Семеен портрет в интериор
| Семеен портрет в интериор | |
| Gruppo di famiglia in un interno | |
 | |
| Режисьори | Лукино Висконти |
|---|---|
| Продуценти | Джовани Бертолучи |
| Сценаристи | Сузо Чеки Д'Амико Енрико Медиоли Лукино Висконти |
| В ролите | Бърт Ланкастър Хелмут Бергер Силвана Мангано Клаудиа Марсани Стефано Патрици Клаудия Кардинале |
| Музика | Франко Манино |
| Оператор | Паскуалино Де Сантис |
| Монтаж | Руджеро Мастрояни |
| Разпространител | New Line Cinema (САЩ) |
| Жанр | драма |
| Премиера | 10 декември 1974 (Италия) 3 юни 1977 (САЩ) (Милано) |
| Времетраене | 121 минути |
| Страна |  Италия |
| Език | италиански |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Семеен портрет в интериор в Общомедия | |
„Семеен портрет в интериор“ (на италиански: „Gruppo di famiglia in un interno“) е филм на Лукино Висконти от 1974 година с участието на Бърт Ланкастър, Хелмут Бергер и Клаудия Кардинале.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Пенсиониран американски професор (Бърт Ланкастър) живее самотен в луксозен дворец в Рим. И изведнъж там нахълтват вулгарната италианска маркиза (Силвана Мангано) и спътниците ѝ: любовникът ѝ Конрад (Хелмут Бергер), дъщеря ѝ (Клаудия Марсани) и приятелят на дъщеря ѝ (Стефано Патрици) и професорът е принуден да им отдаде под наем апартамент на горен етаж на своя дом. От този момент нататък неговият тих и рутинен живот се превръща в хаос. Чрез машинации на неговите наемателите животът на всеки взема неочакван и неизбежен ход.
Вдъхновение
[редактиране | редактиране на кода]Персонажът на професора, изигран от Бърт Ланкастър, е открито вдъхновен от фигурата на Марио Праз. Нещо повече, английското заглавие на филма („Conversation piece“) отпраща към книгата „Scene di conversazione“ на Праз (издадена през 1971 г. от издателство Bozzi).
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Бърт Ланкастър | Професора |
| Хелмут Бергер | Конрад Хюбел |
| Силвана Мангано | Маркиза Бианка Брумонти |
| Клаудия Марсани | Лиета Брумонти |
| Стефано Патрици | Стефано |
| Елвира Кортезе | Ерминия |
| Клаудия Кардинале | Съпругата на Професора |
| Доминик Санда | Майката на Професора |
| Ромоло Вали | Микели [1] |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1975 Сребърна лента – Лукино Висконти печели наградата за най-добра режисура
- 1975 Сребърна лента – Клаудиа Марсани печели наградата за най-добра изгряваща актриса
- 1975 Сребърна лента – Паскуалино Де Сантис печели наградата за най-добра кинематография
- 1975 Сребърна лента – Migliore Produttore Italiano печели наградата за най-добра продукция
- 1975 Сребърна лента – Марио Гарбуля печели наградата за най-добър дизайн на продукция
- 1975 Давид на Донатело – печели наградата за най-добър филм
- 1975 Давид на Донатело – Бърт Ланкастър печели наградата за най-добър чуждестранен актьор
- 1975 Награда на Японската академия – печели наградата за най-добър чуждестранен филм
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Семеен портрет в интериор“ // Internet Movie Database. Посетен на 8 ноември 2015.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Семеен портрет в интериор“ в
Internet Movie Database - „Семеен портрет в интериор“ в
Allmovie - „Семеен портрет в интериор“ в Rotten Tomatoes
| |||||||||||||||||
|
