по официален път.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Семаси има 5 къщи славяни християни и 1 къща арнаути мохамедани.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Кремастон.

Селото произвежда предимно градинарски култури и жито, като частично се занимава и със скотовъдство.[11]

Селото не пострадва в Гражданската война (1946 - 1949).[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 54[11] 49[11] 46[11] 77[11] 65[11] 58[11] 31[11] 25[11] 10[11] 2 9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Άι Νικόλας "Κρεμαστός"
  3. Παρεκλήσια. // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Посетен на 24 август 2015.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kremasto Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  11. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)