Семей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Семей
на руски: Семей
на казахски:
Семей'
— Град —
    Герб
Semey view from Shakarim str.jpg
Relief Map of Kazakhstan.png
50.4111° с. ш. 80.2275° и. д.
Семей
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Област Източноказахстанска
Площ 210 km²
Население (2015) Повишение 313 726 души
Кмет Ермак Салимов
Основаване 1718
Пощенски код 071400
Телефонен код +7 7222
МПС код U,F,16
Официален сайт www.akimsemey.gov.kz
Семей в Общомедия

Семе́й (на руски: Семей, на казахски: Семей) е град от областно значение в Източноказахстанска област, Казахстан. Населението на града е 313 726 души към 2015 година.[1] До 2007 г. носи името Семипалатинск.

История[редактиране | редактиране на кода]

Семипалатинск в края на 1850-те години.
Семипалатинският висящ мост.

Първото руско селище в района е от 1718 г., когато с указ на Петър I е построена крепост до река Иртиш, близо до разрушен будистки манастир. Манастирът имал 7 сгради, затова руснаците нарекли замъка (по-късно и града) „Семипалатинск“, което ще рече „седем палата“. Крепостта, обаче, често пострадва от наводнения, причинени от пълноводието на Иртиш след топенето на снеговете. Така през 1778 г. укреплението е преместено на 18 km нагоре по течението към земи, които са по-малко склонни към наводнение. С течение на времето около крепостта се образува малко градче, чийто основен отрасъл е търговията по реката между номадите от Централна Азия и разрастващата се Руска империя. Свързването на града с железопътната мрежа в началото на 20 век благоприятства разрастването му като търговски и транзитен център между Сибир и Централна Азия. На 19 май 1854 г. Семипалатинск е превърнат в административен център на Семипалатинска област в границите на Руската империя.[2]

От 1917 до 1920 г. градът служи като столица на непризнатата Алашка автономия, казахска държава образувала се след Октомврийската революция в Русия. По времето на Алашката автономия градът се нарича Алаш-кала. Червената армия превзема града през 1920 г. След това е център на Семипалатинската губерния до януари 1928 г., после на Източноказахстанската област до октомври 1939 г., а след това на Семипалатиснка област до 1997 г. Последната се слива с Източноказахстанска област през май 1997 г.[2]

През 1949 г. Съветската атомна програма избира място за тестване на ядрени оръжия в степта на 150 km западно от града. Създаден е Семипалатинският ядрен полигон, който е под контрола на СССР от 1949 до 1989 г. Проведени са 459 ядрени теста от които 340 подземни, а 116 – атмосферни. В резултат, Семей и до днес страда от екологични проблеми, породени от радиоактивното замърсяване.[3]

Днес градът е важен научен и университетски център. Двете основни части на града са свързани посредством мостове над река Иртиш, последният от които е построен в периода 1998 – 2000 г.[4]

През 2007 г. градският съвет на Семипалатинск гласува единодушно за сменянето на името на града на Семей.[2] Причината е, че бившото име на града е било отрицателно свързвано с ядрените тестове.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в западната част на Източноказахстанска област, през него преминава река Иртиш. Намира се на 200 km от областния център – Уст Каменогорск[5] и на 150 km от Семипалатинския ядрен полигон.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в региона е рязко-континентален, което е свързано с най-голямото разстояние до континенталната част от океана и предизвиква голяма амплитуда на дневните температури през годината[5].

Климатични данни за Семей, Казахстан
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,3 6,8 24,4 33,0 37,6 39,5 42,1 42,5 38,2 29,5 19,5 7,6 42,5
Средни максимални температури (°C) −9,4 −8,3 −1,9 13,1 21,6 27,0 28,8 26,5 20,5 11,4 0,0 −6,6 10,3
Средни температури (°C) −14,4 −14 −7,5 6,4 14,2 19,8 21,8 19,0 12,6 4,7 −5 −11,1 4,0
Средни минимални температури (°C) −19,4 −19,5 −12,8 0,1 6,7 12,3 14,8 11,5 5,0 −0,7 −9,4 −15,8 −2,2
Абсолютни минимални температури (°C) −46,8 −45,3 −39,1 −26,1 −9,9 −1 4,3 −0,7 −8,2 −20,8 −48,6 −45,8 −48,6
Средни месечни валежи (mm) 15 17 14 16 28 29 45 23 16 21 23 21 268
Източник: Време и климат ((ru))

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години[1]
1881 1897 1910 1926 1939 1959 1970
17 820 26 353 34 400 56 100 109 700 149 800 235 735
1979 1989 1991 1999 2005 2007 2009
282 574 334 402 344 700 269 574 273 781 279 910 299 264
2010 2011 2012 2013 2014 2015
301 471 303 348 305 795 309 772 312 056 313 726

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 г. етническият състав на населението на града е:[6]

  казахи (63.23%)  руснаци (29.93%)  татари (3.67%)  немци (0.99%)  украинци (0.77%)  белоруси (0.21%)  уйгури (0.15%)  корейци (0.12%)  узбеки (0.11%)  други (0.82%)
Circle frame.svg

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите промишлени предприятия в града: са циментен завод, месоконсервен комбинат, комбинат за кожи, завод за строителни материали, танкоремонтен и машиностроителни заводи.[7] Произвеждат се автобуси.[8] Градските предприятия осигуряват суровини за цялата местна строителна промишленост. В района на града се добиват въглища, злато, манган, флуорит, мед и молибден.[9]

Силно развита е леката промишленост. Местният кожен комбинат е сред лидерите в Казахстан по производство на кожени изделия. Тук се произвеждат униформите на военнослужещите към Министерството на отбраната на Казахстан. Хранително-вкусовата промишленост е представена от месоконсервен, мелничарски и млечен комбинат. Произвеждат се вино, бира и безалкохолни напитки.

Панорама от монтажен цех в Семипалатинския автобусен завод.
Панорама от монтажен цех в Семипалатинския автобусен завод.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Летище „Семей“.

Семей е важен транспортен възел. През града минават големи автомобилни пътища, както и железопътна линия с две жп гари в града. Има летище, обслужващо основно вътрешни линии и една до Москва.[10]

Над река Иртиш преминават три моста: един железопътен от началото на XX век и два автомобилни. Градският транспорт е представен от 60 автобусни линии.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източноказахстанската областна универсална библиотека „Абай“.
Киносалон „Енлик-Кебек“.
Музеи и галерии

Градът разполага с музеи на Абай Кунанбаев и Фьодор Достоевски. Има местен исторически музей, а Източноказахстанския областен музей на изобразителното изкуство също е разположен тук.[11]

Библиотеки

В Семей има 4 обществени библиотеки, специална библиотека за хора с увредено зрение, библиотеки на университетите и колежите, научно-техническа библиотека (клон на Републиканската научно-техническа библиотека)​​, както и Източноказахстанска областна универсална библиотека „Абай“.

Театри

Първа театрална трупа в града е „Ес-аймак“, образувана през октомври 1920 година от 15 души. Нейни първи участници са Иса Байзаков, Амре Кашаубаев, Жумат Шанин, Жусупбек Елюбеков[5].

  • Казахски музикално-драматичен театър „Абай“
  • Руски драматичен театър „Фьодор Достоевски“
Кино

През 1980-те години в града функционират 7 постоянни киносалона, както и 116 филмови прожектора в клубове, училища и предприятия[12].

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Cities & towns of Kazakhstan
  2. а б в ((ru)) Историческая справка в Семее
  3. а б „Семипалатинск – радиоактивният кошмар, останал от Студената война“, 6 октомври 2009 // E-vestnik.bg ((bg))
  4. ((en)) Irtysh River Bridge Construction Project
  5. а б в ((ru))  История города Семей. // Администрация города. Посетен на 21 ноември 2008.
  6. ((en)) Ethnic composition of Kazakhstan 2010
  7. ((ru)) АО СМЗ
  8. ((ru)) Daewoo Bus Kazakhstan
  9. ((ru)) СИП: Разведка и добыча полезных ископаемых
  10. ((ru)) Аэропорт Жанасемей: информация о перелётах и спецпредложениях
  11. ((ru)) Семипалатинский музей изобразительных искусств имени семьи Невзоровых.
  12. ((ru)) Краеведческий фонд библиотеки имени Абая города Семей.. Семипалатинск в послевоенные годы. // Посетен на 28 декември 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]